О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_239___________

гр. Варна, …12…….04.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                     МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.дело №192 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ж.И.Й., чрез адв.Д., срещу определение №38/11.02.2019г. по т.д.№11/2019г. на ОС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че постановеното определение не е съобразено с действителното имущество и доходи на ищцата. Твърди се, че получавания от него доход е обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ и пенсия в размер на 838лв., като средномесечния доход на семейството на ищцата е в размер на 1301,50лв. Излага се още, че ищцата притежава ¾ ид.ч. от недвижим имот и ½ ид.ч. от лек автомобил, представляващ семейна общност, от които не би могла да реализира доход чрез отдаването им под наем.

Сочи се, че ищцата не разполага със средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, а предявяването на частичен иск не може да обоснове отказа за освобождаването й от заплащането им, тъй като по естеството си представлява отказ от правосъдие и неоснователно пресичане възможността на ищцата да получи достъп до съдебна защита.

По същество се претендира отмяна на определението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което страната да бъде изцяло освободена от заплащане на такси и разноски за производството.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.дело №11/2019г. на ОС-Шумен, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС – Шумен е образувано по предявени искове от Ж.И.Й. ***“ АД, с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 98 400лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 1 600лв. – обезщетение за имуществени вреди.

В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

С допълнителна молба вх.№453/28.01.2019г., след дадени от съда указания, е представена декларация за материално и гражданско състояние от Ж.И.Й., в която е посочено, че е семейна, притежава ¾ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Шумен и ½ ид.ч. от лек автомобил „Опел“. Получава доход от заплата в размер на 463,50лв. Към момента на подаване на декларацията доходът й се формира от обезщетение за временна нетрудоспособност. Съпругът й получава пенсия в размер на 838лв.

Към декларацията са приложени: 1/ удостоверение от Община Шумен – Домашен социален патронаж, в което е посочено, че за периода 01.07.2018г. – 31.12.2018г. ищцата е получавала нетен доход, както следва за м.07.2018г. – 463,51лв.; август 2018г. – 463,50лв. и м.09.2018г. – 110лв., след което доход не е изплащан; 2/ удостоверение №27-00048521/23.01.2019г. от НОИ ТО – Шумен  за изплатеното й парично обезщетение за периода от м.09.2018г. до м.12.2018г.  в общ размер от 1849,43лв.

С определение №38/11.02.2019г. съдът се е произнесъл по направеното искане, като е оставил същото без уважение.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

За да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски.

За да направи извод за наличие на достатъчно средства, след установяване доходите на молителя и притежаваното имущество, съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Изводът следва да почива на конкретно установени обстоятелства, а не на предположения.

В настоящия случай, от приложенията по делото се установява, че получавания от молителката месечен доход е в среден размер на 462лв., формиран от изплащаното й обезщетение за временна нетрудоспособност, както и доходът на съпруга й в размер на 838лв. Средномесечния доход на семейството е в размер на 1300лв.

Общият размер на дължимата по предявените искове държавна такса е 4000лв., от които 3936лв. по предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и в размер на 64лв. по предявения иск за заплащане на имуществени вреди претърпени от настъпилото с ищцата ПТП.

Съдът намира, че както към момента на постановяване на обжалваното определение, така и към настоящия момент молителката, жалбоподател, не е декларирала, нито представила доказателства за наличие на  задължения за издръжка към непълнолетни лица, задължения за наем, както и други обстоятелства, които да представляват извънреден разход за семейството.

От друга страна, съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, определени според данните на НСИ за последното тримесечие на 2018г., поради което намира, че с получавания месечен доход може да бъде заплатена част от дължимата за производството държавна такса, както следва: в размер на 1000лв. по предявения иск за неимуществените вреди и в размер на 64лв. по иска за заплащане на имуществени вреди, като по този начин се постигне баланс между минимално необходимите средства за месечна издръжка на молителката и размера на държавната такса, който може да бъде заплатен без да бъдат накърнени правата на страната в производството.

Молителката следва да бъде освободена от заплащане на таксата по предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 1000лв. до 3936лв., както и от разноските за производството, представляващи непосилен разход, съизмерим с  получаваните доходи.  

Още повече, че по делото не е направена проверка за фазата на развитие на образуваното досъдебно производство, което би могло да доведе до приложение на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, респ. до преждевременност на заплащане на таксите за производството.

            Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно липса на достатъчно средства у молителката за заплащане на дължимата за производството държавна такса по предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 1000лв. до 3936лв., както и от разноските за производството, поради което молбата за освобождаване от задълженията в посочените размери следва да бъде уважена.

Обжалваното определение следва да се отмени в посочената му част и вместо него се постанови друго, с което искането се уважи до определените размери. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение №38/11.02.2019г. по т.д.№11/2019г. на ОС – Шумен в частта, с която е оставено без уважение искането на Ж.И.Й., ЕГН ********** за освобождаването й от заплащане на дължимата за производството държавна такса по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1000лв. до 3936лв., както и за разноските за производството, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Ж.И.Й., ЕГН ********** от заплащане на дължимата за производството по т.д.№11/2019г. по описа на ОС - Шумен държавна такса по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1000лв. до 3936лв., както и за разноските по делото, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №38/11.02.2019г. по т.д.№11/2019г. на ОС – Шумен в частта, с която е оставено без уважение искането на Ж.И.Й., ЕГН ********** за освобождаването й от заплащане на дължимата за производството държавна такса по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000лв., както и за заплащане на дължимата държавна такса по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на претърпените от молителката имуществени вреди в размер на 64лв., на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: