Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №102

 

Гр.Варна, 05.05.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на пети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева     

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 19 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Виги Турс“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 1351 от 04.11.2016г. по гр.дело № 511/16г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е осъдено да заплати на сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските журналисти“ със седалище гр.София сумата от 85 000лв., представляваща половината от реализираната печалба от дейността на „Лято 2013“ ДЗЗД за календарните 2014г. и 2015г. и сумата 7 606лв., направени по делото разноски.

Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. процесуални нарушения.

Оспорва извода на съда за наличие на предпоставките по чл.359 ал.3 от ЗЗД.

Възразява срещу активната процесуална легитимация на ищеца и твърди че съда не е обсъдил възраженията му срещу нея. Твърди че съобразно устава на сдружението – ищец, председателят на съюза има строго представителни функции и действа по изричната воля на общото събрание на съда или след изрично натоварване от УС на СБЖ. Сочи че за последните години състава на УС като брой на членовете и като срок на дадения мандат не отговаря на изискванията на устава – от м.септември 2011г. на мястото на починал член на УС няма избран нов член, няма вписване в регистъра. Твърди че липсва легитимност на взетите от СБЖ решения по отношение на предмета на настоящето производство по отношение на лицето, което го представлява.

Излага, че разпределяне на парични средства, внесени за извършване на общата дейност или придобити в резултат на осъществяването и може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците след прекратяване на договора за гражданско дружество по реда на чл.359 ал.3 от ЗЗД и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. Твърди че прекратяване на договора за гражданско дружество няма. Оспорва извода на съда, че дружеството е прекратено с изтичане на срока, за който е било образувано. Сочи че за да се прекрати дружество по ДЗЗД е необходимо да бъде проведена процедура по прекратяване, като за целта следва да бъде подписано нотариално заверено споразумение между съдружниците в дружеството за определяне дата на прекратяване на дейността и срокове на изготвяне на изискуемите документи по прекратяване на дружеството, в което следва да бъде решен от съдружниците и въпроса за разпределяне на имуществото на дружество по между им и за разпределение на придобитото от съвместната дейност. Твърди че такава процедура по отношение на „Лято 2013“ ДЗЗД изобщо не е започвала, съответно не е приключила. Твърди че по делото е останало недоказано гражданското дружество да е прекратено. Твърди че дружеството не е прекратено, поради което и предявеният иск е недоказан.

Оспорва изводите на съда, с които не приема направените разходи за частично реновиране на материалната база. Твърди че ищецът никъде не е оспорил осъществените видове СМР. Твърди че съдружниците при прекратяване на гражданското дружество разделят придобитото, което е резултатна величина от дейността на дружеството по ЗЗД, а не е само и единствено дивидента. Излага, че осъществените разходи за частично реновиране на материалната база са формирали актив на съвместното дружество. Разходите за обновяване на материалната база през 2014г. не са разходи за ремонт и не влияят на финансовия резултат. Естеството на осъществените ремонтни дейности са разходи за дълготрайни материални активи. Твърди че дружеството не е в състояние да представи първични счетоводни документи за осъществените разходи за ремонти, поради наложените от ищеца забрани за негови представители да влизат в обекта.

Поддържа направеното от него възражение че не дължи сумите поради извършено престъпление. Твърди че е представил доказателства – постановление за спиране на досъдебно производство, установяващо че вещите, предмет на престъпното посегателство са отнети от владението на Георги Недялков, който е и представляващ гражданското дружество, както и че е описана туристическата база, собственост на ищеца. Твърди че именно ищецът е сключил договора за охрана на ползваните туристически обекти, предмет на гражданското дружество, поради което и е поел в голяма степен риска от евентуални посегателства. Оспорва извода на съда за липса на доказателства, че касата с налични парични средства обект на престъплението е била и каса на дружеството ответник.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени, алтернативно да върне производството по делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание, управителят и процесуалният представител на дружеството – въззивник молят съда да отмени обжалваното решение.

Въззиваемата страна „Съюз на българските журналисти“, сдружение с нестопанска цел, със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Съюз на българските журналисти“, сдружение с нестопанска цел, срещу „Виги Турс“ ЕООД за сумата 85 000лв., претендирана като реализирана печалба от дейността на „Лято 2013“ гражданско дружество, регистрирано по ЗЗД за 2014г. и 2015г. с правно основание чл.359 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.361 ал.1 от ЗЗД.

По оплакванията във въззивната жалба за липса на легитимация на лицето, подписало исковата молба като представляващ сдружението, въззивният съд се е произнесъл в определението си по чл.267 от ГПК, поради което и не следва да преповтаря мотивите си в настоящето решението.

Не е спорно между страните по делото че на 01.04.2013г. между тях е сключен договор за гражданско дружество по реда на чл.357 и сл. от ЗЗД – „Лято 2013“. По силата на договора съдружниците обединяват съвместно усилия и дейността си за постигане на следната цел – подготовка и организиране на туристическия летен сезон и продажба на съответния туристически продукт за времето от 01.04.2013г. до 01.10.2013г. в обектите, собственост на Съюза на българските журналисти, находящи се в гр.Варна, Международен дом на журналиста. Участието на въззиваемото сдружение е чрез предоставяне за съвместна експлоатация на собствените си недвижими имоти, представляващи Международен дом на журналиста, находящ се в к.к.“Златни пясъци“, а дружеството въззивник участва с финансов ресурс, управленски опит и професионален капацитет. Дружеството въззивник поема задължението да организира търговската дейност, предлагането на туристическите услуги по настаняване, ведно с необходимите за това разрешения и лицензии, както и организацията на наетия персонал за целите на този договор. Договорът е със срок от 01.04.2013г. до 01.10.2013г. С два анекса към договора от 31.10.2013г. и от 09.01.2015г. срокът на гражданското дружество е продължаван съответно до 01.11.2014г. и до 30.10.2015г.

Въззвният съд намира възражението на въззивника, направено в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба, че гражданското дружество не е прекратено, за неоснователно по следните съображения:

На основание чл.363 б.Б от ЗЗД дружеството се прекратяване с изтичане на времето, за което дружеството е било образувано. В настоящия случай срокът е установен с договора за дружество и е изменен с последващи писмени съглашения между съдружниците като последният уговорен срок е 30.10.2015г. Срокът е абсолютно уговорен, той е краен или прекратителен и с настъпването му се прекратява действието на договора.

В хипотезата по чл.363 б.Б от ЗЗД на уговорен с договора за дружеството срок, действието на договора за дружество се автоматично и задълженията по съвместната дейност се прекратяват по право. Гражданското дружество по ЗЗД  макар и да води самостоятелно счетоводство, не е юридическо лице, поради което и правилата за прекратяване и ликвидация на юридическите лица, уредени в ТЗ, ЗК и ЗЮЛНЦ за търговците, кооперациите и юридическите лица с нестопанска цел при прекратяването на гражданското дружество са неприложими. Поради което и възражението на въззивника че дружеството не е прекратено е неоснователно.

Прекратяването на облигационното правоотношение е равнозначно на погасяване на правата и задълженията, образуващи съдържанието му, като в при договора за гражданско дружество се преустановява действието на правата и задълженията, свързани с реализирането на общата стопанска дейност. Но редица права и задължения, породени от договора, като правото на дял от печалбата, правото на обезщетение за вреди от общата дейност, правото на разноски във връзка със същата дейност, както и задължения като задължението за участие в загубите от общата стопанска дейност, не се погасяват. Съществуването на тези права и задължения е свързано със създадената имуществена общност между съдружниците, които не могат да бъдат приключени изведнъж. Имуществената общност, възникнала между съдружниците след прекратяване на действието на договора за дружество трябва да бъде ликвидирана, тъй като отпада предназначението и за постигане на общата стопанска цел. В доктрината е възприето разбирането, че прекратяването и се извършва по реда за прекратяване на съсобствеността. Имуществата, образувани от вноските на страните като първоначален източник на средства за общата стопанска дейност, придобитите в резултат на същата дейност имущества, включително реализираната печалба, следва да бъдат разпределени между съдружниците при спазване на правилата, регулиращи режима на вещите, внесени за общо съдружниците.

Предмет на настоящата искова претенция са парични средства, придобити в резултат на общата стопанска дейност. Доколкото отношенията между съдружниците не са уредени доброволно, предмет на установяване в производството по предявения иск са следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за дружество между страните, неговото прекратяване, реализирана печалба, обстоятелства, които следва да бъдат установени при условията на главно и пълно доказване от страна на въззиваемото сдружение – ищец по делото. Доколкото гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, правилата и предпоставките за изплащане на дивидент, регламентирани за търговците в случая са неприложими, поради което и решение на общо събрание на съдружниците в гражданското дружество за приемане на годишния отчет и решение за разпределение на печалбата не се изисква.

Правото на дял от печалбата е основно право на всеки съдружник в гражданското дружество, то обуславя интереса за участие в договора и е основание за поемане на задължения по него. И тук, като при задължението за участие в загубите централният въпрос е за разпределението, но на положителните стопански резултати – на ползата от общата дейност. Правото на дял от печалбата е право на съдружника върху положителните имуществени резултати, и по точно е правото да получи част от чистата печалба. Действително размерът на печалбата или загубата е резултатна величина. База за определяне на дела на съдружника е размерът на вноската.

За установяване на чистата печалба като доказателство по делото от първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирани от въззивния съд изцяло. Заключението е изготвено въз основа на съставните части на ГФО на дружеството по ЗЗД към 31.12.2014г. и към 31.12.2015г. Съпоставяйки приходите и разходите, отразени в отчетите за приходите и разходите печалбата след облагане с данъци за 2014г. е в размер на сумата 38 418.34лв., а за 2015г. – 134 000лв.

По възражението на въззивника, че дивидент за 2014г. не се дължи, поради използване на средствата от реализираната печалба за реновиране и ремонт на недвижимите имоти, с които въззиваемото сдружение участва в дружеството по ЗЗД, въззивният съд намира следното:

Счетоводната печалбата се формира като разлика между получените за годината приходи и направените разходи, които могат да бъдат от различно естество. След намаляване на счетоводната печалба с дължимия данък печалба, се формира чистата печалба. Няма пречка от така получения резултат при наличие на печалба съдружниците да отделят средства с определено предназначение, но за това е необходимо изрично решение на страните по договора. Съгласие между страните по договора за това дивидент за 2014г. да не се разпределя няма постигнато, поради което и печалбата за 2014г. следва да бъде разпределена между съдружниците.

Като доказателство по делото са представени доклад за стопанската дейност и финансовите резултати на дружество за 2014г., както и ГФО към 31.12.2014г. По делото са представените копия заверени за вярност с получено по имейл копие. Макар и не подписани, като техен съставител е посочен представляващия съдружника „Виги Турс“ ЕООД. В отговора на исковата молба от „Виги Турс“ ЕООД се признава изготвянето им от него и изпращането им от него на съдружника СБЖ. Всички разходи, включително и за ремонтно – възстановителни дейности, извършени през 2014г. са отчетени и са намерили своето отражение в така изготвените от представляващия дружеството въззивник ГФО. В отчета на приходите и разходите е включен разход за придобиване на активи по стопански начин в размер на 45 186.67лв. Като корекционен разход той е отразен при приходите от оперативна дейност. Редовността на воденото счетоводство на гражданското дружество не е оспорена, поради което и записванията в тях могат да се приемат като доказателство и въззивният съд приема за доказана реализираната печалба след данъчно облагане за 2014г. в размер на 38 418.34лв.

По възражението че дивидент за 2015г. не се дължи поради обективна невъзможност въззивният съд намира следното:

Обективната невъзможност, посочена от въззивника в отговора на исковата молба, се извежда от него по причина извън неговото поведение, изразяваща се в извършена на 21 срещу 22.08.2015г. кражба, довела до практическа липса на парични средства в дружеството по ЗЗД. Така направеното възражение, въззивният  съд намира за неоснователно:

Така направеното от въззивника – ответник в отговора на исковата молба защитно възражение за обективна невъзможност да изпълни задължението, доразвито във въззивното производство като възражение за непреодолима сила, предполага признание на задължението за плащане на дял от печалбата за 2015г. по основание и размер, като основанието за освобождаване от него е поради обстоятелства, възникнали след възникване на задължението в резултат на непредвидени или непредотвратими събития. Но доколкото в случая се касае за изпълнение на парично задължение позоваването на непреодолима сила е изключено. Това е така, защото неплащането не може да се обоснове с невъзможност. Парите не свършват по силата правилото, че „родът не погива“, а паричните задължение са родови задължения.

Дори и да се приеме за доказано фактическото извършване на кражба на имущество на гражданското дружество, няма доказателства това обстоятелство да е намерило своето счетоводно отражение във воденото от дружеството по ЗЗД счетоводство. При счетоводно отразени липси на парични средства в каса и неустановяване на отговорните за това лица, това обстоятелство вероятно би се отразило на резултатите от дейността, но възражение в този смисъл, както и възражение срещу воденото счетоводство или оспорване на приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, няма. С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е доказан размер на печалба за 2015г. в размер на 134 000лв.

С оглед нормата на чл.361 ал.1 от ЗЗД претенцията на въззиваемото сдружение за половината от печалбата за 2014г. и 2015г. е доказана и основателна и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По изложените съображения и поради съвпадане с крайния извод с този на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото сдружение следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция в размер на сумата 3 100лв., представляващи адвокатско възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1351 от 04.11.2016г. по гр.дело № 511/16г. по описа на Варненски ОС.

ОСЪЖДА „Виги Турс“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Пловдив“ № 1, ет.5, ап.8, ЕИК 103503997, да заплати на „Съюз на българските журналисти“, сдружение с нестопанска цел, със седалище гр.София, сумата 3 100лв. /три хиляди и сто лева/, представляваща направени разноски за въззивно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: