РЕШЕНИЕ

   № 118

               гр.Варна, 24.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.04.2015 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 194  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпили са въззивни жалби против решение № 1219/18.12.2014 г. по т.д.№ 523/2014 г. по описа на Окръжен съд Варна, ТО както следва:

- от ищеца А.Л.М. ***, който обжалва решението съобразно уточнение с молба от 29.01.2015 г. в отхвърлителната му част за сумата 19500 лв - разлика между присъдените 9000 лв и претендираните 28500 лв по иска за обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП от 25.09.2012 г. по чл.226 ал.1 - КЗ и в частта за разноските, с молба за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което искът бъде уважен в същата част, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 25.09.2012 г. и с присъждане на разноските по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. В с.з. от 15.04.2014 г. уточнява, че не е обжалвал решението в отхвърлителната му част относно лихвите за забава;

- от ответника „ДЗИ О З” ЕАД – гр.София, който  обжалва решението в осъдителната му част за сумите -  9000 лв - обезщетение за неимуществени вреди и 1346.57 лв - обезщетение за забава върху главницата, както и в частта за разноските, с молба за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции, в т.ч. и адвокатски хонорар. 

Всеки от въззивниците моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за оставяне без уважение на жалбата на насрещната страна, ведно с присъждане на съдебни разноски, като първият въззивник е изложил съображения за това и в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първата от тях е частично основателна, а втората жалба е неоснователна.

Оплакването в жалбата на ответника за липса на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Пежо” 306 с рег.№В1488 КМ - Станчо Стоянов Х., трето неучастващо по делото лице – деликвент, е неоснователно. Въпреки че наказателното производство е било прекратено по инициатива на пострадалия – ищеца по настоящото дело, от заключението на съдебната автотехническа експертиза по делото се установява по категоричен начин, че произшествието е могло да бъде избегнато, ако този водач предвид липсата на видимост при изпълнявана маневра за завиване на ляво за навлизане в паркинг на магазин „Техномаркет” поради пропуснали го да премине и спрели в двете пътни ленти МПС, беше избрал съобразена скорост, позволяваща му да се увери, че най - дясната локална лента - подход за паркинга е безопасна за пресичане и да спре, в случай че по нея се движи МПС. Още повече че движещо се по локалната лента МПС би имало предимство като дясностоящо спрямо управлявания от него автомобил. След като той не е сторил това, въпреки невисоката скорост на автомобила водачът виновно е причинил ПТП, следствие на което е бил увреден ищецът - водач на движещия се в локалната лента мотоциклет „Хонда” с рег. № В3393К.

Оплакването в жалбата на ищеца за липса на съпричиняване на увреждането от негова страна е също неоснователно. От посоченото заключение на автотехническата експертиза се установява по безспорен начин, че ищецът също е действал непредпазливо, тъй като е следвало предвид обстоятелствата – липсата на видимост и спрелите в покой МПС в двете ленти в ляво от локалната лента, предполагащи пречки за движението им, да намали скоростта и дори да спре мотоциклета, за да избегне опасност от евентуален сблъсък с друго МПС, движещо се по пътя, пресичащ лентата му на движение. Ищецът е следвало да действа така и поради това, че от локалната лента той не е могъл да продължи движението си в права посока, тъй като лентата има предназначение само за навлизане в намиращия се в дясно паркинг на магазин „Техномаркет”. Ако пък е искал да продължи направо, мотористът не е трябвало да се намира в тази лента, а да се преустрои в една от другите две ленти в ляво от локалната лента, в зависимост от това дали е искал да продължи движението си по ул.”Коево” или по бул.”Цар Освободител”, видно от изготвената към заключението скица на ПТП. В първия случай би се наложило  само намаляване на скоростта за завиване към паркинга /доколкото мотористът би имал предимство като дясностоящ/, а във втория – намаляване на скоростта и евентуално спиране на мотоциклета за извършване на маневра за преустрояване. Изпреварване пък от дясно на спрелите МПС в другите две попътни ленти е напълно немислимо предвид изричната разпоредба това да става само от ляво на чл.41, ал.1-ЗДП. Ето защо е налице значителен дял на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, като определянето му от ОС Варна в размер на 40 % спрямо дял на виновния водач на автомобила от 60 % е справедливо и в крайна сметка – правилно.

Оплакването в жалбата на ищеца за определен несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени следствие на процесното ПТП, е основателно. ОС Варна е приел, че спрямо заявения с иска интерес от 28500 лв обезщетението следва да се определи в размер на 15000 лв, като предвид приетия процент съпричиняване го е намалил до размер от 9000 лв, за който е уважил иска. Въззивният съд приема, че първата инстанция е занижила размера на определеното обезщетение без отчитане на съпричиняването. Съобразно заключението на СМЕ полученото травматично увреждане – счупване на горен десен крайник в областта на дясната лъчева кост в долна трета води до трайно затруднение в движението на този крайник за период от два-три месеца, след което функцията му се възстановява. Непълното изкълчване на ключично-лопатковата става, т.е. на връзковия ставен апарат на раменната става, определя  временно разстройство на здравето неопасно за живота, което според вещото лице С.Михова обикновено отшумява в рамките на около месец. В случая обаче, според представените на вещото лице амбулаторни листи и проведени биометрични изследвания, пострадалият е продължил да страда от изтръпване на ръката и пръстите и от болки в нея в продължение на две години, установено от обясненията й в с.з. от 23.09.2014 г. Свидетелката Боряна Добрева свидетелства също така, че три месеца ръката на пострадалия е била в гипс, след което е последвала физиотерапия. В началото той не е могъл да се самообслужва дори и за най-елементарното – да си направи тоалета сутрин и да вдигне дори бутилка с вода, като свидетелката се е грижила изцяло за него около 4-5 месеца. Дори и сега ръката му не се е възстановила напълно, като пострадалият не може да я вдига рязко или да вдига с нея нещо тежко и ръката му често изтръпва. Ищецът е изживял и психически стрес следствие на ПТП, като отказва да се качва и да управлява кола, и го обзема паника дори само като пресича улицата. Вещото лице Р.Бояджиева, изготвила заключение по назначената СПЕ, потвърждава в с.з. от 02.12.2014 г., че следствие на произшествието пострадалият е изживял психотравма, която обикновено продължава първите шест месеца, като след това младата възраст на пострадалото лице благоприятства за отшумяване на травмата.

Предвид характера, продължителността и интензивността на тези претърпени от ищеца болки и страдания следствие на процесното ПТП размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – 28500 лв не е завишено и то следва да послужи за база за определяне на окончателния подлежащ на присъждане размер на обезщетението след намаляването му с признатия процент на съпричиняване съгласно правилото на чл.51, ал.2 – ЗЗД. След отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 40%, на същия следва да се определи окончателно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17100 лв.

Ето защо, обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част относно главницата за разликата от 9000 лв до 17100 лв, като искът в тази му част се уважи допълнително за сумата 8100 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.09.2012 г., предвид функционалната отговорност на застрахователя от отговорността на деликвента, като се отмени и в частта за присъдените в полза на ответника съдебни разноски над сумата 720.87 лв, съразмерни на окончателната отхвърлена част от иска. Решението в останалата му обжалвана осъдителна и отхвърлителна част следва да се потвърди.

Съобразно допълнително уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително съдебни разноски за първата инстанция в размер на 1062.95 лв. Съобразно уважената част от жалбата въззивникът има право на съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 642.24 лв, а съобразно отхвърлената част от нея ответникът по жалбата има право на такива в размер на 528.77 лв. Предвид това в полза на въззивника следва да се присъдят съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на 113.47 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1219/18.12.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№523/2014 г. в отхвърлителната му част относно главницата по иска за разликата от 9000 лв до 17100 лв, както и в частта за присъдените в полза на ответника съдебни разноски над сумата 720.87 лв /за разликата до 1233.06 лв/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ О З” ЕАД – гр.София, ЕИК 121718407, да заплати на А.Л.М., ЕГН **********,***, допълнително сумата 8100 лв - обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП от 25.09.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането – 25.09.2012 г. до окончателното й изплащане, и сумата 1062.95 лв - съдебни разноски за първата инстанция, както и сумата 113.47 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана осъдителна и отхвърлителна част.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.