Р Е Ш Е Н И Е

 

167 /Гр.Варна, 16.06.2014 г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 14.05.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д.№ 192/2014 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила в срок въззивна жалба от Б.А.Д. – П. *** против решение № 133/05.06.2013 г. по т.д.№ 36/13 год. по описа на ДОС, с което въззивницата е осъдена да заплати на ФЗ В. К. ЕООД – с. Л.Каравелово сумата 26 722.68 лв. – обезщетение по чл.627 ТЗ за вреди, поради неизпълнение на задължението по чл.626 ал.1 ТЗ да заяви неплатежоспособността на Е. П. – 56 ООД, изразяващо се в сбора на несъбираеми вземания за цена на доставки по фактури, издадени от ЕТ В. К., както следва: № 4116/01.02.2006 год., № 4123/02.06.2006 год., № 4177/14.02.2006 год., № 4326/25.02.2006 год., № 4280/07.03.2006 год., № 4319/14.03.2006 год., № 4380/24.03.2006 год., № 4463/10.04.2006 год., № 4547/24.04.2006 год., № 4889/15.06.2006 г. и № 4670/16.05.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба на 18.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 2329.27 лв.

Въззивната жалба изхожда от легитимирана страна и е допустима. С нея се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Не са налице процесуални пречки за разглеждането й, независимо от липсата на подробни доводи за неправилността на съдебния акт /арг.чл.262 ал.1 ГПК/. Такива са развити в пледоарията по същество.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Варненският апелативен съд съобрази следното:

С оглед бланкетния характер на жалбата, съдържаща единствено указание за неправилност на обжалваното решение, въззивният съд следва да се ограничи до извършване на проверка относно приложението и спазването на материалния закон, при така установените по делото факти /в този смисъл вж. Определения № 265/09.05.2014 г. по т.д.№ 3479/2013 г. и № 266/09.05.2014 г. по т.д.№ 2314/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.

Съобразно разпоредбата на чл.627 ТЗ, органите на длъжника, изпаднал в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, които не са изпълнили задължението си по чл.626 ТЗ да поискат в законоустановения срок откриване на производство по несъстоятелност, отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Отговорността по чл.627 ТЗ следва да се определи като деликтна, т.к. не произтича от неизпълнение на договорно задължение, а от такова, законоустановено с нарочна материално-правна норма в публичен интерес. Следователно, приложими са правилата за ангажиране на отговорност по чл.45 и сл.ЗЗД. Увредени, респективно активно легитимирани по иска могат да бъдат само кредиторите в производството по несъстоятелност. Когато вземането /част от него/ е останало неудовлетворено в производството по несъстоятелност и последното е прекратено ведно със заличаване на длъжника от търговския регистър, вземането се погасява /чл.739 ТЗ/, като по този начин се формира имуществена вреда в патримониума на кредитора. Нормата на чл.627 ТЗ предполага вземането на кредитора да е било предявено и прието в производството по несъстоятелност.

Ищецът ФЗ В. К. ЕООД е подал молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника Е. П. – 56 ООД, по която е образувано т.д.№ 183/2009 г. по описа на ДОС. С решение № 67/11.05.2010 г. по реда на чл.632 ал.1 ТЗ съдът е обявил неплатежоспособност на длъжника с начална дата 31.12.2004 г., открил е производство по несъстоятелност, обявил е длъжника в несъстоятелност и е спрял производството по делото, т.к. не е било налично имущество, с което да се покрият началните разноски и молителят не е предплатил такива. След изтичане на едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ, с решение № 180/19.10.11 г., постановено на основание чл.632 ал.4 ТЗ, ДОС е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на длъжника от търговския регистър. Следователно, не само не е била достигната фазата на осребряване на имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на кредиторите, но и тази по назначаване на синдик като основен орган по несъстоятелността, който издирва имуществото на длъжника и попълва масата на несъстоятелността, както и фазата по предявяване на вземанията на кредиторите, от приемането на които последните придобиват качеството на кредитори на несъстоятелността. Основната причина за това развитие и приключване на производството е именно поведението на ищеца, който е отказал да предплати разноски по чл.629б ТЗ и не се е възползвал от възможността за възобновяването му, чрез последващо предплащане на необходимите разноски по движението на процеса. С това свое поведение ищецът едновременно се е лишил от правото да стане кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане и е допринесъл за невъзможността да бъде удовлетворен в същото това производство. Недопустимо е кредиторът да установява вземане спрямо несъстоятелния длъжник в друго исково производство /т.е. настоящото/, извън предвидения в производството по несъстоятелност ред, и то след заличаването на длъжника като правен субект, като преюдициален факт във връзка с основанието и размера на претендираните от управителя вреди по реда на чл.627 ТЗ. Ако производството по несъстоятелност беше преминало през предвидените в закона фази, то би могло да се стигне и до пълно или частично удовлетворяване на ищеца, т.е. до избягване на вредите, чието обезщетяване се иска. Горната възможност води до извод за липса на пряка и непосредствена връзка между твърдените вреди и бездействието на управителя по чл.626 ТЗ, каквато изисква разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, по съображения за липса на активна материално-правна легитимация по иска с правно основание чл.627 ТЗ, както и липса на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на управителя да заяви изпадането на Е. П.-56 ООД в неплатежоспособност и неудовлетворяването на ищеца в производството по несъстоятелност, съдът намира предявеният иск за неоснователен.

Изводите на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 133/05.06.2013 г. по т.д.№ 36/2013 год. по описа на ДОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ФЗ В. К. ООД с.Л. К., община Аксаково против Б.А.Д. – П. *** за заплащане на сумата 26 722.68 лв. – обезщетение по чл.627 ТЗ за вреди, причинени поради неизпълнение на задължението по чл.626 ал.1 ТЗ да заяви неплатежоспособността на Е. П. – 56 ООД, формирано от сбора на несъбираеми вземания за цена на доставки по фактури, издадени от ЕТ В. К., както следва: № 4116/01.02.2006 г., № 4123/02.06.2006 г., № 4177/14.02.2006 г., № 4326/25.02.2006 год., № 4280/07.03.2006 год., № 4319/14.03.2006 год., № 4380/24.03.2006 год., № 4463/10.04.2006 год., № 4547/24.04.2006 год., № 4889/15.06.2006 г. и № 4670/16.05.2006 г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.