Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 71

 

Гр.Варна, 19.03.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА

 

          При участието на секретаря Ели Тодорова   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 19 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Б.М.Й. *** срещу решение № 864 от 05.11.2018г. по търг.дело № 841/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от нея срещу „Морски дом“ ООД иск с правно основание чл.155 т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството – ответник поради наличието на важни причини за това.

Твърди че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Оспорва изводите на съда че участието на съдружника в едно търговско дружество е въпрос, на който всеки от съдружниците може да намери отговор и че пасивността на съдружниците и на самото търговско дружество сами по себе си не могат да изпълнят съставомерността на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ.  Излага че от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката М се установява, че още от самото начало между двамата съдружници съществува неразбирателство, което е довело до невъзможност за функциониране на общото събрание и невъзможност да се осъществява регистрирания предмет на дейност на дружеството и същото да реализира печалба. Твърди че за целия период от време дружеството не е провеждало общи събрания, свързани с дейността му и с разглеждането или приемането на финансови отчети. Твърди че са налице изключително влошени отношения между двамата управители, като управителят С Д Б е представляващ съдружника „Малта Консултинг“ ЕООД. Твърди че отношенията между съдружниците са напълно изчерпани. Налице са непреодолими пречки за осъществяване на предмета на дейност на дружеството, поради което и твърди че са налице важни причини, които налагат дружеството да бъде прекратено по съдебен ред.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Морски дом“ ООД със седалище гр.Варна, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск по чл.155 т.1 от ТЗ от съдружник, притежаващ ½ от капитала на дружеството за прекратяване на „Морски дом“ ООД поради важни причини.

„Морски дом“ ООД е вписано в търговския регистър на 27.05.2015г., с двама съдружници въззивницата Б.М.Й. и „Малта Консултинг“ ЕООД с равно участие в капитала на дружеството. Дружеството се управлява и представлява от двама управители – Й. и С Д Б, представляващ съдружника – юридическо лице, само заедно.

След вписването на дружеството в търговския регистър, няма вписани промени в обстоятелствата или обявени актове. По искането за обявяване на декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч /че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период/ от 20.03.2018г. е постановен отказ поради това, че заявлението изхожда от единия управител, а съобразно вписванията дружеството се представлява само заедно от двамата вписани управители.

От показанията на разпитания по делото свидетел Б М, които съдът кредитира изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, се установява, че въззивницата Й. и управителя на съдружника – юридическо лице, и управител на „Морски дом“ ООД С Б са съпрузи, но двамата не са живели заедно, не поддържат контакт по между си. Свидетелката, в качеството си на адвокат, е потърсила съдействие от Б за подаване на декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗС, но той е отказал да укаже такова.

Няма възражение по делото, че „Морско дом“ ООД извършва търговска дейност.

Чл.155 т.1 от ТЗ дава възможност дружеството с ограничена отговорност да бъде прекратено по решение на съда ако важни причини налагат това. Легална дефиниция на понятието важни причини няма и това априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., като при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. /в този смисъл решение № 159 от 15.12.2009г. по търг.дело № 389/2009г., I т.о./.

Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление. С решение на № 30 от 10.09.2010г. по търг.дело № 320/2009г., на ІІ т.о., е прието че влошените между страните отношения не биха могли да се преодолеят чрез упражняването на иска по чл.71 от ТЗ, с оглед паритетното участие на двамата съдружници в капитала на дружеството, и поради това предявеният иск по чл.125 ал.1 от ТЗ за прекратяването на дружеството се явява единствения правен способ за охраняване на интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото от него имущество. В този смисъл, макар и поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не съответства на възприетия с решение по търг.дело № 389/09г. принцип, е прието, че отклонението от него е допустимо при капиталово дружество с персонален елемент, когато съдружниците имат паритетно участие в него.

В разглеждания случай е установена по делото липса на контакт и комуникация между двамата съдружници и управители. Твърдението че дружеството от регистрацията му до днес не е развивало никаква дейност и че съществуването му е само формално, не е оспорено. Предвид на това и съдът приема, че влошените отношения между Й. и Б, довели до продължителна и пълна липса на контакт и комуникации между тях, представляват непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството. Установено е продължителен период от време, през което дружеството не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано.  Поради което и с оглед паритетното участие на двамата съдружници в капитала на дружеството,  съставът на въззивния съд намира, че са налице важни причини, които оправдават прекратяването на дружеството, тъй като не могат да се постигнат дружествените цели и дружеството няма интерес да съществува.

Предвид на това и предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Въззиваемото дружество следва да бъде прекратено и отрито производство за ликвидация на основание чл.156 ал.1 от ТЗ. За ликвидатор на същото на основание  чл.156 ал.2 от ТЗ следва да бъде назначена ищцата Б.М.Й., един от двамата вписани управители, инициирала производството по реда на чл.155 т.1 от ТЗ.

С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените по делото за двете инстанции разноски в размер на сумата 620лв., представляваща държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 846 от 05.11.2018г. по търгело № 841/18г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА дейността на „Морски дом“ ООД, ЕИК 203559107, със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Роза” № 20, вх.Б, ет.6, ап.57 на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иска на Б.М.Й. – Ба срещу „Морски дом“ ООД и ОТКРИВА производство за ликвидация.

НАЗНАЧАВА за ликвидатор на „Морски дом“ ООД Б.М.Й. *** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в ТР.

ОСЪЖДА „Морски дом“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Роза” № 20, вх.Б, ет.6, ап.57, ЕИК 203559107, да заплати на Б.М.Й. ***, ЕГН **********, сумата 620лв. /шестстотин и двадесет лева/, представляваща направени за двете инстанции разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: