Р Е Ш Е Н И Е № 145

 

гр. Варна, 23.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 195/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от Ф.К.Р., А.К.Н. и Н.К.Х., чрез адв. М.П. против решение № 157 от 06.03.2017 г., постановено по търг. дело490/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД – гр. София да заплати на жалбоподателите сумата от по 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на майка им – К. М. К., починала при ПТП на 30.07.2014 г., причинено от водача на л. а. Ауди с ДК № В 3042 НК – К. Н., дъщеря на починалото лице, ведно със законна лихва за забава от 30.07.2014 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, като са отхвърлени исковете за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 60 000 лв. до претендираните 100 000 лв. поотделно от всеки един от жалбоподателите.

Жалбоподателите излагат подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Излагат, че определеният размер на неимуществените вреди не съответства с причинените болки и страдания на пострадалите от смъртта, причинена следствие на ПТП. Считат, че не е взета предвид при определяне на обезщетението силната връзка между майката и нейните дъщери, досежно констатацията на съда за намаляване на претендирания размер на неимуществените вреди. Навеждат доводи за безспорност на преживяната огромна травма от смъртта на майка им. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване исковете в пълен размер. Нямат доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото ЗД „БУЛ ИНС” АД – гр. София, чрез адв. А.И., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Сочи, че постановеното първоинстанционно решение е съобразено с материалния закон, съдебната практика и събраните по делото доказателства. Навеждат се твърдения, че подобно обезщетяване не би било потърсено от деликвента, поради родствената връзка на същия с пострадалите, от което извеждат аргументи за целяното облагодетелстване. В евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на въззивниците за настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от страна на третото лице – помагач на страната на ЗД „БУЛ ИНС” АД – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София чрез юрк. Л. Ч.. В същия се сочат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Намира, че претендираното обезщетение от въззивниците не съответства на степента и характера на претърпените неимуществени вреди. Инвокира подробни аргументи за съответствие на постановеното решение с критериите за справедливост по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Позовавайки се на свидетелските показания, излага, че не е доказана промяна в начина на живот на жалбоподателите след смъртта на тяхната майка. Твърди, че претендираният пълен размер представлява средство за неоснователно повишаване на стандарта на живот на пострадалите – въззивници.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 13.06.2017 г., процесуалният представител на въззивниците излага доводи за основателност и доказаност на иска. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна.

В открито съдебно заседание въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД и третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София не се явяват и не се представляват.

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 60 000 лв. до претендираните 100 000 лв. поотделно от всеки един от жалбоподателите. В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 30.07.2014 г., лекият автомобил, управляван от Н. е бил застрахован при въззиваемия за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм).

Установява се от приетите по делото писмени доказателства /присъда № 10 от 19.01.2016 г., с която К. Н. е призната за виновна за това, че е нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на майка си К. К., мотиви към присъдата, копие на констативен протокол от 31.07.2014 г. за ПТП, копие на протокол за оглед на местопроишествието от 30.07.2014 г., копие на албум от местопроишествие от 01.08.2014 г./, че на 30.07.2014 г. около 21.30 часа на път III-208 /гр. Айтос-гр. Тервел/, при километър 47+100 в района на петролна база с. Аспарухово е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди 80“, рег. № В 3042 НК с водач К. Н., се удря в мантинелата.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлата в сила присъда се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата – смъртта на К. К. и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на СМЕ № 148/2014 г., изготвена в отделение съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и епикриза № 12667/2014 г. се установява, че причината за смъртта на К. К. е тежка, съчетана травма – глава, гръден кош, гръбначен стълб и крайници. Същите са настъпили в резултат от удари с тъпи или твърди предмети, включително и удари от притискане от навлязлата в купето на автомобила пътна мантинела.

Експертите по съдебно-оценителната експертиза посочват, че мантинелата не е монтирана правилно, поради липсата на зануляване в крайщата й.  По отношение на механизма на ПТП вещите лица са установили, че водачът на автомобила неконтролирайки управлението, допуска отклонение в дясно по посока на движението, следствие, на което започва приплъзване странично с десния борд напред и удар в мантинелата. След първоначалния удар в мантинелата, същата се врязва между двете леви врати, продължава през цялото купе и излиза през багажника на автомобила.  На отговора на въпроса за причините за проникването на мантинелата в купето на автомобила вещите лица посочват, че е свързана с липсващите й понижаващи елементи в началото и края на същата. Тази констатация се подкрепя и от заключението от съдебно-техническата експертиза, в което се посочва, че дори да са приложими старите нормативни актове, зануляването следва да отстои на 0,10 м. от нивото на пътната настилка, какъвто не е настоящият случай.

По делото е разпитан свидетелят Р. Р., съпруг на Ф.Р., който заявява, че съпругата му се е чувала с майка си, същата живее в различно домакинство, както и че грижите за починалата били полагани от деликвента К. Н.. По делото е разпитан и братовчед на въззивниците – К.К., който принципно потвърждава казаното от първия свидетел.

   При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

В първоинстанционното производство са п   редявени обективно и субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД.

    Доколкото във въззивната жалба се навеждат доводи единствено и само за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, то предмет на въззивното производство е единствено размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над присъдените 60 000 лева до претендираните 100 000 лева от тримата жалбоподатели.

 По същество:

 За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя К. Н. ***” АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

 

 

 

 

В настоящия случай, размерът на обезщетението в случай на смърт на родител неминуемо следва да е обусловен от съществуването на връзка между родител и дете, нейния характер, степен на близост в отношенията, мястото, което починалата е заемала в живота на увредения и т. н. Настоящият съдебен състав взе предвид, родствените отношения между деликвента и пострадалите, както и показанията на свидетелите, които не сочат на висок интензитет на претърпени болки и страдания от страна на въззивниците. В допълнение, съобразявайки от една страна, възрастта на починалата и обстоятелствата, че дъщерите на починалата са живеели самостоятелно /отношенията между родител и деца са били в рамките на нормалните/ и от друга страна възрастта на пострадалите /въззивници/, настоящият състав намира, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всяка една от дъщерите неимуществени вреди е в размер на 80 000 лева.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски на страните следва да се присъдят по съразмерност.

В открито съдебно заседание на 13.06.2017 г., процесуалният представител на въззивниците е навел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде намалено до  минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или на 3 930 лева при материален интерес от 120 000 лева. В тази връзка съдът съобразява, че делото не е с голяма фактическа сложност и не съставлява и правна такава, тъй като по спорните въпроси е налице задължителна съдебна практика. По изложените съображения заплатеното възнаграждение от 9 950 лева за въззивната инстанция има прекомерен характер. С оглед на горното и предвид изхода от спора, по съразмерност в полза на ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 965 лв., представляваща платена сума за адвокатско възнаграждение, съобразно с представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

Съобразно изхода от спора разноски макар и да се дължат в полза на въззивниците, същите не претендират заплащането им, не представят списък по чл. 80 от ГПК, поради което ако са сторени остават за същите така, както са извършени.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционният съд, в обжалваните части е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено в съответните части.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 157 от 06.03.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 490/2016 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Ф.К.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, А.К.Н., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.К.Х., ЕГН: **********, адрес: *** за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К.ов, да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка К. М. К., починала при ПТП на 30.07.2014 г., когато при управление на л. а. Ауди 80 с ДК № В 3042 НК водачът К. Н., дъщеря на починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. К., за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв., като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К.ов, да заплати на Ф.К.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната майка К. М. К., починала при ПТП на 30.07.2014 г., когато при управление на л. а. Ауди 80 с ДК № В 3042 НК водачът К. Н., дъщеря на починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. К., в размер на разликата над присъдените 60 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на ПТП на 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226 от КЗ (отм)., вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К.ов, да заплати на А.К.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната майка К. М. К., починала при ПТП на 30.07.2014 г., когато при управление на л. а. Ауди 80 с ДК № В 3042 НК водачът К. Н., дъщеря на починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. К., в размер на разликата над присъдените 60 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на ПТП на 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К.ов, да заплати на Н.К.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната майка К. М. К., починала при ПТП на 30.07.2014 г., когато при управление на л. а. Ауди 80 с ДК № В 3042 НК водачът К. Н., дъщеря на починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. К., в размер на разликата над присъдените 60 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на ПТП на 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 06.03.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 490/2016 г. в останалата обжалвана част.

OСЪЖДА Ф.К.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, А.К.Н., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.К.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К., сумата от 1 965 лева, определена по съразмерност и след намаляне поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482 – Агенция ”Пътна инфраструктура – гр. София, чрез Областно пътно управление – гр. Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                       

 

 

   2.