РЕШЕНИЕ

179/ 30.06.2014 г.,  гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА АНЕТА БРАТАНОВА

секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 197/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Същото е инициирано и образувано по въззивна жалба на „М. Б. ЗА А. Л. - Ш.” АД - гр. Ш. („МБАЛ-Ш.” АД), предявена чрез процесуален представител, срешу решение № 78 от 15.01.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 652/2013 година, с което е отхвърлен искът на дружеството по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Х.” ЕАД - гр. Варна за заплащане на сума от 30 258.54 лева, сочена като договорна неустойка за забава по чл. 21, ал. 1 от сключен между страните Договор от   19.01.2014 година за възлагане на обществена поръчка за периодична доставка       на лекарствени продукти за нуждите на Б.та. В ОСЗ поддържа предявената въззивна жалба.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В отговор на въззивната жалба въззиваемата страна „Х.” ЕАД - гр. Варна изразява становище за нейната неоснователност, евентуално за частично уважаване на претенцията.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното :

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като сезирането е осъществено в преклузивния срок за това и на посочените основания се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, същата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск от „МБАЛ-Ш.” АД срещу „Х.” ЕАД се основава на твърдението, че между страните е бил сключен Договор от

19.01.2010               г. за възлагане на обществена поръчка за периодична доставка   на лекарствени продукти за нуждите на Б.та, по силата на който ответникът е следвало да доставя медикаменти по предварителни заявки на ищеца в рамките на 5 часов опитимален срок. Сочи се, че след като ответникът спрял доставките (първоначално само отказвал да достави, а впоследствие окончателно преустановил същите), за ищеца се е породил правен интерес да претендира заплащане на неустойка за забава в размер на 30 258.54 лева, на осн. чл. 21, ал. 1 от сключения помежду им договор, ведно с обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „Х.” ЕАД, оспорвайки иска като неоснователен,  инвокира твърдения, че в чл. 25 от Договора от 19.01.2010 г. изрично са посочени начините, по които следва валидно да се извършват заявките. Твърди, че това задължение на ищеца не е изпълнено като заявките са изпращани на непосочен в договора факс, поради което той като доставчик не знаел за тях, респ. не носи отговорност за неизпълнение на задълженията си.

С допълнителната искова молба ищеца „МБАЛ-Ш.” АД представя изходящо от ответника писмо, което по същество представлява позоваване на възражение за неизпълнен договор, респ. че доставчикът задържа изпълнението по договора до изпълнение на задължението на Б.та към него.

В допълнителния отговор ответникът „Х.” ЕАД признава обстоятелството, че до възражението за неизпълнен договор - 10.05.2010 г. е изпълнявал задълженията си по договора. При условие на         евентуалност,      в случай, че исковата претенция бъде уважена, прави възражение за  прихващане със: сума в размер от 889.51 лева, твърдяна като обезщетение за забавено плащане по договора от 19.01.2010 г. и със сума в размер от 4 414.70 лева, сочена като обезщетение за забавено плащане по договор от 22.12.2008 г. за доставка на лекарства, също сключен между страните по настоящия спор.

Настоящата съдебна инстанция приема за установено следното :

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 от сключения между страните Договор от 19.01.2010 г.

Не се спори между страните относно сключването на валиден и обвързващ ги договор от 19.01.2010 г. за възлагане на обществена поръчка за периодична доставка на лекарствени продукти за нуждите на „МБАЛ- Ш.” АД със срок на изпълнение до 18.01.2011 г. Плащането на цената на

медикаментите е уговорено с отлагателен срок до 366 календарни дни след представяне на определени документи. Предвидено в същия е заявките да се изпълняват до 5 часа, считано от получаване на писмената заявка. В чл. 25 от договора изрично е посочен валидния предвиден между страните начин на заявка /писмена форма/, чрез три лимитативно изброени възможни варианта на съобщаване: (1) чрез ръчно предаване, (2) чрез изпращане по пощата или (3) чрез изпращане по факс или телекс. Доколкото няма друго уговорено както в процесния Договор, така и в допълнително сключен анекс към него, за адрес следва да се приеме адресът на „Х.” ЕАД в гр. София, ж. к. „Лозенец”, ул. „Атанас Дуков” № 29 (за пратки по пощата) и факс № 02/942 17 17 (за пратки по факс). В чл. 21, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 8 % от стойността на доставката за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от стойността на недоставената стока.

Не се спори и по факта, че доставчикът не е доставил лекарствените продукти по заявките, приложени към исковата молба. Между страните има спор досежно причината за това поведение на доставчика- въззиваем в настоящото производство.

По делото са приети уведомителни писма от Д. В., в качеството й на представител на „Х.” ЕАД до „МБАЛ-Ш.” АД, в които се заявява, че дружеството не е в състояние да достави определени заявени от Б.та продукти. Писмата са с дати от април- юли 2010 г. По делото няма данни как са получени тези заявки.

Установява се от показанията на свидетеля Т. П. (управител на аптека в „МБАЛ-Ш.” АД), че през времетраенето на процесния договор заявките са правени по два от уговорените между страните начина - основно по телефон, а също така и по факс. Същото се кредитира от съда доколкото е и логично издържано с оглед визуализирания в процесния договор изключително кратък срок за изпълнение на доставката (в рамките на 5 часа) - заявка по пощата при този кратък срок би била обективно неизпълнима. Свидетелката твърди, че факсът с № 052/72 68 21, на който е изпращала заявки до доставчика „Х.” ЕАД е предоставен от Д. В..

От писмо на БТК АД - Дирекция „Сигурност” се установява безпротиворечиво, че факс № 052/72 68 21 през процесния период от 21.08.2008 г. до 25.08.2010 г. е ползван от „Х.” ЕАД.

От приети по делото фактури, издадени от „Х.” ЕАД в информационната им част, в която са посочени данните на дружеството, също е посочен факс № 052/72 68 21 (л. 253-256).

При така установеното съдът приема следното:

Съгласно безпротиворечивата доктрина и практика неустойката като институт в смисловото поле на чл. 92 от ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,


без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана тази отговорност на ответника „Х.” ЕАД е необходимо съдът да достигне до позитивен правен извод за наличието на следните предпоставки: 1/валидно съществуващо задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно, по вина на длъжника; 3/ неустойката да е уговорена между страните; 4/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.

Съобразявайки относимите към разглежданата правна хипотеза, императивни материалноправни норми съдът намира, че сключеният между страните Договор от 19.01.2010 г. е действителен и обвързващ страните в двустранна облигационна връзка, като е породил желаните от тях правни последици. Този правен извод на съда не се променя от юридическия факт на прекратяване на договора с изтичането на посочения в него прекратителен срок - 18.01.2011 година.Прекратяването на договора няма за последица заличаване на извършените до прекратяването правни действия (за разлика от обратното действие на развалянето), а се прекратява занапред, така че формално е допустима претенция за неустойка за забава, като предварително уговорена между страните обезвреда в случай на такава форма на неточно изпълнение.

В настоящия казус съдът приема, че с оглед действителността на договора, за доставчика „Х.” ЕАД съществува като негово основно договорно задължение периодични доставки на лекарствени продукти. Това задължение обаче не е безусловно, а става изискуемо при настъпването на допълнителен факт - фактически достигнала до адресата заявка по един от изрично уговорените между страните начини. Дотогава това задължение на доставчика да достави по уговорения-ред и срок е в латентно състояние.Неговата изискуемост настъпва при определено в договора А. поведение на кредитора - ако и когато кредиторът отправи искане за изпълнение, т. е. изпълнението на задължението зависи )     изцяло  от волята на кредитора. Единствено А.стта на кредитора предопределя и решава кога да поиска изпълнение. След като поиска изпълнение, длъжникът-доставчик следва да изпълни в рамките на 5 часа, считано от получаване на заявката, след който срок би било мислимо и обсъждаемо неточното / забавено/ изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция, при изграждане на своите правни изводи се води от разбирането в практиката, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната  кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. В този смисъл е и Решение № 347 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 290/2010 г., IV г. о.

В настоящия случай безусловно страните са уговорили много кратък срок за изпълнение на заявката от Б.та - 5 астрономически часа. Наред с това, два от предвидените три начина за заявка (по факс/телекс и на ръка) сочат на това, че страните са търсели бърз и относително сигурен начин за своевременно достигане на поръчката до доставчика. При така зададените кратки срокове за изпълнение на задължението за доставка /5 часа/ и предвидените начини за получаване на заявката /на ръка или по факс/, следва да се тълкуват като взаимната воля на страните да осигурят бързото и ефективно постигане на поставения от тях краен резултат — бързо получаване на заявените медикаменти от страна на „МБАЛ - Ш. „ АД. Именно този начин на тълкуване на отделните уговорки с оглед постигане целта на договора, предопределя важността на посочения в договора факс, чиято значимост се оказва предопределяща, като избран от страните начин за комуникация. Да се счете за ирелевантно това, което страните са приели в сключения помежду им договор, би противоречало и на разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД.

Установява се от доказателствата по делото /както писмени, така и гласни/, че заявки действително са извършвани. Същите обаче са изпращани на факс, формално непосочен в процесния между страните, договор от 19.01.2010 г. (факс 052/72 68 21). Независимо, че по делото безспорно е установено , че този факс се е ползвал от доставчика „Х.” ЕАД /през процесния период/, това не би могло да доведе до правния извод на съда, че заявките, изпратени на него от Б.та са надлежно и валидно извършени. Този извод на съда не се променя и от обстоятелството, че служител на „Х.” ЕАД е предоставила този факс (№ 052/72 68 21), както и че в информационната част на някои фактури е посочен същия номер, защото всичко това не може да доведе до извод, че заявките са направени по надлежния , уговорен между страните ред и начин и да валидира кредиторовото неточно изпълнение.

Гореизложените факти не биха могли да мотивират и правния извод на съда за наличие на изменение на договора.

За да е налице изменение на договора е необходимо взаимното непротиворечиво и съвпадащо съгласие на съдоговорителите. Предоставянето на факс от служител на доставчика не води до изменение на договора /в частта за получаване на заявките - чл. 25/, поради липса на представителна власт на това лице /приложима, но недоказана е хипотезата на чл. 301 от ТЗ/. В случая не може да намери приложение и чл. 292 от ТЗ, че предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага, тъй като заявките не са достигали до представляващия търговеца, а до един от неговите офиси.

С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че задължението на доставчика въобще не е станало изискуемо, поради което и не може да се говори за неточно изпълнение по време, респ. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този основен правен извод не следва да се изследват останалите предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск - изправност на кредитора и т. н., както и възраженията за неизпълнен договор и за прихващане.

С оглед гореизложеното, изводът на настоящата съдебна инстанция съвпада с извода на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното от въззиваемия искане за заплащане на разноски, същите принципно се дължат. В конкретния случай искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 2 232 лв. е удостоверено само с фактура с отбелязване начина на плащане - по банков път /л.47/. С оглед даденото в т. 1 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС задължително указание, „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това”. В случая не се представят доказателства за действителното им заплащане, а само фактура, удостоверяваща наличието на дълга. Поради това, същите не следва да се присъждат. Относно останалите разходи - за пощенска такса за изпращане на отговор на въззивна жалба и за транспортни разходи за участие в съдебни заседания, същите не подлежат на присъждане от съда като съдебно-деловодни разноски, а е следвало да бъдат включени в адвокатското възнаграждение, като уреждащо заплащането и на тези странични, но неминуеми разходи /като участие в съдебно заседание или изпращане на жалбата до съда/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 15.01.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 652/2013 г.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: