ОПРЕДЕЛЕНИЕ

300                                                 09.05.2016 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  09-и май                                                                Година 2016год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ    

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

                                                          ДАРИНА МАРКОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 196 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 вр. чл. 278 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от П.Ж.С. чрез процесуален представител, против определение № 454/10.02.2016год. на ВОС, с което е прекратено производството по т.д. № 1511 по описа на съда за 2015год., като недопустимо.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено.

         Насрещните страни,не са изразили становище по частната жалба.

        Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по Искова молба на жалбоподателя срещу „Жистстрой”ООД в ликвидация гр.Варна, представлявано от ликвидатора С.С.А. и срещу Е.И.Х. и Я.Х.Я., чрез която са предявени следните искове: Да бъде установено по отношение на ответниците, че:

-Към датата на предявяване на иска, ответниците Е.Х. и Я.Я. не са кредитори на съдружника Ж* П* С. или взискатели по висящо срещу него изпълнително дело:

-Към датата на вписване на обстоятелството по прекратяване на „Жистстрой”ООД /в ликв./, съдружникът Ж* П* С. не е дължал на ответниците Е. Х* и Я.Я. сумите по изп.д. № 20098070400355 по описа на ЧСИ, съответно, че към този момент ответниците нямат вземане към съдружника Ж* П* С..

-Към датата на вписване в ТР на прекратяването на дружеството и откриване на производство по ликвидация на основание влязлоно в сила решение по т.д.  № 487/2013год. на ВОС, не са налице основанията по чл.517 ал.3 от ГПК за прекратяване на дружестнвото и обявяването му в ликвидация за вземане на ответниците.

С обжалваното определение, съдът е прекратил прозводството по исковете, като недопустими.

Определението е законососъобразно.

С влязло в сила решение № 33/08.01.2014год. постановено по т.д. № 487/2013год. по описа на ВОС, „Жистстрой”ООД е прекратено и обявено в ликвидация по иск с правно основание чл.517 ал.3 от ГПК, предявен от Е.И.Х. и Я.Х.Я.. Посочените обстоятелства са вписани в ТР и с акт на длъжностно лице за ликвидатор е назначен С.С.А..

Според изложеното в исковата молба и в уточняващата молба, правният интерес от предявяване на исковете за установяване на твърдяните факти, произтича от следното:

Към датата на вписването на прекратяването на дружеството, вземането на ответниците към другия съдружник Ж.С. не е съществувало, поради изплащане на същото. Поради това, към посочения момент вече не са били налице условията на чл.517 ал.3 ГПК за прекратяването на дружеството. Установяването на факта, че ответниците не са имали вземане към съдружника Ж.С. е основание ищецът да иска заличаване от съда на извършеното вписване на основание чл.604 ГПК.

А правният интерес от предявяване на иска за установяване на твърдените факти се обосновава с обстоятелството, че ищецът е съдружник в прекратеното дружество, като с прекратяването на същото са застрашени членствените му права, основание за иска по чл.71 ТЗ.

Следователно, както и сам жалбоподателят сочи, чрез исковете се цели да бъде установено, че към момента на вписването на прекратяването на дружеството, не са били налице предпоставките по чл.517 ал.3 ГПК, понеже задължението на Ж.С. е било изплатено, което дава основание за заличаване на вписването, на осн. чл. 604 ГПК.

Така както са предявени исковете, за ищецът не съществува правен интерес, от съдебно установяване на твърдяните факти. Това е така, защото дъли е съществувало задължението към ответниците, към момента на вписване на прекратяването на дружеството е ирелевантно. Това обстоятелство е имало значение в производството по чл.517 ал.3 ГПК към момента на постановяаване на решението по т.д. № 487/13год. на ВОС, респективно към момента на постановавне на решението на ВАпС /чл.235 ал.3 ГПК/. Заплащането след като решението е влязло в сила, не може да се отрази на неговата валидност и по същото се дължи изпълнение. Това е така, понеже заплащането след влизането на решението в сила не е предвидено да рефлектира върху правните последици на неговото действие /съобразно съдържанието на чл.517 ал.3 ГПК/.  Предвид изложеното, към момента на предявяване на исковете за установяване на твърдяните обстоятелства, същите са ирелевантни относно извършеното вписване в ТР, понеже същото е извършено въз основа на влязлото в сила решение по т.д. № 487/2013год. на ВОС. Или, вписването на прекратяването на дружеството в ТР е вследствие на влязлото в сила решение, с което съдът е прекратил дружеството, на основание чл.517 ал.3 ГПК, като е недопустимо, чрез предявените искове, да се преодолява действието на влязлото в сила решение.

Предвид изложеното исковете на П.Ж.С. са недопустим и следва да се оставят без разглеждане, а производството по тях – да се прекрати.

         Като е обосновал аналогичен краен извод по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.

         Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА определение №454/10.02.2016 г. по т.д. №1511/2015 г. на Варненски окръжен съд-ТО.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.