Р Е Ш Е Н И Е

 

169/ Варна, 24.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                           

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.05.2016 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 191/2016 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Проиводството е с правно основание чл. 240 ГПК.

Образувано е по подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД  гр. София /ОББ АД/ молба за отмяна на постановено по т.д.№ 85/2014 г. на Окръжен съд Силистра дело неприсъствено решение по иск по чл.694 ТЗ, с което при наличие на предпоставките по чл. 238 ГПК в отношенията между ДИСИ ЕНД КЕМ КОМПАНИ, международно търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Сейшели, представлявано от С.Д.А., чрез адв. Г. Н. /ищец по иска/ и „БРОСС ХОЛДИНГ” АД – гр. Силистра, в открито производство по несъстоятелност /ответник по иска/ е признато за установено съществуването на вземане на ДИСИ ЕНД КЕМ КОМПАНИ спрямо „БРОСС ХОЛДИНГ” АД – гр. Силистра в размер на 22 232 253 евро, равностойни на 43 482 508 лв., съставляващо сбор на вземанията по Договор за заем от 13.04.2010 г. и Договор за доставка от 13.03.2007 г., сключени между страните.

Молителят обосновава правният си интерес от отмяна на неприсъственото решение с качеството си на довереник на облигационерите от емисия корпоративни облигации, емитирани от „БРОСС ХОЛДИНГ” АД по силата на Договор за изпълнения функцията на „Довереник на облигационерите” от 18.08.2006 г., както и с качеството си на кредитор на емитента за вземания за възнаграждение за довереник на идентична емисия корпоративни облигации. Излага, че вземанията са включени в одобрените от съда по несъстоятелността списъци по чл. 692 ТЗ на приетите срещу несъстоятелния длъжник „БРОСС ХОЛДИНГ” АД вземания по т.д. № 31/2013 г. на СОС.

Първоначално молителят не е бил конституиран като страна по делото, но след ревизия на постановеното по т.д.№ 85/2014 г. на СОС протоколно определение от 04.07.2014 г. ВАпС с определение № 607/17.09.2014 г. постановено по ч.в.т.д. № 523/2014 г. е отменил същото и е конституирал „Обединена българска банка” АД гр. София като трето лице – помагач на страната на ответника „Бросс Холдинг” АД в производството по предявения от „Диси & Кем Компани” иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. Лишаването на ОББ АД от участие в процеса по делото, като непреодолимо непредвидено обстоятелство, е довело до невъзможност молителят да защити интересите си. Поради установителното действие на решението по делото в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящата молба за отмяна на постановеното по делото неприсъствено решение.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

      ОС – Силистра е бил сезиран с предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ с ищец ДИСИ&КЕМ КОМПАНИ – Република Сейшели и ответник – „БРОСС ХОЛДИНГ” АД /търговец в открито производство по несъстоятелност/.

         Препис от исковата молба е редовно връчен на длъжника на 03.06.2014 год. чрез длъжностно лице с посочване на трите имена и длъжността, която заема.

         С определение № 293/18.06.2014 год. СОС е допуснал представените от ищеца писмени доказателства и е насрочил производството в о.с.з.

         Видно от представения протокол, с определение от 04.07.2014 год. СОС е дал ход на делото при отсъствие на ответника, приемайки редовно призоваване на страните в производството. 

Съдът е докладвал постъпили от „ОББ”  АД – София и „Банка ДСК” АД – София молби, обективиращи искане за встъпване по делото като подпомагащи страни на ответника. С определение от о.с.з. СОС е оставил без уважение  молбите за встъпване и за конституиране на трети лица – помагачи. Независимо от изрично изявената позиция, че третите лица ще обжалват постановения съдебен акт по реда на чл. 220, изр.2 ГПК, съдът е дал ход на спора по същество.

Съставеният протокол обективира изрично искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

По делото е постановено неприсъствено решение  № 70/04.07.2014 год., с което при условията на чл. 238 ГПК предявеният иск с правно основание чл. 694 ТЗ е уважен.

С Определение № 607/17.09.2014 год., постановено по в.ч.т.д.№ 523/2014 год. АС – Варна е отменил определението от о.с.з. на 04.07.2014 год. по т.д.№ 85/2014 год. по описа на СОС, с което са отхвърлени молбите на третите лица  за участие в производството като помагачи на ответника. Със същото определение съдът е конституирал „Банка ДСК” ЕАД и „ОББ” АД като трети лица – помагачи и е разпоредил на СОС извършването на процесуални действия по съобщаване на постановеното решение на конституираните страни.

I. По допустимостта на настоящото производство:

Производството пред АС – Варна е образувано по молба на Банка „ОББ” АД за отмяна на постановеното неприсъствено решение по реда на чл. 240 ГПК. Квалификацията на отправеното до съда искане е изрично уточнена в Определение № 94/15.02.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 2060/2015 год.  и Определение № 95/15.02.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 2061/2015 год. – двете по описа на ВКС, Първо ТО.

  С горецитираните актове на ВКС е прието и че третите лица имат процесуалното качеството на допълнителни страни в процеса, независимо от последващото им конституиране по реда на чл. 218 ГПК.  Междувременното постановяване на съдебен акт по съществото на спора не дерогира  правата им на трети лица- помагачи с произтичащите от това правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ГПК специфичната защита за отмяна на неприсъствено решение може да се релевира единствено по искане на страната, срещу която е постановен съдебния акт. Качеството „страна” в гражданския процес притежават както главните страни по смисъла на чл. 26, ал.1 ГПК, така и подпомагащите такива – чл.218 ГПК. Доколкото законодателят не е ограничил изрично активната процесуалноправна легитимация, следва да се приема, че извънредната защита по чл. 240 ГПК може да се осъществи и по искане на помагач в процеса. Поначало, процесуалните правомощия на подпомагащата страна във връзка с обжалването на постановения съдебен акт по реда на чл. 258 и следв. ГПК и във връзка с извънредната му отмяна по реда на чл. 303  ГПК са идентични с тези на главната страна.  Правото на главната страна да ревизира неприсъствен съдебен акт  обуславя и самостоятелно, идентично по съдържание право на подпомагащата страна, доколкото същото не съставлява разпореждане с предмета на спора – чл. 221, ал.1 ГПК.

         Налице е и втората изискуема предпоставка за допустимост на разглежданата молба с правно основание чл. 240 ГПК.  Ревизираният неприсъствен съдебен акт е постановен срещу подпомаганата страна, респ. посоченият негативен резултат обуславя пряк правен интерес на подпомагащата страна от  неговата отмяна.  Соченият правен интерес се презумира от допуснатото встъпване в процеса – последното е средство за издействане на благоприятно решение за подпомаганата страна и едновременно с това – средство за защита на личните права на третото лице срещу негативен резултат. На посоченото основание, употребеният в чл. 240 ГПК израз, свързан с постановяване на решението „срещу” страната не следва да се тълкува като изискване негативният резултат да е настъпил задължително и директно в материалноправния патримониум  на молителя. С правен интерес да претендира отмяна по реда на чл. 240 ГПК се ползва както главната страна, срещу която е постановен съдебния акт, така и  подпомагащата такава, чието встъпване в процеса е осъществено при наличие на предпоставките по чл. 218 ГПК.

При изследване на спорното правоотношение, свързано с  надлежното конституиране на третите лица, съдът намира за недопустими възраженията на ищеца, основани на грешка, недопустимост и неправилност на определението на АС – Варна, постановено в производство по чл. 220, изр.2 ГПК.  Коментираният съдебен акт разрешава окончателно въпроса за допустимостта на встъпването на третите лица в настоящия процес. Инцидентното му оспорване по въпросите за правния интерес от встъпване и констиутирането на помагачите е недопустимо.

Независимо от изложеното,  настоящата инстанция изцяло възприема извода за встъпване на лица с надлежен правен интерес, който обуславя и интерес от отмяната на постановеното неприсъствено решение. Интересът на третите лица е презумиран от субективните предели на решението по чл. 694 ТЗ, което се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на всички кредитори в несъстоятелността. Отделно – третите лица имат качество на кредитори с приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ. Предявеното спорно право, макар и с предмет – материално правоотношение между други лица,  има пряко влияние върху структурата на дълга на несъстоятелния длъжник; степента и съразмерността на удовлетворяване на кредиторите, в това число и на лицата, претендиращи встъпване.  Наличието на горепосочената взаимовръзка е отчетена от законодателя чрез предоставянето на правото на всеки кредитор да предяви писмено възражение срещу прието от синдика вземане – чл. 690, ал.1 ТЗ, вкл. да участва в производството по разглеждане на възражението пред съда по несъстоятелността – чл. 692, ал.3 ТЗ. Кредиторът разполага още с признат от закона правен интерес да предяви сам отрицателен установителен иск за отричане вземането на друг кредитор в производството – чл. 694 ТЗ. Следвайки посочената законодателна логика, кредиторът има правен интерес и да встъпи като помагач на ответника в производството, водено от друг кредитор с неприето вземане за установяване на правата му спрямо длъжника.  Поначало, и извън производството по несъстоятелност, кредиторът има право да встъпи като подпомагаща страна по дело, водено срещу неговия длъжник от привиден кредитор /чл. 464 ГПК/ - изрично в този смисъл Ж.Сталев, Българско ГПП, изд. 2000, § 81, II, т.2, в.

Ищецът ДИСИ&КЕМ КОМПАНИ е навел и възражения, обосновани с качеството на „ОББ” АД на довереник на облигационерите по емисия корпоративни облигации, емитирани от длъжника. Поддържа се, че горепосоченото качество легитимира третото лице да предяви иск срещу емитента на облигации „БРОСС ХОЛДИНГ” АД в хипотезата на чл. 100ж, ал.2, т.2, б.”г” ЗППЦК. Твърди се, че довереникът действа от свое име, а възникналата процесуална субституция е от категорията процесуално застъпничество. Последната легитимира „ОББ” АД да предяви процесуални права единствено срещу емитента на облигации „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, но не и да встъпва в процеси на трети лица срещу него, респ. да подава молба за отмяна по реда на чл. 240 ГПК.

Възражението е неоснователно. Обявеният в ТР списък на приети вземания сочи, че  „ОББ” АД е предявила вземане за главница и лихви по облигационна емисия т.е. има качеството на кредитор с прието вземане в качеството на довереник по облигационна емисия – чл. 100а и следв. ЗППЦК.  Довереникът предявява искове срещу емитента от свое име – чл.100а, ал.3 ЗППЦК. В случай на откриване на производство по несъстоятелност срещу емитента, довереникът е активно процесуално и материалноправно легитимиран да предяви от свое име вземанията по облигационната емисия по реда на чл. 685 ТЗ вр. чл.100а, ал.3 ЗППЦК, вкл. да упражнява всички предоставени от закона права самостоятелно, в качеството на кредитор с прието вземане.  От посоченото качество следва и легитимацията на молителя да участва като трето лице – помагач в процеси по чл. 694 ТЗ срещу несъстоятелния длъжник с всички произтичащи от това правни последици.

Следователно – молбата за отмяна по чл. 240 ГПК е предявена при надлежна активна процесуалноправна легитимация на молителя. Последният има качеството на страна в процеса и разполага с правен интерес да претендира отмяна на постановеното неприсъствено решение.

С оглед постановеното Определение № 141/18.02.2016 год. по ч.т.д.№ 111/2016 год. по описа на АС – Варна, съдът приема молбата за отмяна за надлежно администрирана.

II. По съществото на спора:

Съобразно трайно установената съдебна практика, в случаите, когато съдът отказва допускането на трето лице – помагач, същият следва да спре производството по делото до стабилизиране на определението във връзка с участието на подпомагащи страни в процеса /в този смисъл и Ж.Сталев, Българско ГПП, изд. 2000, § 81, III, с.342./. Необходимостта от спиране произтича от задължението на разглеждащата инстанция да обезпечи участието на встъпващото трето лице в процеса и упражняването на правата му по чл. 221, ал.1 ГПК. Бездействието на  СОС да спре производството по делото съставлява съществено процесуално нарушение, което е довело до невъзможност на подпомагащата страна  да участва  в процеса по смисъла на чл. 240, ал.1, т.3 ГПК. Следователно – налице са предпоставките за отмяна на постановения неприсъствен съдебен акт.

         Предвиденият извънреден способ за отмяна по реда на чл. 240 ГПК се упражнява по искане на страна, чието право на участие в процеса е нарушено. Недопустимо е доводите за отмяна на неприсъствения съдебен акт да се извличат от нарушения спрямо друг участник в производството. На посоченото основание, съдът не изследва по същество доводите за нарушаване на процесуалните права на ответника – главна страна в производството. Възраженията за необходимостта от назначаването на особен представител спрямо несъстоятелния длъжник следва да бъдат съобразени от инстанцията по съществото на спора.

Страните не са претендирали разноски за настоящото производство.

Дължимата държавна такса за производството възлиза на 869 650, 16 лева.  На основание чл. 694, ал.2 ГПК държавна такса се дължи според изхода от материалноправния спор. Предвидената в чл. 694, ал.2 ТЗ обусловеност на задължението за заплащане на държавна такса от изхода на спора по предявения иск поставя преценката на съда за дължимост на таксата в зависимост от произнасянето по основателността на иска. С оглед на изложеното, дължимата за настоящото производство държавна такса следва да се присъди от ОС – Силистра с акта по съществото на спора и в зависимост от неговия изход.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 70/04.07.2014 год., постановено по т.д.№ 85/2014 год. по описа на ОС – Силистра.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Силистра.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: