О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №250

 

10.05.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 193

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх. № 3320/03.02.2017г. на М.К.Д. срещу определение № 184/19.01.2017г., постановено по т. д. № 18/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

При извършване на задължителна проверка за допустимост на производството и редовност на частната жалба, съставът на ВнАпС констатира следното:

С обжалваното определение № 184/19.01.2017г. въззивният ВОС е отхвърлил искането на жалбоподателката М.К.Д. за приемане на възражение по чл. 423 ГПК срещу заповед № 3698/04.07.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7714/2016г. по описа на ВРС, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, частично е прекратено производството по частна жалба вх. № 58137/07.11.2016г. срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по заявление вх. № 34671/01.07.2016г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, отделено е от т. д. № 18/2017г. по описа на ВОС производството по същата частна жалба в частта, с която е предприето обжалване по чл. 407 ГПК на разпореждане № 33355/23.08.2016г. за издаване на изпълнителен лист в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по влязлата в сила заповед за изпълнение, като е разпоредено изготвяне на преписка и докладване й на Зам. председателя на ТО на ВОС за образуване й в отделно частно въззивно производство.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице. Оплакванията срещу правилността на определението са за липса на произнасяне на въззивния съд относно неравноправните клаузи в процесните договори и за противоречие с ДФЕС, Директива 93/13 и практиката на Съда на ЕС. Същевременно, със същите оплаквания за непълнота на определение № 184/19.01.2017г., по молба на жалбоподателя е образувано производство по чл. 250 ГПК, което е приключило с окончателно определение № 388/06.02.2017г.

На същата дата, с разпореждане № 1517/06.02.2017г., администриращият съд е оставил частната жалба без движение, с указания за необходимостта от уточняване в коя от трите части се обжалва определение № 184/19.01.2017г. и за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на Апелативен съд - Варна. Указанията са изпълнени само в частта относно заплащането на държавна такса.

Въз основа на изложеното по – горе съставът на АС - Варна приема, че е редовно сезиран с касационна частна жалба срещу определение № 184/19.01.2017г.  само в частта, с която е прекратено производството по въззивна частна жалба вх. № 58137/07.11.2016г. срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по заявление вх. № 34671/01.07.2016г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, тъй като по идентични оплаквания на жалбоподателя срещу необжалваемата първа част от диспозитива е проведено и приключило производство по чл. 250 ГПК, а с диспозитива, отнасящ се до предприето обжалване на съдебен акт по чл. 407 ГПК, съдът е постановил произнасяне в отделно частно гражданско производство.

Частната жалба срещу определението на ВОС в прекратителната му част, в която същото подлежи на инстанционен контрол, по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, е неоснователна, като съображенията на съдебния състав за този извод са следните:

По аргумент от разпоредбите на чл. 413 ГПК и чл. 419 ГПК съдебният акт от разпоредително заседание по чл. 411, ал. 2 от ГПК, в случай, че такъв е постановен, едновременно с издаването на заповедта за изпълнение, подлежи на обжалване от длъжника само в частта, с която се уважава искането на заявителя за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Атакуването на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали е инкорпорирано в заповедта за изпълнение или е постановен отделно разпореждане, /без последното да е задължително/ съставлява недопустимо обжалване на заповедта за изпълнение. Подадената частна жалба е недопустима в частта, с която се обжалва разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и правилно производството в тази част е прекратено от въззивния съд.

Така мотивиран, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 184/19.01.2017г., постановено по т. д. № 18/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е прекратено производството по частна жалба вх. № 58137/07.11.2016г. на М.К.Д., с адрес: ***, срещу разпореждане за издаване на заповед 3698/04.07.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 7714/2016г. по описа на ВРС, по заявление вх. № 34671/01.07.2016г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940.

 

Определението не подлежи на обжалване съгл. чл. 274, ал. 4 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.