Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   30/07.02. 2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  девети януари                                                          Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Р.Славов

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  197  по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:  

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Белсуин“ ЕООД, ЕИК 131168075, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Съборни“ № 9А, представлявано от управителя К М Ф Ссрещу решение № 1671/28.12.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 609/2016г., с което е признато за установено по предявения от „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД, ЕИК 127015718, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. “Индустриален“, срещу дружеството иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ал.1 от ГПК, че „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД не дължи на „Белсуин“ ЕООД сумата от 184 537,20 лв. по изп. дело № 978/2013г. по описа на ЧСИ З.Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Варна и  „Белсуин“ ЕООД е осъдено да заплати на „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД сумата от 14 969,34 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД  - ЧСИ З.Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Варна. По съображения за порочност на обжалваното решение, изразяваща се в неправилна преценка на фактите по делото от първоинстанционния съд, в следствие на което са изведени и неправилни правни изводи, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него – постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените срещу него искови претенции.

          Въззиваемата страна и третото лице помагач З.Д. не са изразили становище по жалбата.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.439 ал.1 с.з.

          Ищецът „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД  - гр. Шумен /“ПХЖ „Брадърс Комерс“ ЕАД/, ЕИК 127015718 претендира да бъде признато по отношение на ответника  „Белсуин“ ЕООД, ЕИК 1311168075, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район “Одесос“, ул. “28 юли“ № 36, ет.2 недължимост на сумата от 184 537,20 лв. по изп. дело № 978/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Варна.

          Фактическото основание на претенцията се свежда до твърдението, че след влизане в сила на решенията по водените между страните дела е настъпил нов правопогасяващ вземането на кредитора факт, а именно – извършени от страна на ищеца  плащания на 04.09. и 05.09.2013г. по образуваното изпълнително дело.

          От събраните по делото доказателства се установява следната фактическата обстановка :

          Въз основа на изпълнителен лист от 17.04.2013г., издаден по влязло в сила решение № 169/21.12.2012г., постановено по търг.дело № 283/2012г. по описа на ШОС, ТО и решение № 95/08.04.2013г. по в.т.д.№ 68/2013г. на ВАпС, с което „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е осъдено да заплати на „Белсуин“ ЕООД сумата от 132 368,10лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена и приета от ответното дружество работа – угояване на прасета по договори за изработка, обективирани във фактури №№ 939/14.11.2011г., 950/22.11.2011г., 963/30.11.2011г., 970/06.12.2011г., 983/12.12.2011г. и 990/15.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 26.04.2012г., до датата на окончателното заплащане на главницата и по молба вх.№ 8960/25.04.2013г.на „Белсуин“ ЕООД, депозирана в кантората на ЧСИ З.Д., е образувано изп.дело № 978/2013г.

На 21.03.2016г. ищецът получил от ЧСИ З.Д. Съобщение за предявяване на разпределение изх.№ 6608/12.03.2016г., ведно с Удостоверение за размера на дълга изх.№ 5905/08.03.2016г., с което последното бил уведомен, че към 08.03.2016г. задължението му към взискателя „Белсуин“ ЕООД е в размер на 215 696,81лв от които :  главница от 132 368,10лв. със законна лихва в размер на 52 169,10лв за периода 26.04.2012г. – 08.03.2016г, съдебни разноски и такси по изп.дело.

Безспорно установено и от доказателствата по делото, и от заключението на ССчЕ е, че „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е заплатил от негова банкова сметка *** „Токуда Банк“ АД – гр. Шумен по банкова сметка/***/ в полза на „Белсуин“ ЕООД в „МКБ Юнионбанк“ на 04.09.2013г. сумата от 144 209,86лв. с вписано основание „задължение по изп.дело № 978/2013“ и на 05.09.2013г. - сумата от 10 200лв. с вписано основание „доплащане задължение по изп.дело № 978/2013“.

          Извършеното плащане е признато от взискателя, видно от постъпилата молба вх.№ 5499/30.03.2016г. от адв. А.Д. – пълномощник на „Белсуин“ ЕООД по изп.дело № 978/2013г. на ЧСИ З.Д. – л.509 на изп.дело. Видно от същата съдебният изпълнител е уведомен от взискателя, че внесените суми по сметка на „Белсуин“ ЕООД за погасяване на задължението по изп.дело са както следва: 144 209,86лв. – с основание задължение по изп.дело № 978/2013г. и 10 200лв. – с основание доплащане на задължение по изп.дело № 978/2013г., като общият размер на погасеното задължение по изп.дело е 154 409,86лв., а останалата сума, която представлява непогасено задължение по същото изп.дело е в размер на 22 232,80лв.

          Съгласно основното заключение на ССчЕ сумите са отразени в счетоводството на ответника, като в представената на в.лице хронологична счетоводна ведомост на сметка 445 „Присъдени вземания“ са осчетоводени като вземания за главница 144 209,86лв  и за лихви и обезщетения 10 200лв. Ето защо в.лице заключава, че общото задължение за главница в размер на 132 368,10лв и за законна лихва в размер на 18 406,36лв / за периода 26.04.12г. – 04.09.13г./ е заплатено изцяло на дата 05.09.13г. и остава надплатена сума от 3 635,40лв.

          С резолюция от 31.03.2016г. съдебният изпълнител е разпоредил да се приспаднат  от задължението по изп.дело  платените на взискателя суми.

Безспорно установено е още, че  на същата дата – 05.09.2013г. „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е заплатил от негова банкова сметка *** „Токуда Банк“ АД – гр. Шумен по банкова сметка *** З.З.Д. в „Юробанк България“ АД и сумата от 23 059,30лв. с вписано основание „ по изп.дело № 978/2013 по удостоверение № 22390/29.08.2013г. на ЧСИ З.Д.“. Тъй като обаче в удостоверението на съдебния изпълнител са посочени и дължимите публични задължения към ТД на НАП  в размер на  321 097,53лв., не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че с посочения банков превод са погасени всички задължения към „Белсуин“ ЕООД. Съгласно чл.136 ал.1 т.1 и т.6 от ЗЗД вземането за такси и разноски по изп.дело, както и това на НАП следва да бъдат удовлетворени предпочтително пред това на ответника.

В подкрепа на горния извод е  и извършеното от ЧСИ З.Д.  разпределение на сумата от 23 059,30лв съгласно Протокол за разпределение от 31.03.2016г. – л.514 на изп.дело.

          По изпълнителен лист от 18.09.2013г. ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 8 986,06лв разноски за първа инстанция и 3 600лв разноски за втора инстанция, или общо – 12 586,06лв.  По него е дължим и адв.хонорар от 1 200лв.  Този изп.лист е присъединен към изп.д. № 978/13г. на ЧСИ З.Д.. Ищецът признава в исковата си молба, че тази сума не е заплатена и не оспорва нейната дължимост.

          По изпълнителен лист от 02.02.2016г., издаден по влязло в сила на 16.12.2015г. решение № 591/14.07.2015г. по гр.дело № 2789/2014г. на ШРС, с което „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД е осъдено да заплати на „Белсуин“ ЕООД сума в общ размер на 3 776,68лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, отразена във фактури №№ 939/14.11.2011г., 950/22.11.2011г., 963/30.11.2011г., 970/06.12.2011г., 983/12.12.2011г. и 990/15.12.2011г., / която е общо 132 368,10лв/, считано за периода от 16.01.2012г. до 25.04.2012г., както и сумата от 874,82лв., представляваща направени по делото разноски, е образувано изп.дело № 237/2016г. по описа на ЧСИ З.Д., което по молба на  взискателя  е присъединено към изп.дело № 978/2013г. Общият размер на дълга по този изп.лист е 4 651,50лв., а дължимият адв.хонорар -  600лв.

           На 29.12.2015г. по гр.д. № 2789/14г. на Шуменския районен съд е   депозирана молба от адв.М.Д. като пълномощник на ищеца – л.58, с която се иска да бъде приета вносна бележка от 28.12.2015г.-, удостоверяваща заплащането на същата тази сума от 4 651,50лв от „ПХЖ Брадърс комерс“ ЕАД по сметката на „Белсуин“ ЕООД. Този факт на плащане е отразен и в заключението на допълнителната ССчЕ. Ето защо съдът намира, че

задължението по изп.лист от 02.02.16г., на база на който е заведено изп.дело № 237/16г. , е заплатено изцяло и то преди образуване на изпълнителното производство.

          Установено още по делото е, че общият размер на разноските по изп.дело № 978/13г. е  19 976,94лв, вкл.  адв.хонорари, авансово платени такси от взискателя, събрани такси от длъжника и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и че съобразно задълженията по трите изп.листи и извършените плащания от ищеца остатъкът по всички задължения е в размер на 5 188,55лв.

          Правни изводи :

          Отрицателният установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК като средество за защита на длъжника в изпълнителното производство може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирете в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение за иска са само новонастъпили факти след постановяване на решението по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

          В процесния случай плащанията от длъжника са осъществени след постановяване на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист по процесното изп.дело.

          Исковата претенция е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена. Размерът й е формиран от сбора на дължимата от ищеца главница в размер на 132 368,10лв и законната лихва върху тази главница от 52 169,10лв за периода 26.04.2012г. – 08.03.2016г., съгласно удостоверение за размера на дълга изх.№ 5905/08.03.2016г., получено от ищеца ведно със съобщението за предявяване на разпределение  изх.№ 6608/12.03.2016г. по изп.дело № 978/13т. на ЧСИ З.Д..

          Съгласно фактическата установеност по делото на 04.09.2013г. ищецът превел на ответника  сумата от 144 209,86лв., с което погасил задължението си за  главницата от 132 368,10лв., като е останала сума от 11 841,76лв. Законната лихва върху главницата  се дължи за периода  от 26.04.2013г. до 04.09.2013г. и е в размер на 18 406,36лв. Същата е погасена с остатъка от превода от 04.09.2013г. и с превода от 05.09.2013г., като остава още и сумата от 3 635,40лв. Остатъкът от законната лихва  в размер на 33 762у74лв / 52 169,10лв – 18 406,36лв/ не се дължи, тъй като е начислен след погасяване на главницата на 04.09.2013г.

          Платените главница от 132 368,10лв и лихва от 18 406,36лв , или общо 150 774,46лв са част от признатите от ответника, сега въззивник погашения на дълга в размер на 154 409, 86лв.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направени от нея разноски в размер на 600лв съобразно представено адв.пълномощно.

          Оплакването в жалбата досежно присъдения от първоинстанционния съд размер на разноските  - 14 969,34лв съдът квалифицира като молба по чл.248 ГПК. След  постановяване на решението делото следва да се изпрати на Варненския окръжен съд за произнасяне по молбата.

          Водим от горното, съдът

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1671/28.12.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 609/2016г.

          ОСЪЖДА  „Белсуин“ ЕООД, ЕИК 131168075, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Съборни“ № 9А, представлявано от управителя К М Ф Сда заплати на  „Промишлено и хибридно животновъдство „Брадърс Комерс“ ЕАД, ЕИК 127015718, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. “Индустриален“ сумата от 600лв – разноски за водене на делото пред настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

          След съобщаване на решението на страните делото да се изпрати на Варненския окръжен съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :