Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

145/гр. Варна, 03.06.2016 г.

                                         

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                            ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ                                                                          

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№192/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Н.М.Х. от с.Зелена морава против решение № 84/16.12.2015 г. по т.д. №30/2015 г. по описа на ОС - Търговище, с което е прието за установено по отношение на страните, че въззивникът  дължи на М.Й.И. ***, сумата от 26 700 лв. представляваща незаплатена цена по договор за покупко - продажба на дружествени дялове от „Сарай БГ“ ООД, ЕИК 200330021, ведно с лихва за забава от 18.09.2014 г. до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 1434 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1112 от 19.09.2014 г.по ч.гр.д. № 385 / 2014 г. на РС-Омуртаг.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Поддържат се доводите за въвеждане в заблуждение при подписване на пълномощното за продажба на дружествените дялове от 19.02.2010 г., като същото се счита за унищожаемо поради измама, както и доводите за нищожност на договор за продажба на дружествените дялове поради липса на сългасие или поради нарушаване на добрите нрави.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Насрещната страна М.Й.И. *** е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора ВнАС съобрази следното:

Пред ОС - Търговище   е предявен иск с правно основание   чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от М.Й.И. *** за установяване съществуването на парични задължения, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1112 от 19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 385/2014 г. на РС – Омуртаг, за сумата от 26 700 лв. представляваща незаплатена цена по договор за покупко - продажба на дружествени дялове от „Сарай БГ“ ООД, ЕИК 200330021, ведно с лихва за забава от 18.09.2014 г. до окончателното плащане и разноски в заповедното производство в размер на 1434 лв.

 

 

 

 

Съставът на въззивния съд, в съответствие с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира следното:

 

 

 

 

По аргумент от разпоредбите на чл. 415 и чл. 422 от ГПК, съществуването на акцесорното парично вземане за разноски на кредитора към длъжниците по издадена заповед за изпълнение, по която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, не съставлява предмет на установителния иск за съществуване на вземания по заповед за изпълнение. Съгласно мотивите по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В случаите, при които в общото исково производство, проведено по специален установителен иск по чл. 422 ГПК, се установи съществуването на част от паричните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл 410 от ГПК, разноските за заповедно производство подлежат на редуциране съобразно уважената част от исковете.

 

 

 

 

По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване в частта, с която е уважен иск за установяване съществуване на парично вземане за направени от ищеца разноски за заповедно производство в размер на 1434 лв., като вместо това се постанови осъдителен диспозитив относно разноските, съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция.

 

 

 

 

В останалата част първоинстанционното решение е допустимо.

 

 

 

 

 Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че страните са били съдружници „Сарай БГ“ ООД, като всеки от тях е притежавал по 25 дружествени дяла от капитала, всеки с номинална стойност 100 лв.

С решение от 19.02.2010 г., обективирано в протокол представен като доказателство по делото, общото събрание на „Сарай БГ“ ООД с абсолютно мнозинство е взело решение, съдружникът М.И. да прехвърли всички притежавани от него дялове на съдружника Н.Х., като последният е поел задължение да ги закупи. Съобразно взетото от съдружниците решение, всички активи на дружеството, са преминали във владение на Н.Х..

От представеното като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 19.02.2010 г. се установява, че въззивникът Н.Х. е упълномощил въззиваемия М.И. с права да купи от негово име и за негова сметка 25 дружествени дяла от капитала на  „Сарай БГ“ ООД , собственост на въззиваемия, за продажна цена от 26 700 лева, да договаря сам със себе си на осн. чл.38 от ЗЗД, да заяви от името на купувача, че се задължава да плати цената в едномесечен срок от договора за покупко-продажба, както и да го представлява пред Агенция по вписванията с права да заявява промени по партидата на дружеството, в това число и да прекрати и заличи дружеството. Пълномощното е ограничено само до извършване на конкретно описаните в него действия.

В съответствие с дадените с пълномощното права, на 22.02.2010 г., въззиваемият И. е прехвърлил дяловете си от капитала на „Сарай БГ“ ООД на въззивника Х., за сумата от 26 700 лева, платима в едномесечен срок от подписване на договора. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, съобразно изискването на чл.129, ал.2 от ТЗ, извършена от нотариус Валентина Георгиева № 340.  

Не се спори и относно обстоятелството, че продавачът М.И. се е снабдил по реда на чл.417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение № 1112 от 19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 385/2014 г. на РС – Омуртаг против купувача Н.Х., за сумата от 26 700 лв. представляваща незаплатена цена по договор за покупко - продажба на дружествени дялове от „Сарай БГ“ ООД, ЕИК 200330021, ведно с лихва за забава от 18.09.2014 г. до окончателното плащане и разноски в заповедното производство в размер на 1434 лв.

Срещу издадената заповед за изпълнение, въззивникът на 31.10.2014  г. е подал възражение по чл.414 ГПК, в резултат на което е предявен и иска по чл.422 от ГПК.

Спорният между страните въпрос, въведен като правоунищожаващо възражение от ответника с отговора на исковата молба е наличието на опорочаване волята на представлявания при подписване на пълномощното, поради въвеждането му в заблуждение относно съдържанието на пълномощното и последиците, които ще настъпят от съставянето му.

В разпоредбата на чл.29 от ЗЗД е предвидено потестативно право в полза на засегнатата от порока страна, вкл. при едностранните сделки, да поиска по съдебен ред унищожаване на договора в случай, че същият е сключен чрез измама. Не е наложително обаче, всички унищожаеми сделки да бъдат унищожени чрез иск, тъй като ако незасегната от порока страна не претендира изпълнение, унищожаването на договора чрез иск е излишно (в този смисъл решение № 380 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2011 г., IV г. о., ГК). В случай, че незасегнатия от порока съконтрахент претендира да се ползва от унищожаемата сделка, какъвто е конкретния случай, тогава възниква и нуждата от защита на засегнатата от порока страна и тя може да предяви правото си на унищожение с възражение, независимо от изтичането на давността - чл. 32, ал. 3 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че възражението за унищожаване на пълномощното е погасено по давност.

Измамата е дефинирана от закона като "умишлено въвеждане в заблуждение", чрез което страната, която иска унищожението, е била подведена да сключи договора.

Твърденията, на които се основава възражението за унищожаване на пълномощното от 19.02.2010 г. поради измама, се свеждат до въвеждане на въззивника Х. в заблуждение относно последиците от упълномощаването, а именно, че същото ще доведе до прекратяване на дружеството. 

 

 

 

 

Доказването на твърденията, че пълномощното е подписано чрез умишлено въвеждане в заблуждение на упълномощителя относно последиците до които може да доведе е изцяло в тежест на въззивника, който основава възражението си на тези твърдения. 

Твърденията за умишлено въвеждане в заблуда на упълномощителя  не се установяват от водения свид. Асен Асенов, който дори не е присъствал при полагане подписа на страната и всички уговорки относно съдържанието на пълномощното. Свидетелят единствено сочи, че е разбрал от въззивника, че става въпрос за закриване на фирмата, но няма непосредствени впечатления относно начина по който съдружниците евентуално са решили да постигнат този резултат. Въззивникът не отрича явяването си пред нотариус и подписване на пълномощното от 19.02.2010 г., въз основа на което е сключен и договора за продажба на дялове. При тази установеност, съдът намира, че страната е следвало да подходи с дължимата грижа при подписване на пълномощното като се запознае със съдържанието му или поиска разяснения на последиците, до които същото може да доведе.

Не на последно място, в деня на подписване на  пълномощното – 19.02.2010 г. е проведено и общо събрание на съдружниците в „Сарай БГ“ ООД, на което е присъствал и въззивника, чиито дневен ред е включвал единствено точки свързани с прехвърляне на дружествените дялове от М.И. на Н.Х. и прекратяване участието на съдружника И. в дружеството. Обстоятелството, че в протокола от общото събрание, не е вписана цената при която Х. ще придобие дяловете на И. е ирелевантно, доколкото основните параметри на договора за продажба, включително и цената са намерили отражение в пълномощното.

Действията по вписване на промените по партидата на „Сарай БГ“ ООД, не са част фактическия състав на сделката по упълномощаването, поради което не могат да формират извод за наличие на измамливи действия към момента на подписване на пълномощното.

 И на последно място, твърденията за опорочаване на волята на въззивника се опровергават от предприетите от него последващи действия по разпореждане с всички притежавани от него 50 дружествени дяла в „Сарай БГ“ ООД, извършено по възмезден начин на 01.11.2010 г.

Като краен извод съдът намира, че не се установява умишлено въвеждане в заблуждение на въззивника при подписване на пълномощното за покупка на дружествени дялове, поради което правоунищожаващото възражение е неоснователно.

По възражението за установяване нищожност на договора за продажба на дружествени дялове от 22.02.2010 г., поради липса на съгласие:

Договорите, сключени при липса на съгласие, са нищожни по силата на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Липсата на съгласие предпоставя отсъствие на две насрещни съвпадащи волеизявления относно съществените елементи от съдържанието на сделката, изключващо възможността сделката да породи целените от страните и предвидени в закона правни последици.

 

 

 

 

Безспорно е по делото, че на 22.02.2010 г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който въззиваемият И. е продал собствените си 25 дружествени дяла от капитала на  „Сарай БГ“ ООД, за продажна цена от 26 700 лева на въззивника Х.. При сключване на договора, въззиваемият И. е действал и като пълномощник на въззивника Х., по силата на дадено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 19.02.2010 г., в което на пълномощника са предоставени права да договаря сам със себе си, по смисъла на чл.38 от ЗЗД, но при посочената в пълномощното цена, съответстваща на тази, за която е сключен договора.

Автентичността на пълномощното и авторството на положения в същото подпис не са оборени в настоящия процес, с оглед на което и предвид изложените по-горе доказателствени и фактически изводи в тази насока съдът приема, че пълномощното е подписано от Н.Х.. Договорът за продажба е сключен от пълномощник с валидно учредена от упълномощителя - купувач представителна власт и поради това волеизявлението на пълномощника за придобиване на собствеността върху дружествените дялове срещу заплащане на цена в размер на 26 700 лева, направено от името на Н.Х. при сключване на договора, е породило правни последици за последната. Не е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД за сключване на договора от 22.10.2010 г., от което следва извод, че договорът е действителен, а не нищожен, поради което възражението за нищожност е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за нищожност на договора за продажба поради противоречие с "добрите нрави" предвид неравностойността на насрещните престации, поради следните съображения:

В чл.9 от ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Същевременно понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В редица свои решения, ВКС е разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В случаите на отклонение от пазарната стойност не се налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави" и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В случая от заключението на вещото лице, по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че съобразно баланса към карая на месец 02.2010 г., „Сарай БГ“ ООД е разполагало със стоки в наличност на стойност 53 000 лева, имало е вземане от доставчици в размер на 3000 лева и вземания от ДДС за възстановяване, в размер на 11 000 лева, от което следва извода, че уговорената парична парична престация от 26 700 лева, от една страна не се отклонява от обичайната, а и от друга, не е изяснен произхода на задълженията на дружеството, за да се изключи вероятността, че извършената между съдружниците сделка, на практика разпределя между тях понесените от дружествената дейност загуба.

Изложените съображения, обосновават извода на съда, относно възникването и съществуването на изискуеми парични задължения на ответника към ищеца, за които е признато право на принудително изпълнение с издадена по ч.гр.д. № 385/2014 г. на РС – Омуртаг заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, следователно предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е основателен. Ответникът дължи на ищеца и сумата 1434 лв., представляваща направени разноски за заповедно производство.

 

 

 

 

След като изводите на въззивния съд изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се потвърди.

С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева. Предвид разпоредбата на чл.78 вр. чл.92а от ГПК, разноски за явяване на адвокат не се дължат.

 

 

 

 

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

 

                                           

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 84/16.12.2015 г. по т.д. №30/2015 г. по описа на ОС - Търговище, в частта с която е прието за установено по отношение на страните, че Н.М.Х., с ЕГН ********** ***, дължи на М.Й.И., с ЕГН **********о***, р-н Красно село ж.к. „Хиподрума“ бл.134, вх.Б, ет.14, ап.122, разноски в заповедното производство в размер на 1434 лв.,  за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1112 от 19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 385/2014 г. на РС - Омуртаг и ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази част.

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/16.12.2015 г. по т.д. №30/2015 г. по описа на ОС - Търговище, в останалата част.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Н.М.Х., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.И., с ЕГН **********о***, р-н Красно село ж.к. „Хиподрума“ бл.134, вх.Б, ет.14, ап.122, сумата 1434 (хиляда четиристотин тридесет и четири) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 385/2014 г. на РС - Омуртаг, включени в издадената в това производство заповед №1112/19.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и сумата 1000 (хиляда) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: