О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 234

 

                                         гр.Варна, 10.04.2019 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №193 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, със седалище гр.Варна, чрез пълномощника адв.А.Т. срещу определение от 14.12.2018  г. по т.д.№796/2018 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.дело № 8493/2015 год. на АС – София, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице предвидените в закона основания за спиране на делото.

Ответникът „МАРК 1“ ЕООД, със седалище гр.София, с писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима. Същата е надлежно администрирана.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №805/2018 г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба на „МАРК 1“ ЕООД, със седалище гр.София, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691 със седалище гр.Варна, са предявени искове за заплащане на сумата от 158 393.94 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 2“  с.Храброво, общ.Балчик, обл.Добрич, произведена през м.септември 2015 г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011г. и сумата от 39 961.33 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическa централa (ВяЕЦ), която ответното дружество – краен снабдител ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД изкупува в съответствие със сключения помежду им Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 176 от 30.08.2011г. и чл.31 от ЗЕВИ по цена, регулирана и определяна от ДКЕВР.

Между страните съществува спор за дължимата цена, по която следва да бъдат заплатени количествата електрическа енергия, произведени през месец септември 2015 г. Същият е породен от отказът на ответното дружество да заплати претендираната от ищеца преференциална цена по т.7 и т.8 от Решение на ДКЕВР № Ц-018 от 20.06.2011 г. за цялото количество ел. енергия, произведена през месец септември 2015 г., вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство, установено в т.2.7 и 2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.

Между страните в производството не е налице спор и относно обстоятелството,  че Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е предмет на оспорване по образуваното по адм.дело № 8493/2015г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, по което е постановено  Решение №5483 от 26.09.2018г., което е обжалвано и делото е изпратено във ВАС, където е образувано адм.дело №14112/2018 г., насрочено за 30.09.2019г.

С оглед така очертания правен спор по делото, за да направи преценка дали са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът съобрази следните обстоятелства:

С Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, издадено на основание чл.21 от ЗВАЕИБ, считано от 01.07.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена в размер на 191лв./Мвтч /т.7/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в размер на 173.06лв./Мвтч /т.8/.

С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по т.1.

В пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“.

Въз основа на посочената разпоредба, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г., както следва: 1907 kWh, при определената цена – 191 лв./МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа /т.2.7/ и 2193 kWh, при определената цена – 173.06 лв./МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.2.8/.

Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена от ищеца в производството, то касае утвърдените цени с Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Отмяната му, като индивидуален административен акт, ще доведе до отпадане с обратна сила на породените с него правни последици, които ще се разпростират както между страните по спора, така и по отношение на всички, включително и между страните по настоящото дело /в този смисъл е и трайно установената съдебна практика, част от която в т.д.№353/2015г. на ВКС, ІІ т.о; т.д.№3196/2014г. на ВКС, ІІ т.о и др./.

От друга страна, с определение по ч.г.д.№795/2012г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса „кога е налице основание за спиране на исковото производство поради висящ административен спор, ако страните не са идентични и няма преюдициалност“, като е прието, че достатъчно условие за спиране на исковото производство е решението по административното дело да има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. От своя страна, връзка на преюдициалност ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство.

С оглед на изложеното и като взе предвид очертания предмет на производството, начина на определяне цената на изкупуване на ел.енергията и въведения с оспореното по адм.д.№14112/2018г. на ВАС решение на КЕВР праг на заплащане на преференциалната цена за произведеното от ищеца количество ел.енергия, съдът намира, че отмяната на същото ще доведе до отпадане на един от ценообразуващите елементи в процесното правоотношение, тълкуването и приложението, на който е и основния спорен въпрос в исковото производство/ в този смисъл е постановено и определение по ч.т.д.№2586/2017г. на ВКС, І т.о, независимо, че не представлява задължителна съдебна практика/.

От всичко гореизложено следва, че са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството пред ВОС, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.

 

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, със седалище гр.Варна, чрез пълномощника адв.А.Т. срещу определение от 14.12.2018 г. по т.д.№796/2018г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.дело № 8493/2015 год. на АС – София, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

                                  

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: