Р Е Ш Е Н И Е 

 

 № 192/ 22.06.2015 г.,  град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д. № 196/2015 год.,  

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „В2М” ООД гр. Варна, чрез адв. Т. ***, против решение № 9/07.01.2015 г., постановено по т.д. № 1567/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу „ЕНЕРГО-ПРО  МРЕЖИ” АД гр. Варна искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 64 672.51лв., претендирана като платена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници по фактура № **********/06.11.2012г., подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за плащането й предвид отмяната на раздел ІІІ, т.12 на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение № 4083/25.03.2013г. на ВАС, ІV - то отделение по адм. дело №12494/2012г., потвърдено с Решение № 8937/19.06.2013г. по адм. дело №6082/2013г. на ВАС, 5-членен състав, I колегия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2014г., до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и необоснованост на същото. Излагат се доводи, че не е налице основание за задържане от ответното дружестви на претендираните суми. Следва да се вземе предвид прогласената незаконосъобразност на административния акт и неговата отмяна, което има констутутивно действие. С отпадане действието на Решението на ДКЕВР се заличава и ефектът от същото. Респ. жалбоподателят счита, че не дължи цената за достъп определена с отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012г., като отпадането на основанието за дължимост поражда задължение за връщане на сумите от „ЕНЕРГО-ПРО  МРЕЖИ” АД гр. Варна на „В2М” ООД гр. Варна на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното решение. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции.

Решението е постановено при участието на ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ / ДКЕВР/ гр.София, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

Въззиваемата страна в законоустановения срок е изразила становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, поради което иска то да бъде потвърдено.

В отговор на въззивната жалба на 25.05.2015 г. е постъпило и писмено становище на ДКЕВР, но с оглед на това, че същото  е депозирано след процесуалния срок, настоящият състав приема, че същото не следва да бъде зачетено.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба „В2М” ООД гр. Варна твърди, че е собственик на фотоволтаична централа - обект ФвЕЦ „Орлова Могила”. ФвЕЦ е била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, гр. Варна с Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия №3003-2010-П-Д11-413-13.07.2011г., подписан на 10.08.2011г. между страните. Сочи се, че въз основа на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г., с което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е определила временни цени за достъп, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от ВЕИ, решението подлежащо на предварително изпълнение на осн. чл. 13, ал. 7 ЗЕ, ответникът е издал данъчна фактура № **********/06.11.2012г. на обща стойност 64 672.51лв., паричните задължения по които са изцяло заплатени от ищеца на 14.11.2012г.. С Решение №4083/25.03.2013г. на ВАС, ІV -то отделение по адм. дело №12494/2012г., потвърдено окончателно с Решение №8937/19.06.2013г. на ВАС, 5-членен състав, I колегия по адм. дело №6082/2013г., раздел ІІІ, т.12 на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. ДКЕВР е била отменена. Като излага съображения относно правните последици от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. ДКЕВР счита, че сумата в общ размер на 64 672.51лв., представляваща временни цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, е заплатена от него на отпаднало основание, като с получаването й ответникът се е обогатил неоснователно.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД - гр. Варна оспорва твърдението, че отмяната на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР има обратно действие, с което е отпаднало основанието за плащане на цени за достъп, поради което платените суми следва да му бъдат възстановени. Твърди, че задължението на ищцовото дружество за плащане на цена за достъп е нормативно регламентирано, основаващо се на относимите разпоредби на Закона за енергетика, Закона за енергията от възобновяеми източници и Правилата за търговия с електрическа енергия, и се дължи за реално предоставената услуга по осигуряване на този достъп, а не се основава на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Сочи, че правомощията на ДКЕВР са единствено да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, поради което нейните актове (в т. ч. и процесното Решение Ц-33/14.09.2012г.) не са източник на задължението за плащане на цена за достъп. Счита, че заплатените от ищцовото дружество цени за предоставената му услуга по осигуряване на достъп до мрежата не са лишени от основание, задължението за тяхното плащане не е отпаднало с обратна сила с отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, поради което ответното дружество не дължи тяхното връщане.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявените искове са с правно осн. чл.55 , ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът има качеството на производители на електрическа енергия в качеството на собственик на фотоволтаична електроцентрала като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ. В качеството на производител, дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Произведената активна електрическа енергия се отдава в електроразпределителната мрежа като се доставя на купувача – „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД  до мястото на доставката  съобразно изградените  и действащи електрически съоръжения за свързване с ЕРП мрежата. Същевременно ищецът е и потребители на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващите им устройства - т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ.

Следователно ищецът е ползвател на електроразпределителната мрежа в две качества - като потребител и като производител на електрическа енергия. На основание чл. 18, ал.1, т.1  ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи.

С приемането на ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011 г./ - чл.30, ал.1 за  пръв път беше въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С изменението на ЗЕ Д.в.бр. 54/2012 г., в качеството си на производител, ищецът съгл. чл. 84 ал. 2 от ЗЕ е бил задължен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата към която е присъединен, в случая това е ответникът „Енерго – Про Мрежи” АД. Съгл. чл. 84 ал. 3 ЗЕ, този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия и е следвало да се сключи в двумесечен срок от влизане в сила на новата разпоредба. /§197 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ/, а при неизпълнение в срок операторът е длъжен да сезира ДКЕВР, която определя условията на достъп, до сключването на договора. В изпълнение на това си задължение и при законовото правомощие  съгл. чл. 21,т.8, вр. с чл. 30 ал. 1 т. 13 от ЗЕ, да регулира цените на достъп, комисията е постановила решение Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Следователно, действащата нормативна уредба  регламентира правилото за доставка на услугата достъп единствено на договорно и възмездно основание. В случай, че съдържанието на правоотношенията не е регламентирано с договор, същото следва да се уреди с административен акт. В конкретния случай, сключването на такъв договор в писмена форма между страните не се твърди, но безспорно установените отношения между тях – предоставен достъп и въведена в експлоатация и присъединена централа, водят до извода, че е осъществено фактическо изпълнение на договор за достъп, без да е налице противопоставяне от участниците в правоотношението. Процесното действащо договорно правоотношение - търговска сделка, сключена между търговци, имаща за предмет предоставяне на достъп за пренос на произведена от ищеца електрическа енергия, е с продължително изпълнение и възмезден характер. Постановеното Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, считано от 18.09.2012 г., които следва да бъдат заплащани от производителите на ел. енергия, само замества липсващия съществен елемент от договора за достъп, а именно неговата цена.

С решение No-Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД и всички ЕРП, включително и „Енерго-про мрежи” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено именно в процедура по пар.197, ал.2  ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, който определя същественото съдържание на договорната връзка между страните.

Няма спор, че раздел ІІІ, т.12 на това решение на ДКЕВР е отменено с Решение №4083/25.03.2013г. на ВАС, ІV -то отделение по адм. дело №12494/2012г., потвърдено окончателно с Решение №8937/19.06.2013г. на ВАС, 5-членен състав, I колегия по адм. дело №6082/2013г.. Безспорно между страните е и обстоятелството, че дължимите суми за цена за достъп са заплатени, както и, че размерът на цената за достъп съответства на определената с решение  № Ц-33/14.09.2012г..

На съда е служебно известно, че с последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите. ДКЕВР е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите, а нови разходи за диспечиране, подстанции и разходи за управление на мрежата не са били доказани. Съответно и окончателно определените цени в полза на „Енерго-Про Мрежи” АД на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в раздел V от решението. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия са задължени да заплащат по 2,45 лева/МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 год.  Постановеният административен акт не е влязъл в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС. Независимо от горното, същият подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.13, ал.7 ЗЕ.

Тъй като актът на ДКВР се ползва с предварително изпълнение  и едновременно с това по арг. от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени, за преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  с последващо решение № КМ – 1/13.03.2014 год. е разпоредил компенсаторни мерки в различните хипотези чрез връщане на платените в повече средства. Адресат обаче на посочените компенсаторни мерки са единствено ползвателите на достъп с неотменени временни цени, но не и производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.

Спорният въпрос, който е въведен и като оплакване във въззивната жалба е за действието на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР. Необходимостта от връщане на платената цена по договора за достъп е обоснована с отмяната на административния акт за размера на временните цени, която по твърдения на ищците обосновава необходимостта от връщане на престираното.

Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел.енергия заплаща определена от ДКЕВР цена. Отмяната на административния акт с който са определени временните цени за достъп не се отразява на валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, тъй като основанието за заплащане на цената е съществуващото между страните облигационно правоотношение, а решението на ДКЕВР само определя размера. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации.

На следващо място, отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. В настоящия случай административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на административния акт от своя страна не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Следва да се отчете спецификата на ел. енергията като стока, а също и невъзможността да се складира произведеното количество, както и необходимостта да се поддържа непрекъснатост на електроснабдяването и качеството на доставяната ел. енергия в цялата единна система, която се характеризира с общ режим на работа и непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос разпределение и потребление. Именно тези особености определят нуждата от диспечиране и свързани с това допълнителни услуги изрично посочени в чл. 84 ал. 2 от ЗЕ. Електроцентралата с фотоволтаични модули за производство на електрическа енергия, собственост на ищеца е част от електроенергийната система, която се регулира от нормите на ЗЕ. Затова и при изпълнение на договорите за продажба по чл. 94 ал. 3 от ЗЕ, т.е. за произведената от възобновяеми източници ел. енергия, която се закупува от крайния снабдител, какъвто е договор № 198/2012г. сключен с ищеца са необходими допълнителни разходи във връзка с диспечирането на закупуваните количества ел. енергия. Размерът на тези разходи не е определен, доколкото и решение  Ц -6 /13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени е обжалвано. Но дори да бе определен в чл. 32 ал. 4 от ЗЕ при отклонение на временните от окончателните цени се определят компенсаторни мерки, поради което претенцията за връщането им към този момент се явява неоснователна. 

С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е обвързан от формулирания от страната петитум и изложените фактически основания, поради което при наличието на съществуващо между страните облигационно правоотношение не е налице хипотезата на отпаднало основание и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главните претенция обуславя неоснователност и на акцесорно претендираните притезания.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на „Енерго-про мрежи” АД се дължат направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските. Настоящият състав на съда намира, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, с оглед на това, че фактите не се оспорват между страните, а по отношение на правната сложност страната е ангажирана в множество процеси, където подържа идентична процесуалноправна защита. Отделно от това, производството по делото се е разгледало в едно открито съдебно заседание. Ето защо, възражението за прекомерност се явява основателно, поради което въззивникът „В2М”ООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 470,18 лева, направени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/07.01.2015 г., постановено по т.д. № 1567/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „В2М” ООД гр. Варна, представлявано от Валери  Маринов Янков, ЕИК 201106243, да заплати на „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД – гр. Варна, представлявано от Петр Тесарж и Павел Ваня, ЕИК 104518621, сумата от 2 470,18 лв., представляваща направени съдебно– деловодни разноски във въззивното производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ гр.София, бул.Дондуков №8-10, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: