РЕШЕНИЕ

 

№    169/ 12.06.2014 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                         търговско отделение           трети състав

На  тринадесети май                                                                                             2015 година

В публично заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                    Женя Димитрова

 при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 197 по описа за 2015 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на страните срещу решение № 1129/02.12.2014 г. постановено по т.д. 365/2014 г. по описа на ВОС, като ищците го обжалват в отхвърлителната част, а ответника в осъдителната за разликатата над 7 500 лв. до 35 000 лв. за всеки.

Въззивниците Н.П.А. и С.П.А., обжалват решението в частта с която са отхвърлени исковите им претенции срещу ЗД „Бул Инс” АД за обезщетение по чл. 226 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до 120 000 лв. за всеки от тях, както и за имуществени само от С.А. за разликата над 595 до 1190 лв. Навеждат доводи за незаконосъобразно приложение на материалния закон – чл. 51 и чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, поради което искат отмяната му и претендират съдебни разноски съобразно уважената част. /Оплакванията относно отказа да се присъдят съдебните разноски в първа инстанция, са отделени в производство по чл. 248 ГПК, като постановеното определение №379/29.01.2015 г.не е обжалвано/.

Въззивникът ЗД”Бул инс” АД обжалва като неправилно решението в частта с която исковите претенции за неимуществени вреди са уважени за разликата над 7 500 лв. до 35 000 лв. Счита че решението в тази му част е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, в подкрепа на тезата си се позовава на съдебна практика.  Претендира отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на претенциите като неоснователни и присъждане на съдебни разноски.

В писмен отговор, всяка от страните в качеството си на въззиваема, оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна.

Въззивните  жалби са депозирани в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт и са допустими.

След служебна проверка в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Предявени са при условията на субективно и кумулативно обективно съединяване, искове с правно основание чл. 226 ал. 1 ЗК.

Във въззивното производство няма спор относно основанието за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на ищците, като наследници на Н.А., за причинените им неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 17.08.2010 г. причинено от К.Ж.Ж. като водач на МПС - л.а. „Ауди” с рег. № Х ХХ ХХ ХХ, застрахован по риск „Гражданска отговорност на автомобилиста” в ЗД„Бул Инс” АД. Спори се за размера на дължимото обезщетение и приноса на пострадалата за настъпилите вреди.

Влязлата в сила присъда по нохд № 697/2011 г. на Варненския окръжен съд, с която Ж. е признат за виновен, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 пр. 2 от ЗДв.П и чл. 21 ал. 1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил смъртта на Аначкова е задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК за деянието, противоправността и виновността на дееца.

Видно от заключението на назначената авто-техническа експертиза приета в първа инстанция, пътно-транспортното произшествие при което е загинала наследодателката на ищците е настъпило на 17.08.2010 г. около 9.30 ч. в гр. Варна при автобусна спирка на бул „В.Левски” посока бул.”Княз Борис I”. Пътното платно непосредствено преди ПТП се състои от 4 ленти – лява локална за извършване на обратен завой, лява за движение в права посока, дясна/средна за движение направо или престрояване в дясно и дясна бус лента с прилежащ към спирката спирков джоб. На пътното платно няма хоризонтална и вертикална маркировка указваща място за пресичане на пешеходци. Пешеходката е пресичала от дясно на ляво на необозначено място, а лекият автомобил се е движел с несъобразена по - висока скорост от определената - 50 км/ч. Според вещото лице, към момента на пресичането на пътното платно пешеходката не е имала видимост към идващия автомобил, тъй като същият се е намирал на около 141 м. закрит от по-бавно движещите се в дясната пътна лента автомобили. Тя е тръгнала от страничния джоб, пресякла е дясната бус лента, средната лента и ударът е настъпил в дясната част на лявата пътна лента. Ударена е с предната дясна част на лекия автомобил, последвало е прехвърляне по десен преден калник и удар в предния панорамен прозорец в средната му част, след което тялото е отхвърлено на пътното платно, а лекият автомобил е преустановил движението си с леви колела при тревната площ вляво от пътната лента. Вещото лице е приело че при скорост 72,68 кв/ч опасната зона е била 64,5 м. и предотвратяването на удара е било възможно само, ако пешеходката би преустановила движението в безопасната зона между двете ленти. Така мотивиран приносът на пострадалата е изведен не от собственото и поведение, а от поведението на водача на МПС. Непредотвратимостта на произшествието при завишената скорост не дава пълен отговор на въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат, защото по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД съпричиняващо вредата е само това поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за настъпилите вреди. При предприетото от пешеходката пресичане на пътното платно на неопределено място, пострадалата е създала предпоставки за осъществяване на деликта, но вредни последици не биха настъпили при спазване от страна на водача на МПС на разрешената скорост от 50 км/ч. Следователно основна причина за настъпване на ПТП е поведението на деликвента. Затова съдът приема, че приносът на пострадалата следва да се прецени на 30 %.

Съгл. чл. 52 ЗЗД съдът определя по справедливост дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Критериите за справедливост са установени с ППВС №4/1968 г. и задължителната практика по чл. 290 ГПК. Понесените от ищците болки и страдания, произтичащи от настъпилата в резултат на процесното ПТП внезапна смърт на майка им следва да се възмездят, като се прецени техния интензитет и продължителност, икономическата конюнктура и общественото възприемане на критерия за справедливост. От разпита на свидетелите се доказва съществувалата близост, привързаност и доверие между майката и синовете ѝ, която се е изразявала в ежедневния контакт по телефон и „Скайп” и всеотдайното и участие в грижите за отглеждане на внуците при продължителните гостувания. Смъртта на майката, независимо от възрастта и носи негативни емоции и колкото по- силна е била емоционална връзка приживе, толкова по- голяма е празнотата след това. Свидетелите описват загубата, като невъзможност Н.А. да продължава да бъде морална опора със своето присъствие и проявявана майчина грижа. Болката от тази липса е психическо страдание, което е много лично и с различна изява при всеки човек. Затова фактът, че живеещите в чужбина синове не са организирали помени в България, не омаловажава преживяната мъка, която подлежи на обезщетяване като неимуществени вреди. Размерът на обезщетението се влияе от икономическата конюнктура и общественото възприемате на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото. Обективен белег за конкретните икономически условия към правнорелевантния момент – 17.08.2010 г. са минималните застрахователни суми за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител  на застрахователното събитие.

Възражението на ответника, за завишен размер на обезщетението за разликата над 7 500 лв. се основава на решение № 780/27.12.2010 г. на ВКС IV гр.о.по чл. 290 ГПК, което се сочи като задължителна практика. Същото е неотносимо, тъй като касационното обжалване е допуснато по въпроса включва ли се дължимата законна лихва в размера на обезщетение за неимуществени вреди, а не по въпрос за критериите по които се определя паричната равностойност на неимуществените вреди. Освен това цитираното решение касае събитие от 9.01.2001 г., при различна икономическа конюнктура в сравнение с 17.08.2010 г., когато е настъпило застрахователното събитие предмет на настоящия иск по чл. 226 ал. 1 КЗ.

Предвид изложените съображения съдът приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като съизмерим паричен еквивалент за преживените болки и страдания от ищците е в размер на 100 000 лв. за всеки от тях и при отчитане на съпричиняването съдът определя на по 70 000 лв. За разликата до предявения размер от 120 000 лв. исковете следва да се отхвърлят като недоказани.

Имуществените вреди, представляващи направени от ищеца С.А. разходи от 1190 лв., във връзка с погребението на пострадалата при ПТП наследодателка, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 226 ал. 1 КЗ, но при съобразяване на приетото от съда съпричиняване в размер на 30 %. Предвид изложеното искът в обжалваната част е основателен и следва да се уважи за разликата над 595 лв. до 833 лв., а до пълния размер от 1 190 лв. да се отхвърли. 

Поради различния краен резултат решението следва да се отмени в отхвърлителната част за разликата над 35 000 до 70 000 лв. относно неимуществените вреди за всеки от ищците и за разликата над 595 до 833 лв. за имуществените вреди. В останалата отхвърлителна част за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв относно неимуществените вреди и за разликата над 595 лв. до 1190 лв. за имуществените вреди, както и в потвърдителната част за разликата над 7 500 лв. до  35 000 лв. неимуществени вреди обжалваното решение следва да се потвърди..

За въззивната инстанция ищците като жалбоподатели не претендират съдебни разноски. На жалбоподателя ЗД”Бул Инс” АД съдебни разноски за тази инстанция не се присъждат, тъй като внесената от него държавна такса не подлежи на възстановяване поради неоснователност на жалбата му, а поради липса на доказателства за платен адвокатски хонорар не се дължи възстановяването му съобразно отхвърлената част на жалбата на другата страна.

Не подлежи на корекция решението в частта за дължимите съдебните разноски на ищците в първа инстанция и за намаляване поради прекомерност на разноските на ответника, тъй като след отделяне на наведените в жалбата основания за преразглеждане на решението в частта за разноските в производство по чл. 248 ГПК, постановеното определение №379/29.01.2015 г. не е обжалвано и е влязло в сила досежно недоказаността на платените адвокатски хонорари и преклудираното право на възражение за прекомерност. Но предвид частичната отмяна от въззивната инстанция на решението и уважаване на исковите претенции за разликата над 35 000 до 70 000 лв. за всеки от ищците и за разликата над 595 до 833 лв. за ищеца С.А., присъдените в първа инстанция съдебни разноски на осн. 78 ал. 3 ГПК следва да се коригират, като се намалят. Корекцията обхваща само намаляване на присъдените на ответника ЗК”Бул Инс” АД съдебни разноски, поради уважаване на част от исковите претенции до размера на сумата 7 489,60 лв. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът ЗД„Бул Инс” АД следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 4 214,28 лв.  лв. от които още 2 809,52 лв. за първа инстанция и 1 404,76лв. за въззивна инстанция.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1129/02.12.2014 г. постановено по т.д. 365/2014 г. по описа на ВОС, в частта с която исковете с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ предявени от Н.П.А. и С.П.А. ***” АД със седалище гр. София са уважени за сумата над 7 500 лв. до 35 000 лв. и отхвърлени като неоснователни за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв относно неимуществените вреди и в частта с която искът за имуществените вреди на С.П.А. е отхвърлен за разликата над 833 лв до 1 190 лв. и в частта с която в полза на „ЗД „Бул Инс” АД са присъдени съдебни разноски съобразно отхвърлената част на иска до размера на сумата 7 489,60 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която исковете са отхвърлени за разликата над 35 000 лв. до 70 000 лв. относно неимуществените вреди за всеки ищец и за разликата над 833 лв. до 1 190  лв. за имуществените вреди, както и в частта за присъдени в полза на ЗД”Бул Инс” АД съд. разноски за първа инстанция за разликата над 7 489,60 лв. до 12 997,91 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София ул”Лавеле” № 19, да плати на Н.П.А. ЕГН ********** и С.П.А. ЕГН ********** **********, по още 35 000 лв. /разликата над 35 000 до 70 000 лв./,обезщетение за неимуществени вреди и още 238 лв.имуществени вреди / разликата над 595 лв. до 833лв/ на С.П.А., както и общо 4 325 лв. съдебни разноски от които още 1285 лв.. за първа инстанция и 3 040 лв. за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА ЗК„Лев Инс” АД със седалище гр. София и адрес на управление бул”Черни връх” № 51Д  ЕИК 121130788 да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата 845,52 лв  представляваща дължима държавна такса на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, от които още 563,68 лв. поради корекция на първоинстанционното решение и 281,84 лв. за въззивна инстанция, съобразно уважената част .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :