ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

272

 

Гр.Варна,  24.04.2014 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 24 април 2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

      ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.т.д. №193 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.Н.Д. и ЕТ „Стефан Димитров” против определение №88 от 19.02.2014 г., постановено по т.д. № 491/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявените от ЕТ „Стефан Димитров”, Т.Н.Д. и „Каракум” ООД  против „Уникредит  Булбанк” АД обективно съединени насрещни искове по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на  88 000 лв., представляваща надвнесена сума по договор № 276/23.05.2008 г., както и за сумата от 19 000 лв. - мораторна лихва за периода от 10.10.2010 г. до датата на завеждане на иска.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като са молили за неговата отмяна и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него с даване на указания за внасяне на държавната такса, евентуално за отделяне на предявените насрещни искове.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

Т.д. № 491/ по описа на Шуменския окръжен съд е било образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк” АД, с която срещу ЕТ „Стефан Димитров, Т.Н.Д. и „Каракум” ООД е бил предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване солидарната им отговорност за плащане на парични задължения по договор за банков кредит и анекси към него.

С отговора на исковата молба, тримата ответници са предявили насрещни искове за осъждане на ищеца за сумата от 88 000 лв.- надплатена сума по договор за кредит и за мораторни лихви от 19 000 лв. 

Окръжният съд, като е констатирал нередовности в насрещната искова молба, с разпореждане № 583/27.11.2012 г. е оставил същата без движение и е дал указания за уточняване на активно легитимираните лица, на отделните претенции на всеки от тях, периода на претендираното обезщетение за забава и за представяне на доказателства за внесена държавна такса. 

В срока за поправяне на недостатъците е постъпила уточняваща молба, в която е било посочено,  че насрещните искове са предявени от физическите лица С. Д. и Т.Д., като всеки от тях претендира сума от по 88 000 лв. главница. Със същата молба двамата са заявили искане за освобождаване от заплащане на държавна такса.

С определение №7/03.01.2013 г., Шуменският окръжен съд е оставил без уважение молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК, като вместо по отношение на молителя Стефан Димитров се е произнесъл по отношение на ЕТ „Стефан Димитров”.  Определението е било обжалвано пред Варненския апелативен съд, където е било образувано ч.т.д. № 156/2013г.

С определение № 229/04.04.2013 г. апелативният съд е обезсилил определение № 7/03.01.2013 г. на ШОС по т.д.№ 491/12 г. и е върнал делото за ново произнасяне по молбата с правно основание чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на физическите лица С. Д. и Т.Д. от внасяне на държавна такса  по предявените от тях  против „Уникредит Булбанк” АД искове с правно основание чл. 55 и чл.86 от ЗЗД, след изпълнение на дадените в мотивите на определението указания за отделяне на насрещните искове в друго производство и отстраняване на всички нередовности в исковата молба. Определението не е подлежало на обжалване.

За да прекрати производството по насрещните искове, окръжният съд е приел, че ищците /по насрещните искове/ не са поправили нередовността на исковата си молба и не са представили доказателства за внесена държавна такса, след като не са били освободени от заплащането й с определение № №7/03.01.2013 г. на ШОС, потвърдено с определение № 218/02.04.2013 г. по в.ч.т.д. № 157/2013 г. на Варненския апелативен съд, което не било допуснато до касационно обжалване с определение № 613/27.09.2013 г. по ч.т.д. № 3194/2013 г. на ВКС. Този извод на окръжния съд е неправилен, защото както бе посочено по-горе, Варненският апелативен съд не е потвърдил, а е обезсилил определението на окръжния съд по чл. 83, ал.2 от ГПК и е върнал делото за ново произнасяне по молбата, след отделяне на насрещните искове. Дадените от апелативния съд указания не са били изпълнени от окръжния съд, който не се е произнесъл и по молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК.

При това положение, не може да се направи извод, че ищците по насрещните искове не са изпълнили задължението си за представяне на доказателства за заплащане на държавна такса по делото /а и конкретен размер на таксата не е бил и съобщаван на всеки от двамата ищци, след направеното от тях уточнение за размера на претенциите/. Цитираните от окръжния съд определения на Варненския апелативен съд и на Върховния касационен съд, съответно по в.ч.т.д. №157/2013 г. и по ч.т.д. № 3194/2013 г., касаят произнасянето по подсъдността с определение с № 8/03.01.2013 г. на ШОС и нямат отношение към производството по освобождаване от заплащане на държавна такса.

С оглед изложените съображения, като е прекратил производството по предявените насрещни искове поради непоправяне на нередовност в исковата молба, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да му бъде върнато за предприемане на следващите се процесуални действия в съответствие с дадените указания в определение № 229 от 04.04.2013 г. по ч.т.д. № 156/2013 г. на Варненския апелативен съд.

Водим от горното, Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 88 от 19.02.2014 г., постановено по т.д. № 491/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на производството, с оглед дадените указания с определение № 229 от 04.04.2013 г. по ч.т.д. № 156/2013 г. на Варненския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: