О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №278

 

25.04.2016г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                               ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова ч. т. д. № 197 по описа

на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 - ро ГПК, образувано по частна жалба на „ ВЕНЦИСЛАВ ДОРЕЛОВ” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ Никола Вапцаров“ № 5, представлявано от управителя В* Д* С*, чрез адв. П.Т. от ВАК, срещу определение № 300/28.01.2016г., постановено по в. ч. т д. № 1922/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя възражението по чл. 423 от ГПК с вх. № 27019/14.09.2015 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 29.11.2013 г. по ч. гр. дело № 17473/2013 г. по описа на ВРС, ХХХIV състав, в полза на „ РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД – гр. София.

Искането е за отмяна на определението като неправилно. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че моментът на узнаването на издадената срещу дружеството заповед за незабавно изпълнение е 19.05.2014 г., когато е връчена призовка за принудително изпълнение на служител на дружеството. Твърди се ненадлежно връчване и на призовката за доброволно изпълнение на лице, което не е работник или служител на дружеството, че при връчването на следващите съобщения по изп. дело № 20137130400404 по описа на ЧСИ Л* Т* / призовка за принудително изпълнение и Протокол от 23.05.2014г. за опис на недвижимо имущество/, са нарушени правилата за връчване на търговци по чл. 50 ГПК, излага се, че служителят М* К* С* се е подписала само в графата получател и не е поела задължение да предаде на адресата получените съобщенията.

Ответникът „ Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр. София представя отговор по реда и в срока по реда и в срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жабата и на оплакванията за незаконосъобразност на определение, като са репликирани подробно твърденията и доводите на жалбоподателя.

Съставът на ВнАпС, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, чрез валидно упълномощен процесуален представите, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение по чл. 274, ал. 2 във вр. ал.1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба се е преценява като неоснователна по следните съображения:.

Варненският окръжен съд е бил сезиран с възражение по чл. 423 ГПК, което е оставено без разглеждане. Съдът е приел, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение най - късно на датата, на която е връчена призовката за принудително изпълнение – 19.05.2014 г., като впоследствие управителят е участвал в провежданите по това дело изпълнителни действия, поради което възражението се явява подадено извън едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Направени са фактически изводи, въз основа на представените по делото разписки към призовки за принудително изпълнение № 01250, № 01251 и № 01253, трите от 08.05.2014 г., по изп. дело № 20137130400404 по описа на ЧСИ Л* Т* – с район на действие ВОС, вписана с рег. № 713 в КЧСИ, че същите са били връчени на 19.05.2014 г. на М* К* С* – изпълнителен директор на длъжника „В* Д*” ЕООД. Към този момент същата е била в трудово - правни отношения с дружеството - длъжник, което е установено от приложена по делото справка от НАП, издадена на 18.08.2015 г. за актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Съобразено е, че М* К* е присъствала и на извършения впоследствие на 23.05.2014 г., от ЧСИ Л* Т*, опис на недвижими имоти на длъжника „ В* Д*” ЕООД, като е подписала протокола в качеството си на изпълнителен директор на дружеството.

Определението е правилно. За да бъде допуснато разглеждането по същество на възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, законът изисква то да е подадено в преклузивния едномесечен срок. Срокът започва да тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение и за спазването му съдът следи служебно.

Преди всичко следва да се посочи, че предмет на спора е моментът на узнаване на заповедта за изпълнение, релевантно за спазване на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, а не изложените във възражението нарушения при връчване на заповедта за изпълнение, в резултат на които, според длъжника, същият е бил лишен от възможността да оспори вземането. Законодателят е предвидил, че длъжникът следва да доказва момента на узнаване на заповедта за изпълнение, но не вменява задължение на въззивния съд, сезиран с молба за приемане на възражение по чл. 423 ГПК, да отнася този момент към връчването на покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение. В тази връзка, оплакванията в жалбата за нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение, са ирелевантни. По аналогични съображения са без значение за спора оплакванията за нарушения на чл. 50 ГПК при връчване на призовки за принудително изпълнение и други книжа в изпълнителното производство на лицето М* К*, която е била в трудово - правни отношения с длъжника. Връчването при сочените нарушения на чл. 50 ГПК – извън офиса на дружеството, на лице, което не е поело изрично задължение за предаване / каквито всъщност не се установяват/, не отрича възможността това връчване да се приеме като момент на узнаване, при преценка на останали обстоятелства по делото.

В случая, от събраните доказателства не се доказва, а се опровергава сочената от длъжника дата – 18.08.2015г., като момент на узнаване за заповедта за изпълнение. Изп. дело № 20137130400404 по описа на ЧСИ Л* Т* е образувано през 2013г. На 19.05.2014г. лице, което е било в трудово правоотношение с длъжника относно длъжността „ директор” е приело и удостоверило получаването на призовка за принудително изпълнение. На 23.05.2014г. същото лице е присъствало на извършен от ЧСИ Л* Т* опис на недвижими имоти на „В* Д*” ЕООД. В началото на 2015г. са били предприети отново действия по принудително изпълнение. На описа на недвижими имоти на длъжника от 02.04.2015 г. е присъствал лично органният представител – управителя В* Д* С*, който е положил подпис върху съставения от ЧСИ протокола за изпълнителното действие. Възражението е подадено повече от пет месеца, считано от най – късната от посочените дати.

По изложените съображения съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции.

С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, основателно се явява направеното в отговора искане от процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита, за сумата 300 лв., която е в размер на предвиденото минимално адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 300/28.01.2016г., постановено по в. ч. т д. № 1922/2015г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ В* Д*” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ Никола Вапцаров“ № 5, представлявано от управителя Венцислав Дорелов Славов, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище гр. София, сумата 300 лв. / триста лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита по в. т. д. № 197/2016г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.