О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 234

                                                

                                                гр.Варна, 27.04.2017 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав :

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                  

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. № 190 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Д.М.Д. *** срещу определение № 375/06.02.2017г., постановено по т.д. № 489/2016год. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение №953/27.12.16г. по т.д.№489/16г. на ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на закона и необоснованост. Навежда доводи за това, че отказът от освобождаване за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване препятства достъпа на страната до правосъдие. Счита това за недопустимо. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Насрещната страна „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, в законоустановения срок, е депозирала писмен отговор, с който излага съображения за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. № 489/2016г. по описа на ВОС е приключило с решение № 953/27.12.2016 г., с което съдът е осъдил Д.М.Д. да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, сумата от 28 301,32 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит за текущо потребление от 07.03.2008г., сключен между Д.Д. и Банка ДСК ЕАД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.04.2016г. до окончателното ѝ изплащане, което вземане е цедирано от банката-кредитодател на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ.

Срещу постановеното по т.д. № 489/2016г. на ВОС решение е постъпила въззивна жалба (вх. № 1242/17.01.2017г. по вх. рег. на ВОС) от Д.М.Д. ***, с която се иска отмяната му, поради неправилност на съдебния акт. Поради констатирани нередовности въззивната жалба е била оставена без движение, в т.ч. и за представяне на доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване, която администриращият съд е изчислил в размер на 566,03 лв. С молба с вх.№3273/03.02.2017 г. по вх. рег. на ВОС Д.М.Д. е сезирал съда с искане за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба. За да остави без уважение искането за освобождаване, съдът е приел, че не са налице предпоставките за признаване в полза на молителя на липсата на достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като същият не е доказал невъзможността за нейното заплащане, а същевременно е констатирал наличие на данни относими към материалното положение на молителя, които обаче същият не е декларирал.

Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по смисъла на  чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. В процесния случай, за да извърши дължимата по закон преценка на релевантните за основателността на молбата обстоятелства, съдът съобрази следното:

От представената пред първоинстанционния съд декларация за имуществено състояние (от месец януари 2017г.) се заключава, че молителят е неженен. Декларирани са доходи в размер на 1 600лв. за месеците август и септември 2016г., като не е посочил данни за наличие на други приходи реализирани от различни от трудовата му дейности. Същият не декларира да получава парично обезщетение за безработица, респ. липсват данни за трудоустрояването му; не е декларирал данни за това дали получава обезщетения за временна неработоспособност, изплатени по реда на КСО; липсват данни за наличието на сериозни заболявания, които препятстват полагането на труд и реализирането на доходи от трудовата дейност. Молителят – настоящ жалбоподател не получава доходи от наеми, аренда, издръжка, стипендии, липсват и каквито и да било други доходи, освен декларираните 1 600 лв. Не притежава недвижимо имущество и МПС. Д.М.Д. има и две непълнолетни деца. Не са декларирани притежаването на дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не представя нови доказателства относими към молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Горната фактическа установеност налага извода за неоснователност на молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за производството по обжалване на решението на ВОС. В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за освобождаване от такси и разноски по делото по реда на  чл. 83, ал.2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна, когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време само известни затруднения за страната – задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за същата, предпоставките на  чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение № 183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.

Декларираните обстоятелства относно липсата на доходи различни от получените от трудово възнаграждение са в разрез с установения по делото доход за същия период, реализиран от преведена на молителя от страна на ищеца по делото сума в размер на 3 540 лв., като възстановяване на доброволни плащания по КТП (л. 88 от т.д. № 489/16г. на ВОС).

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че молителят не е от категорията на лицата, за които заплащането на държавна такса в размер на 566,03 лв. е непосилно, респ. останало е недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на молителя да заплати същата. Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване от държавна такса без уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, частната жалба на Д.М.Д. ***, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.М.Д. *** срещу определение №375/06.02.2017г., постановено по т.д.№489/2016год. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба (вх. № 1242/17.01.2017г. по вх. рег. на ВОС) в размер на 566,03 лв. .

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: