Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

135 /гр. Варна,  15.06.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№197/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЛЪКИ 2006” ЕООД, със седалище гр.Варна срещу решение №47/18.01.2018 г., постановено по т.д. №630/2017 г. по описа на ОС – Варна, с което дружеството е прекратено по реда на чл.517, ал.4 от ГПК и е открито производство по ликвидация.

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на една от процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск, както и за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила.             Насрещната страна „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.                                                                                    

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София е взискател по изп.дело №20137900402182/2013г. на ЧСИ Ренета Милчева, рег.№790 с район на действие района на действие СГС, образувано срещу К.Ж.Д. и други солидарни длъжници, въз основа на изпълнителни листи, издадени по заповеди за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от 30.09.2014г. по ч.г.д.№41278/2014г. на СРС, 57-ми състав, от 26.08.2014г. по ч.г.д.№41277/2014г. на СРС, 74-ти състав, от 12.12.2013г. по ч.г.д.№50539/2013г. на СРС, 64-ти състав и от 11.03.2015г. по ч.г.д.№41279/2014г. на СРС, 75-ти състав за задължения в общ размер на 4 017 538.38 лева.

Установява се, че К.Ж.Д. е едноличен собственик на капитала на „ЛЪКИ 2006” ЕООД, като по искане на взискателя е наложен запор  върху притежаваните от длъжника дялове във въззивното  дружество, вписан в Търговския регистър на 18.04.2017 г., а на 28.04.2017 г., по искане на взискателя ЧСИ е издал постановление за овластяването му да предявяви иск за прекратяване на дружеството.

Предмет на предявения по реда на чл.517, ал.4 от ГПК иск е за прекратяване на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяване на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищеца има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял /в този см. Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., Решение № 146/7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о./.

Съобразо разпоредбата на чл.517 ал.4 от ГПК, в случай, че принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове на длъжника в ЕООД, искът може да бъде предявен и без спазването на изискването за  връчване от страна на съдебния изпълнител на дружеството на изявление на взискателя в изпълнителното производството за прекратяване участието на длъжника в дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за допустимост на предявения  иск.

Въззиваемото дружество е кредитор на физическото лице  - едноличен собственик на ЕООД, наложен е запор на 18.04.2017 г., върху дружествените дялове на длъжника, взискателят е овластен с постановление от 28.04.2017 г. от съдебния изпълнител за предявяването на иска, длъжникът К.Д., не е погасил задължението си към взискателя и същият притежава дружествени дялове в „ЛЪКИ 2006” ЕООД.

Представените доказателства, за осъществяване на фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК, обуславят допустимостта на предявената конститутивна претенция. В този смисъл неоснователни са възраженията във връзка с допустимостта на производството, поради липса на активни действия от страна на въззивника, тъй като не само извършването на определени действия, препятстващи изпълнението, но и бездейстието от страна на дружеството, довело до неудовлетворяване на вземането на кредитора със стойността на дела на длъжника, води до осуетяване на изпълнението.

Правните последици от упражняване на самостоятелното потестативно право на взискателя са свързани с удовлетворяване на кредиторите от ликвидационния дял на длъжника в търговското дружество. Тази цел се постига в изпълнителното дело чрез предаване от ликвидатора на съдебния изпълнител на стойността на ликвидационния дял. Съответно предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора - ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ.

Съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице /така Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./. В хипотезата, разглеждана от настоящата съдебна инстанция, не е налице нито една от тези алтернативно посочени предпоставки.

Без значение е обстоятелството, че въззивното дружество също е длъжник в горепосоченото изпълнително производство и отговаря солидарно, тъй като изцяло от волята на взискателя зависи какъв изпълнителен способ да избере, за да удовлетвори своето вземане.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички подлежащи на доказване предпоставки, водещи до основателност на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК са налице. Първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което разноски не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №47/18.01.2018 г., постановено по т.д. №630/2017 г. по описа на ОС – Варна, с което „ЛЪКИ 2006” ЕООД, със седалище гр.Варна е прекратено по реда на чл.517, ал.4 от ГПК и е открито производство по ликвидация.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: