Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

328  /Варна, 14.12.2015 г.

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.11.2015 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 191/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от  НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП АД - София против решение № 404/22.04.2014 год. по т.д.№ 1023/2013 год.  по описа на ОС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения срещу „Ариел ТВ” ЕАД гр. Варна иск с правно осн. чл.79 ЗЗД за разликата от 58 725 лв. до предявения размер 63 450 лв., представляваща цена по фактура №22014/07.01.13 г., дължима към 30.01.2013 г. като лицензионна цена по договор №142/01.01.2012 г. за кабелно разпространение на телевизионните канали Диема, Диема фемили, Кино Нова и Нова спорт.

Не е предявена въззивна жалба срещу отхвърлителната част на съдебния акт досежно обективно кумулативно съединената претенция с правно основание чл.92 ЗЗД.

Решението в останалата осъдителна част е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи, респ. за да отхвърли частично предявения иск ВОС е  приел, че между страните е сключен действителен договор, по силата на който ищецът, в качеството си на лицензодател е предоставил, а ответникът, в качеството си на лицензополучател е получил неизключителното право на разпространение за срока, посочен в т.2 на територията, посочена в приложение 1 към договора и чрез технически способ, посочен в т.5 от договора на телевизионни програми Диема; Диема фемили, Кино Нова, Нова спорт. Правоотношението има възмезден характер - лицензополучателят заплаща на лицензодателя лицензионна цена в размер, съобразно Приложение 2, като плащането на лицензионната цена  се извършва изцяло и авансово най-късно до 30 –то число на месеца, предхождащ месеца на излъчване. Приел е  още, че всички фактури, обективиращи дължимата лицензионна цена / с изключение на процесната фактура от 07.01.2013 год./ са включени в дневниците за покупки на ответника и по същите е ползван данъчен кредит.  Счетоводните вписвания съставляват признание за надлежно изпълнение на престацията от лицензодателя до размер на 58 725 лева.

Съдът е приел за недоказана претенцията за заплащане на възнаграждение по фактура No-22014/07.01.2013 г., тъй като същата не носи подпис на получател и не е осчетоводена. Ищецът не е провел дължимото главно и пълно доказване  на собствената си изправност, поради което искът в разглежданата част е неоснователен.

Основният предмет на спора пред въззивната инстанция е сведен до фактическа и правна необоснованост в изводите на първостепенния съд, че процесната фактура не е осчетоводена в регистрите на ответника. Въззивникът поддържа, че соченият факт следва да се счита за установен по силата на процесуалното правило на чл.190, ал.2 вр. чл.161 ГПК – страната е възпрепятствала събирането на доказателства относно правнорелевантния факт, респ. последният следва да се счита за доказан.

За да се произнесе по спорното правоотношение, съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ЗЗД и е основан на твърдения за дължимост на лицензионно възнаграждение за м.02.2013 год., обективирано във фактура No-22014/07.01.2013 г. Възнаграждението се претендира  по договор  за предоставяне на право на разпространение на телевизионни канали, сключен между търговски телевизионен оператор и предприятие, притежаващо кабелна мрежа  за пренос и/или разпространение на радио и телевизионни програми. По арг. от чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца – лицензодател  е да установи, че е изправна страна по правоотношението и че е престирал правата – предмет на процесния договор. 

Видно от чл.9,1 договорът е сключен при общи условия – чл.298, ал.1, т.1 ТЗ. Съгласно чл. 4.8 от публично оповестените общи условия на лицензодателя /http://static.novatv.bg/public/doc/doc/obsti_uslovia_10.08.2015.pdf/ договореното право на разпространение се предоставя  чрез специални карти за достъп /смарт карти/, които операторът може да деактивира при настъпване на предвидените в общите условия предпоставки, вкл. и без да уведоми лицензополучателя. По делото не са представени гласни или писмени доказателства за предаване, респ. приемане на декодиращи смарт карти касателно процесния период – м.02.2013 год. Не са представени и  каквито и да е доказателства, че в релевантния период лицензополучателя е разпространявал договорените Канали. Съобразно заключението на съдебния експерт, извършено след справка в НАП, процесната, едностранно издадена  фактура не е включена в дневник за покупките на „Ариел ТВ” ЕАД в нито един данъчен период, считано от датата на издаването й до изтичането на 12 месечния период, в който дружеството е имало право да ползва данъчен кредит.

Липсват предпоставките и за приложение на чл. 190, ал.1 ГПК вр. чл.161 ГПК. Коментираните процесуални разпоредби не регламентират императивно задължение за съда, а право, което същият прилага в зависимост от  конкретните обстоятелства при разрешаване на материалноправния спор по същество. На първо място, съдът не може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването по чл.161 ГПК, когато непредставените от страната документи се съдържат в налични в НАП счетоводни дневници и справки, които еспертизата е ползвала и анализирала. Не на последно място,  по делото  е представено изходящо от ответника уведомление по чл.76 ЗЕС до КРС, съобразно което предприятието прекратява разпространение на радио и телевизионни програми в гр.Варна, считано от 31.01.2013 год, т.е в процесния период пред м.02.2013 год. дружеството не е ползвало правата по договора. При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът не може да формулира претендираните от въззивника доказателствени изводи, че непредставянето на счетоводните регистри на ответника обуславя установяване на неизгодни за страната факти.

С оглед на изложеното, решението в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски при въззивното разглеждане на спора.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 404/22.04.2014 год. по т.д.№ 1023/2013 год.  по описа на ОС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения срещу „Ариел ТВ” ЕАД гр. Варна иск с правно осн. чл.79 ЗЗД за разликата от 58 725 лв. до предявения размер 63 450 лв., представляваща цена по фактура №22014/07.01.13 г., дължима към 30.01.2013 г. като лицензионна цена по договор №142/01.01.2012 г. за кабелно разпространение на телевизионните канали Диема, Диема фемили, Кино Нова и Нова спорт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно /арг. Чл.280, ал.2, т.1 ГПК/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: