Р Е Ш Е Н И Е № 242

 

Гр.Варна, 07.08.. 2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 09.07.2013 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 192/2009 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл.ГПК /отм./ вр.§ 2 ал.1 ПЗР ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Н.Н.Й. против решение № 4/10.02.2009 г. по гр.д.№ 749/2008 г. по описа на ШОС, с което са отхвърлени исковете му против Т Т ООД гр.Шумен и Т ЕООД гр.София с правно основание чл.431 ал.2 вр. чл. 97 ГПК за установяване, че с решение от 19.11.2004 г. по ф.д.№ 281/1997 г. по описа на ШОС е вписано несъществуващо обстоятелство – прехвърляне предприятието на Т Т ООД от Т АД гр.София на Т ЕООД гр.София; за установяване нищожност на вписването и евентуалните искове за установяване на недопустимостта му. Въззивникът подробно обосновава доводи за неправилност на решението и претендира неговата отмяна, като моли исковете да бъдат уважени.

Насрещната страна Т Т гр.Шумен изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Т ЕООД гр.София в последното съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата, но само ако съдът не възприеме доводите му за обезсилване на решението като недопустимо.

Новоконституираната пред въззивната инстанция задължителна страна /ответник/ - Т АД гр. София също счита, че производството по делото е недопустимо, поради липса на правен интерес, за което излага подробни доводи, във връзка с което моли за обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна.

За да се произнесе по нея, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Въззивникът е сезирал ШОС със следните искови претенции: 1. Да се приеме за установено спрямо въззиваемите страни, че вписаното с решение от 19.11.2004 г. по ф.д.№ 281/1997 г. на ШОС прехвърляне на търговското предприятие на Т Т ЕООД от заложния кредитор по ЗОЗ Т АД в полза на Т ЕООД е несъществуващо обстоятелство, поради нищожност на договора, произтичаща от неспазване на императивните разпоредби на особения закон относно пристъпване към изпълнение и изпълнение върху търговското предприятие, както и с оглед погасяването на заложното право, поради изплащане на обезпечения дълг. 2. Да се приеме за установено по отношение на същите насрещни страни, че вписването по същото решение е нищожно в частта, с което отделно от прехвърлянето на предприятието в полза на Т ЕООД гр.София последният е вписан като собственик на търговското предприятие, доколкото това обстоятелство не подлежи на вписване в ТР. 3. В условията на евентуалност е предявен иск за установяване недопустимостта на вписването, извършено с решението от 19.11.2004 г., поради това, че заявлението по фирменото дело не изхожда от оправомощеното лице.

Спорният въпрос по допустимостта на предявените искове е бил разрешен от въззивния съд с постановяване на определението по ч.т.д.№ 9/2007 г. по описа на АС - Варна и непряко – посредством влязлото в сила решение по в.т.д.№ 33/2008 г. по описа на ВАпС по същото дело. Във връзка с нововъведените доводи за недопустимост на предявените искове съдът приема следното:

Настоящото производство е било спряно до приключване на т.д.№ 2232/2008 г. по описа на СГС, по което е бил предявен иск от Н.Н.Й. против настоящите ответници – Т Т ООД, Т ЕООД И Т АД, за да се установи нищожността на договора от 19.11.2004 г. за продажба на търговското предприятие на Т Т ООД, което е било прекратено в влязло в сила определение, поради липса на правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

САС и ВКС /съответно през 2010 г. и 2011 г./ по повод обжалване на определението за прекратяване на производството по делото са приели, че ищецът е съдружник в Т Т ООД, факт, който е виден и от материалите по настоящото дело, но тъй като не е страна по спорното правоотношение и отделно от това - не му е признат правен интерес да води установителния иск с оглед бъдещи последици от прекратяване на дружеството и провеждане на ликвидация, прекратителното определение е било потвърдено.

Понастоящем, поради неизпълнението на законовото задължение за пререгистрация на дружеството по § 4 ПЗР ЗТР до края на 2011 г. в ТР при АВ, Т Т ООД е с прекратена дейност, като съществува хипотетично възможността спрямо него да бъде извършена ликвидация по молба на заинтересовано лице по § 5а ал.2 ПЗР ЗТР. Такава до момента не е инициирана, въпреки че ищецът е бил задължен да стори това с определение № 200 от 05.04.2012 г., съобразно предишната редакция на § 5в ПЗР ЗТР. С оглед заличаването на същата от ЗТР /ДВ бр.99/14.12.2012 г./, е отпаднала възможността съдът да приложи последиците от неизпълнението на това задължение, състоящи се в прекратяване на производството и обезсилване на постановеното решение, за което ищецът е бил надлежно предупреден. Законът предвижда, че ако пререгистрация не се извърши до края на 2017 г., то дружеството ще се счита за заличено без провеждане на производство по ликвидация - § 5г ал.4 ПЗР ЗТР. С оглед горното, въззивният съд приема, че в резултат на законодателните изменения, не са налице предишните предпоставки, обуславящи допустимостта на така предявените искове. Ликвидацията, която евентуално би обусловила правен интерес от разрешаване на така предявения спор с оглед размера на ликвидационния дял на съдружника-ищец /ако той все още притежава това качество предвид косвените данни, че се е разпоредил и с дяловете си от капитала/ представлява едно бъдещо несигурно събитие, поставено в зависимост от субективната преценка и възможности на ищеца. „Правното очакване е бъдещо субективно право в процес на формиране и докато то съществува, в обективната действителност липсва защитимо от правовия ред субективно право.” – определение № 952/29.11.11 г. по ч.т.д.№ 648/2010 г. на ВКС, второ Т.О. Следователно, към момента липсва правен интерес от разглеждане на предявените искове, касаещи установяването на пороци при минали вписвания на обстоятелства относно непререгистрирания търговец – Т Т ООД, включително и поради това, че не може да бъде приложена нормата на чл.498 ГПК /отм./ при уважаване на исковете.

Горното мотивира съда да приеме, че доводите за недопустимост на исковото производство са основателни, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Водим от изложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 4/10.02.2009 г. по гр.д.№ 749/2008 г. по описа на ШОС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл.209 ал.1 изр.1 ГПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: