Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

207/11.07.2014 г, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в публично заседание на 25 .06.2014 год. в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                     АНЕТА БРАТАНОВА

                                                

при секретаря Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д. № 191/2014 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от „С Д ММ” ЕООД – Варна против решение № 61/13.01.2014 год., постановено по т.д.№ 186/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от страната срещу  М.Н.С. *** иск за присъждане на обезщетение за вреди от недобросъвестно управление, изразяващи се в липсващ актив на стойност 54 000,14лв, ведно със законна лихва, считано от предявяване на претенцията до окончателното плащане, на осн. чл. 145 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се оспорват фактическите изводи на първостепенния съд досежно влагането на закупения актив в изграждането на склад. Въззивната жалба обективира подробни доводи против осъществената от ВОС преценка на събраните гласни и писмени доказателства.

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 - 261 ГПК. На посоченото основание, въззивната жалба е допустима.

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба, предявена от „С Д ММ“ ЕООД  срещу  М.Н.С. *** за присъждане на осн. чл. 145 ТЗ на обезщетение за вреди от недобросъвестно управление по договор за възлагане на управлението на избран от общото събрание на съдружниците управител на дружество с ограничена отговорност, изразяващи се в липсващ актив на стойност 54 000,14 лв.

Ищецът твърди, че дружеството, при управлението на ответника е закупило стоки на стойност 54 000,14 лв, с фактура от 29.10.2010 г., цената по която е заплатена в брой със средства на дружеството. Активът не е наличен при инвентаризация на дружеството, липсват данни и за последващи разпоредителни сделки.   

Ответникът, чрез проц. представител, е предприел активно оспорване и защита чрез възражения, които се основават изцяло на факти изключващи отговорността му. Поддържа, че закупената стока е била вложена в изграждане на временен  производствен обект – цех в с. Тополи в нает терен и е надлежно осчетоводена в инвентаризационен опис.

Производството е с правно основание чл. 145 ТЗ.

Между страните не се спорни обстоятелствата относно съществуването на възлагане за управление на ответника в периода 12.01.2009 г. до 04.12.2011 г.

Безспорен е и факта на закупуване на покривни панели на стойност 54 000,14 лв, за което е била издадена фактура от 29.10.2010 г., от доставчика „Б А“ ООД и касов бон за плащане в брой. Не се спори и досежно обстоятелството, че закупената стока е нова, а не употребявана. По съществото си  съставлява сандвич панел с полиуретанова топлоизолация между два обработени метални листа, който преобладаващо се използва за изграждане на покриви.

I. По счетоводното третиране на придобития актив: Съобразно заключението на назначената ССЕ фактурата е отнесена към заприходяване на дълготраен материален актив, в раздел „Машини и оборудване“, а не като стока. Вещото лице е категорично, че през 2010 г. няма друго придобиване на подобен актив, което да съответства на отразената балансова стойност на заприходено оборудване с начислена амортизация. Експертът е установил стойностно съвпадение на закупеното по фактурата единствено с амортизируем нетекущ актив, но не и с краткотраен актив от  материален запас или предназначена за продажба стока. Съответно и през следващата 2011 г. вещото лице установява съвпадение на стойностите със същата амортизация, което съответства и на обявен ГФО за 2011г по партидата на ищцовото дружество в ТР.

Съгласно чл.182 ГПК вр. чл. 55 ТЗ вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност "и с оглед на другите обстоятелства по делото".  Според текста на чл. 12 ГПК съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение.

Счетоводното отразяване на закупената стока като ДМА за финансовите 2010 и 2011 год. не презумира нейното наличие, респ. влагането й в изграденото временно строително съоръжение.  Действително, отчетът за финансовата 2011 год. е съставен и одобрен от новия собственик на дружеството с решение от 30.03.2012 год. Одобряването обаче е осъществено на фона на предприети действия за изискване на отчетност от ответника досежно  разходваните средства, вкл. за търсене на отговорност поради непредставяне на информация за финансовото състояние и дейността на дружеството /така протоколи на ОС от 27.10.2011 год. и 16.11.2011 год./ С покана за доброволно изпълнение от 13.02.2012 год., връчена на 14.02.2012 год. новият управител на „С Д ММ” ЕООД е изискал информация от ответника досежно „присвояване на машини, разходване на финансови средства за лични цели и заупуване на стоки, несвързани с дейността на дружеството”. Поканата съдържа и изрично изявления за реално „възстановяване” на закупените покривни панели. Следователно – одобряването на ГФО за финансовата 2011 год. при съобразяване и на останалите предприети фактически и правни действия не може да се приравни на признание от ищеца, че активът е наличен и вложен в ДМА.

II. По твърдяното влагане на закупените покривни панели в изграждането на временно производствено помещение:

Дружеството „С Д ММ” ЕООД  осъществява търговска дейност, свързана основно с проектиране, изработка и монтаж на изделия от камък, мрамор и гранит.

С договор от 22.04.2010 год. дружеството е наело открита площ от 100 кв.м., находяща се в с.Тополи, Варненска област. Договорът за наем е прекратен на 31.12.2011 год. /така допълнително споразумение от 10.11.2011 год./.

От представения протокол  на л.5 от делото е видно, че към 20.12.2011 год. в наетата открита площ са били разположени фургон от две помещения на колела; дървен навес с площ от 50 кв.м. и работно помещение. Съобразно заключението на СТЕ, назначена от въззивната инстанция съгласно определение № 278/25.04.2014 год. , работното помещение – сглобяема временна постройка  обхваща площ от 71, 50 кв.м. Изводът на експерта е базиран на оглед на място и съществуващите следи от сглобяема временна постройка – от монтаж и демонтаж на носещата метална конструкция.  Заключението на вещото лице не е оспорено, респ. съдът кредитира същото в разглежданата част като компетентно и обосновано. Възраженията на ответника, насочени към обосноваване на по-голяма площ на изграденото работно помещение, не са доказани в производството и противоречат на размера на наетата площадка от 100 кв.м. и доказаното  разполагане в същата както на производствено помещение, така и на навес и фургон.

На първо място, установената квадратурата на сглобяемата постройка сочи, че за строителството на същата са били обективно и присъщо необходими общо 488 кв.м. материали за обшивка, при отчитане и на коефициент за разкрояване /така заключение на СТЕ/. Следователно – остатъкът от 875, 64 кв.м. термопанели  не са вложени в изграждането на цеха. Същите не са налични съгласно описа по протокол от 20.12.2011 год. и няма данни да са отчуждени от дружеството. Визираният в протокола материял – аква панел съобразно утвърдената търговска практика съставлява циментова плоскост, която не е идентична със закупените покривни панели. На посоченото основание, придобитите строителни материали от 875, 64 кв.м.  съставляват липса, съставляваща доказан по делото управленски деликт.

Отделно от изложеното, по делото са събрани доказателства за наличие на разминаване между закупения материял и вложения такъв. Съобразно приобщените гласни  доказателства – показания на св. А.Атанасов и П.Димитров, складът или цехът в с.Тополи бил направен от материали втора употреба. Вложените употребявани плоскости били бели, отвън с ламарина, а отвътре с пяна.  Панелите били наранени, вкл. с ясни следи от дупки от предишен монтаж. Коментираните свидетели имат трайни и непосредствени впечатления от вещта, а показанията им са безпротиворечиви. Свидетелите са бивши, а не настоящи служители на фирмата, поради което възможна тяхна заинтересованост от спора е изключена.

По делото са събрани и показания на св. Димитър П. Павлов, според който  панелите нямали следи от наранявания или повторен монтаж. Свидетелят е категоричен и че повторната употреба на панелите е невъзможна като след демонтажа същият става „неизползваем”. Показанията на свидетеля имат изолиран характер. Отделно, същите изхождат от лице, което е посещавало само два пъти площадката на ищеца за разлика от останалите разпитани свидетели. Свидетелят описва цеха като помещение от 150 – 200 кв.м. – факт, който е невъзможен с оглед доказаната квадратура на наетата открита площадка.  Показанията в частта относно невъзможността за повторна употреба на  панелите съставлява технически извод, който е в явно противоречие със заключението на СТЕ за принципна технологична възможност за изграждането на постройка с термопанели втора употреба.

При съвкупната преценка и анализ на събраните гласни доказателства съдът приема, че закупените нови покривни панели не са вложени в изграждането на постройка, обслужваща стопанската дейност на ищеца.  Отделно от изложеното – нелогично е използването на покривни панели за пълното изпълнение на посройка при условие, че са налице разработени на пазара стенни панели /заключение на СТЕ/.

При изследване на спорното правоотношение, съдът не базира изводите си на заключението на СТЕ в частта, в която вещото лице е формирало изводи за вложените материали в постройката. Заключението в разглежданата част се базира на събрани от експерта гласни доказателства, което съставлява недопустим доказателствен способ.

Така мотивиран въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. Ответникът е допуснал нарушение на задълженията за грижа и опазване на дружественото имущество, изразяващо се в пълната липса на закупени покривни панели.

         Разноски:  На ищеца – въззивник следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 4 150 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 61/13.01.2014 год., постановено по т.д.№ 186/2013 год. по описа на ОС – Варна  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  „С Д ММ“ ЕООД, ЕИК200538887, гр. Варна бул. Сливница 149 ет. 3 ап. 5, представлявано от управител Христо Киров Христов обезщетение за вреди от недобросъвестно управление, изразяващи се в липсващ актив на стойност 54 000,14лв, ведно със законна лихва, считано от предявяване на претенцията до окончателното плащане, на осн. чл. 145 ТЗ.

ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  „С Д ММ“ ЕООД, ЕИК200538887, гр. Варна бул. Сливница 149 ет. 3 ап. 5, представлявано от управител Христо Киров Христов сумата от 4 150 лева – разноски по делото, на основание чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                2.