Р Е Ш Е Н И Е   № 152

 

29.06.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 191 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД- гр. Добрич, ЕИК 204219357, подадена чрез адв. М.Г., срещу решение № 19/05.02.2018г., постановено по т. д. № 267/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ ДЪГА - АПОСТОЛ“ ЕООД – гр. Добрич, ЕИК 124567782, сумата 152 721.27 лв., представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за извършени СМР съгласно договор ЗОП-1/19.04.2016г., по посочени в съдебния акт данъчни фактури, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 10 082.80 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на неплатените главници по всяка една от фактурите, от деня на забавата до 05.10.2017г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и съдебно – деловодни разноски за обезпечително и исково производство.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Инвокирани са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, съставляващи необсъждане на защитно възражение за подписване на протоколите за СМР от лица без представителна власт, и за неоснователен отказ да се допуснат своевременно поискани гласни доказателства и съдебно – техническа експертиза. Въззивникът се позовава на практика на ВКС, която е в смисъл, че преклузията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД не обхваща възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение.

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество Дъга - Апостол“ ЕООД, представлявано по пълномощие от адв. Ю.М. ***, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на направените от въззивника доказателствени искания.

В насроченото открито съдебно заседание жалбата и отговора се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от ДЪГА - АПОСТОЛ“ ЕООД – гр. Добрич срещу „ ВиК - ДОБРИЧ“ АД - гр. Добрич, за присъждане на сумата 152 721.27лв., претендирана като дължимо и неплатено възнаграждение за извършени строително – монтажни работи по договор ЗОП-1/19.04.2016г. и 17 броя данъчни фактури, издадени в периода 18.11.1016г. – 19.04.2017г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 082.80 лв., претендирана като обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на неплатените главници по всяка една от фактурите, от деня на забавата до 05.10.2017г., на основание чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните договор ЗОП-1/19.04.2016г. за извършване на строително-монтажни работи на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ ВИК Добрич“ АД - гр. Добрич, ищецът е извършил възложените строително – монтажни работи, за които са издадени 17 бр. фактури / посочени с номер и дата/ на обща стойност 154 730.57лв., с ДДС. За всички видове СМР е имало изходящи от ответника възлагателни писма и са съставени съответните приемо – предавателни протоколи. С протокол от 14.09.2017г. е извършено прихващане на насрещни задължения за сумата от 2009.30 лв., като е останала непогасена по тези фактури сумата 152 721.27 лв.

Ответникът признава валидното възникване на процесното правоотношение по договор за СМР, по който се явява възложител, а ищецът– изпълнител, но заявява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че част от строително – монтажните работи не са изпълнени качествено, не са вложени всички необходими материали или са вложени такива, които не отговарят на съответните стандарти, а съществуват и такива СМР, които не са извършени от ищеца – напр. шахтата на бул. “Добруджа“, описана в протокол от 27.10.2017г., както и други обекти. Оспорена е представителната власт на лицата, подписали всички представени от ищеца протоколи за установяване на извършени и подлежащи на заплащане СМР.

За да уважи предявените искове изцяло първоинстанционният съд е приел, въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, че за всички видове извършени по процесното правоотношение строително – монтажни работи, чието заплащане се претендира, е имало изходящи от ответника възлагателни писма, същите са приети от възложителя с двустранно подписани протоколи, за тях са били издадени описаните в исковата молба фактури на обща стойност 154 730.57лв. с ДДС, които са осчетоводени в редовно водените счетоводства на двете дружества, включени са в съответните дневници за покупки и продажби по ЗДДС, и ответникът е ползвал данъчния кредит по тях.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства. Въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно правоотношение по договор ЗОП-1/19.04.2016г. за извършване на строително-монтажни работи на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ ВИК Добрич“ АД. Спорът е относно изпълнението и приемането на описаните СМР в представените от ищеца двустранно подписаните протоколи, въз основа на които са издадени процесните фактури, респ. възникването на задължение за заплащане на възнаграждение за извършена и приета работа. По тези въпроси са и оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, съставляващи необсъждане на защитно възражение за подписване на протоколите за СМР от лица без представителна власт, и за неоснователен отказ да се допуснат своевременно поискани съдебно – техническа експертиза и гласни доказателства.

Преди всичко въззивният съд констатира, че оплакването в жалбата за необсъждане на своевременно въведено възражение, е лишено от основание. По твърденията на ответника за приемане на работата от лица без представителна власт са изложени мотиви от решаващия съдия за приложение на необоримата презумпция на чл. 301 ТЗ, като са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства и е направен правен извод, че дори и при приемане на изпълнените СМР от лица без представителна власт, действията се считат потвърдени, тъй като не е налице противопоставяне от страна на възложителя веднага след узнаването.

Разпоредбата на чл. 301 ТЗ намира приложение при разрешаване на спорове между търговци, независимо дали сочената липса на представителна власт засяга сключването на търговска сделка от името на търговеца или действията по приемане на изпълнение по търговска сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Основание за приложението на въведената с тази норма законова презумция в случая се извежда по безспорен начин от конкретни, коментирани подробно в обжалваното решение факти и обстоятелства, от които следва несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил приемането на работата. Всички издадени от ищеца и двустранно подписани от страните фактури са осчетоводени, включени са в дневника за покупките и за тях е ползван данъчен кредит. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. От момента на приемане на работата до подаването на отговор на исковата молба, през който период законни представители на дружеството – възложител са били три различни физически лица, не са правени възражения към изпълнителя за някакъв вид неточно изпълнение.

В тази връзка, като е отказал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, поискани от ответника „за установяване на факти и обстоятелства във връзка с подписването на протоколите и споразумението за прихващане“ на част от вземането за възнаграждение за извършени СМР с насрещно вземане на възложителя към изпълнителя, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Допускането до разпит на свидетели е отказано и от въззивният съд в определението от разпоредително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК, като е прието, че страната не сочи конкретни релевантни за спора факти и обстоятелства, за чието доказване да е допустимо и необходимо, за целите на доказването, събиране на тези доказателства.

В същото определение от разпоредително заседание, на въззивника са дадени указания по чл. 101 ГПК за уточняване на своевременно направено, но нередовно възражение за неточно изпълнение на договора в количествено отношение. Произнасянето по доказателственото искане на въззивника за назначаване на съдебно – техническа експертиза, е отложено в открито съдебно заседание, на основание чл. 267, ал. 1, изр. 2 ГПК, след евентуално уточняване на възражението. В срока за изпълнение на указанията процесуалният представител на въззивника е подал молба вх. № 3322/04.06.2018г., към която е приложен списък на неизпълнени СМР по процесния договор.

В открито съдебно заседание на 05.06.2018г., доколкото на страната е указано да уточни конкретни, вече релевирани обстоятелства във връзка с направено в първоинстанционното производство възражение за неточно изпълнение, е направена съпоставка между съдържанието на отговора и приложения към уточняващата молба списък, като е констатирано, че освен уточняване на обстоятелства, отнасящи се до шахта на бул. “Добруджа“, по протокол от 27.10.2017г., по позиция т. 4, в списъка липсват позиции, отнасящи се до неизпълнени СМР при изработването на възложени и приети други шахти по процесния договор, а останалите позиции са за незаявени в срок, преклудирани обстоятелства. В тази връзка, представителят на въззивника сочи, че не са включени в списъка с уточненията липсващи СМР, свързани с така нар. подложен бетон и бетон на дъно на шахта, и няма да се ангажират доказателства за тези неизпълнени работи, тъй при консултации със специалисти, същите са изразили становище за невъзможност да се установи към настоящия момент дали този бетон е положен или не е. По твърденията, че шахтата на бул. “Добруджа“, по протокол от 27.10.2017г., не е изградена от ищеца, също не са ангажирани своевременно доказателства.

Като възприема за основателен доводът във въззивната жалба, че преклузията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД не обхваща възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, съдът прави крайния извод, че въпреки дадената възможност за ангажиране на доказателства ответникът не е оборил доказателствената сила на удостоверителните изявления в двустранно подписаните протоколи. Същите установяват изпълнението и приемането на всички претендирани за заплащане СМР, а въз основа на протоколите са издадени и също двустранно подписани фактури, които са осчетоводени от възложителя, включени са в дневника за покупко-продажбите по ДДС за съответния период и по тях е ползван данъчен кредит съгласно ЗДДС. Следователно възражението за неточно изпълнение в количествено отношение е неоснователно.

По тези съображения съставът на въззивния съд намира, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 266 ЗЗД за възникване на задължение на ответника за заплащане на възнаграждение за изпълнени и приети СМР по процесния договор, е правилен и обоснован, направен в резултат на съвкупна преценка на събраните доказателства. За по - подробната аргументация по същество, която не е свързана с оплакванията в жалбата, в нова число и относно преклудиране на възраженията на възложителя за некачествено изпълнение, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 4 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

 

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/05.02.2018г., постановено по т. д. № 267/2017г. по описа на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА „ ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД- гр. Добрич, ЕИК 204219357, да заплати на „ ДЪГА - АПОСТОЛ“ ЕООД – гр. Добрич, ЕИК 124567782, представлявано от управителя К. А. Д., сумата 4 900 лв./ четири хиляди и деветстотин лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.