Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  180/30.06.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                търговско   отделение

на двадесет и седми май                                Година 2014

                        в публично заседание в следния състав :      

                                                                            

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ          : В.Петров

                                                                             ЧЛЕНОВЕ : Зл.Златилова                                                                                                    М.Недева

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  198   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. М.Б.Р. като пълномощник на Я.Ж. П, ЕГН ********** от гр. Тервел, Е.Р.В., ЕГН ********** и  В.Р.И., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна против решение № 111/30. 01. 2014г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение по т.д. № 2972/2012г. в частта, с която са отхвърлени исковете на : 1.Я.Ж. П срещу ЗК „Л И” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на съпруга й Р В. П, настъпила на 29. 02. 2008г. в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., ЕГН **********, за разликата над присъдените на Я.Ж. П 36 000 до предявения размер от 40 000 лева, както и за присъдената мораторна лихва за разликата над 20 150,65 лева до претендираните 22 389,57 лева, както и в частта за заплащане на обезщетение за имуществени вреди — разходи за погребение в размер на 2 500 лева и сумата от 1 397,33 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02. 03. 2008г. до датата на завеждане на делото; 2.  на Е.Р.В. срещу ЗК „Л И” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на баща му Р В. П, настъпила на 29. 02. 2008г. в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.

И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, за разликата над присъдените 24 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, както и в частта за присъждане на мораторна лихва за разликата над присъдените 13 433,76 лева до претендираните 16 792,19 лева и  3. на В.Р.И. срещу ЗК „Л И” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на баща й Р В. П, настъпила на 29. 02. 2008г. в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., ЕГН **********, за разликата над присъдените 24 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, за мораторна лихва за разликата над присъдените 13 433,76 лева до претендираните 16 792,19 лева, както и в частта за разноските за разликата над присъдените 13 040,39 лева. Считат решението в атакуваните части за неправилно, предвид на това, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е оценил достатъчно  размера и обхвата на претърпените от тях болки и страдания, не е приложил правилно критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, не се е съобразил с жизнения стандарт и икономическата ситуация в страната, както с националната и европейска практика по подобни казуси. Неправилно е определено и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 60 %, вместо на 40%. Молят решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което претендираните от тях обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно с  мораторни лихви  бъдат уважени в пълния им размер. Претендират разноски.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

    Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване искове с правно основание   чл. 226 КЗ, чл.45 ЗЗД и 86 вр. 84 ЗЗД от Я.Ж. П, ЕГН **********,***, Е.Р.В., ЕГН ********** *** и В.Р.И., ЕГН ********** *** срещу  ЗК «Л И» АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №51Д, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори С Х С и М С М и в условие на евентуалност срещу Ж.С.И., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 40 000лв за първата ищца, представляваща обезщетение за претърпените от нея душевни болки и страдания, вследствие загубата на съпруга й Р В. П, настъпила на 29.02.2008г., в резултат на ПТП, виновно причинено от Ж.С.И., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване  на исковата молба – 11.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението; мораторна лихва в размер на 22 389.57 лв. за периода от датата на деликта – 29.02.2008г.  до датата на подаване на исковата молба  - 11.12.2012г.,  на сумата от 2 500лв имуществени вреди – разходи за погребение; ведно със законната лихва върху главницата от 2 500лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1 397.33 лв., мораторна лихва, начислена от 02.03.2008г. до  завеждане на делото и за заплащане на другите двама ищци Е.Р.В. и В.Р.И. сумата от по 30 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, вследствие загубата на баща им, както и сумата от по 16 792.19 лв., мораторна лихва за периода 29.02.2008г. до завеждането на делото, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение и сторените по делото разноски.

Правопораждащият фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква отговорност за обезщетяване на понесените от ищците вреди, не е спорен между страните. Съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ при наличие на застрахователен договор увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е претърпял вреди от виновно поведение на водач на МПС, което е застраховано при ответника - застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилисти, както и че причинените му вреди са пряк и непосредствен резултат от  виновното и противоправно поведение на застрахованото лице.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на претърпените в резултат на ПТП вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск при застраховка „Гражданска отговорност”, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, вкл. обосноваване на техния размер.

Основният спорен и въведен като предмет на въззивното производство въпрос е за  размера на обезщетението за обезвреда на преживените от ищците душевни болки и страдания в резултат на загубата на техния общ наследодател, както и направените по погребението разноски. При преценката за определянето на този размер съдът изхожда преди всичко от обхвата и естеството на моралните болки и страдания, описани в исковата молба и ценени съобразно  събрания доказателствен материал.

Ищците са наследници по закон на пострадалия в резултат на ПТП от 29.02.2008г. Р В. П, като Я П е негова съпруга, а другите двама ищци – съответно син и дъщеря. Изхождайки от тази възможно най-близка родствена връзка презумптивно, а и безспорно доказано по делото се явява високата степен на изживените от ищците негативни психически чувства и състояния. Съгласно показанията на свидетелката Деяна Божкова семейството на пострадалия преди загубата е било сплотено и задружно, с много добри и хармонични отношения както помежду си, така и с хората от заобикалящата ги среда. Помагали са си, включително и материално, като Р  П към 2008г. освен обичайната си работа гледал животни и пчели, занимавал се с обработка на земя, което му давало възможност да подпомага парично жена си и децата си. Кончината му се отразила много тежко на семейството. Съпругата му започнала работа, за да преодолее стреса и депресията и да е сред хора. В., която била преживяла онкологично заболяване, трудно понесла загубата. Е. започнал да има здравословни проблеми поради стреса, като развил хипертония. Посещенията на гробищата били чести. Втората свидетелка С В, съпруга на ищеца Е.В., разпитана при условията на чл.172 ГПК, споделя идентични впечатления от задружния и изпълнен с топлота и взаимопомощ живот на семейството преди загубата и нейното силно негативно въздействие върху ищците. След смъртта на Р ищците Я. и Е.  започнали да страдат от хипертония, Я. се  затворила в себе си, станала  тъжна.

При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът изхожда и от критерия за справедливост на обезвредата, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. За изясняването и приложението на този критерий е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК./ При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият Р В. е бил в не толкова напреднала възраст, без данни за физически или психически заболявания, морална и материална опора на семейството си. Следва да бъде взета предвид и внезапността на претърпяната загуба, която допълнително увеличава степента на изживения стрес и психични страдания.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки  икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват  лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които  са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица за периода до 1.01.2010 г., в който влиза и процесният такъв, като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ / така решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Един от основните спорни въпроси по делото е този за механизма на извършване на процесното ПТП и свързаното с него възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. Механизма на ПТП е изследван от три съдебни автотехнически експертизи – една основна и две тричленни, които безпротиворечиво установяват от фактическа страна, че в деня на произшествието – 29.02.2008г. пострадалият Р В. П, на 60 г., се придвижвал в посока Тервел – Добрич със собствения си велосипед „Балкан Пони”, на разстояние от около 0,50м от десния край на пътното платно. Зад него в същата посока се движел лекият автомобил „Форт Фиеста” на ответника Ж.С.И., със скорост от 95,5 км/час, при разрешена такава от 90 км/час. На разстояние от 61,1 м. преди мястото на удара, велосипедистът завил наляво, вероятно с цел да изпревари идващия насреща т.а. „Форд Транзит”, без да се огледа назад, без да подаде сигнал с ръка,  като започнал да пресича пътното платно със скорост от около 10,5 км/час. Водачът на автомобила предприел аварийно спиране, като закъснял с 0,79 сек спрямо стандартното време за реакция от 0,8 сек., като заедно с това предприел и отклоняване на автомобила наляво с цел избягване на велосипедиста под ъгъл около 4,5 о. Последвал удар на велосипеда с предния десен край на автомобила, при който велосипедът се завъртял по посока на часовниковата стрелка, предният десен край на автомобила ударил рамата на велосипеда и предната вилка, предното колело се отделило от вилката и излетяло надясно, ведно с велосипеда. Велосипедистът паднал върху предния капак на автомобила, ударил се в десния край на предното стъкло, като го счупил и деформирал, прехвърлил се през тавана на автомобила и паднал зад него върху спирачните следи, като се преплъзнал по асфалта в следствие на получената при удара скорост. Според обясненията на в.лице Н.И. в с.з. от 12.11.2013г. – л.224, ако автомобилът се е движел с разрешената максимална скорост 90 км/час, реагирал е навреме и то без да предприема отклоняване наляво, автомобилът е щял да мине зад велосипеда, избягвайки удара с него. Ако при скоростта, с която се е движел – 95,5 км/час ответникът Ж.С.И.  е реагирал своевременно, без да отклонява автомобила наляво, е щял да засегне велосипедиста в задното колело, като припокриването между двете МПС е щяло да бъде около 25-30 см. Ако пък водачът се е движел с разрешената скорост от 90 км/час, реагирал е своевременно  и не е отклонил автомобила наляво, за да изпревари велосипедиста, според тройната експертиза нямаше да настъпи удар между двамата, тъй като лекият автомобил е щял да пропусне велосипедиста пред себе си и е  щял да премине зад него. Проследявайки механизма на процесното ПТП експертизите установяват, че преди да завие наляво велосипедистът е извършил 2—3 лъкатушения наляво и надясно, което поведение се окачествява като „предвидимо препятствие и признак за опасност”, по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП, изискващо от водача на л.а. веднага да намали скоростта до безопасната, изчислена от експертизата на 85,5 км/час и по-малка, в който случай би преминал след заден габарит на велосипеда, без да се осъществи ПТП.

Превишаването на скоростта от застрахования водач се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. Чл.20 ал.2 от същия закон вменява на водачите на пътни превозни средства задължението при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, те са длъжни да намалят скоростта, а в случай на необходимост  и да спрат. При преценка на характера и степента на нарушение на посочените законови разпоредби съдът изхожда от субективната възможност на водача на л.а. да възприеме движещият се в близост велосипедист като евентуална опасност за движението, свързана с необходимостта от намаляване на скоростта и последващо спиране на автомобила. В тази връзка чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП задължава водачите да бъдат  внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и велосипедистите. Самата маневра наляво, предприета от ответника като неизискуема по закон, сочи на субективната му преценка за повишена опасност на пътя при изпреварването на велосипедиста. От една страна той е възприел пострадалия като опасност за движението, а от друга страна сам той е нарушил изискванията за безопасност, като се е движел с превишена скорост, не е реагирал навреме и е предприел маневра, довела до фаталния сблъсък. Т.е. – причиненият вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на ответника ФЛ, с което ФС на деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД се явява завършен.

По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия съдът намира следното : Безспорно установено е по делото, че колоездачът по никакъв начин не е сигнализирал за предприеманата от него маневра за преминаване в насрещното платно за движение и отправяне в посока към „Резиденция”, с което е нарушил чл. 78 от ППЗДП. Но дори и да беше подал сигнал, законът го задължава да се съобразява с останалите участници в движението, което в процесния случай не е сторено.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно трайно установената и задължителна практика на ВКС, вкл. и постановена такава по реда на чл.290 ГПК / решение № 169/28.02.2012г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./ релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Като е предприел завой наляво и прекосяване на пътното платно, без да подаде сигнал за това и без да се съобрази с останалите участници в движението, велосипедистът е нарушил задълженията си по чл.89 от ППЗДвП да не пречи на изпреварването. Това съпричиняване е съобразено и от ищците при определяне размера на претендираното от тях застрахователно обезщетение. Съобразявайки всички относими към възражението факти и доказателства, установения механизъм на извършване на ПТП съдът определя съпричиняването на вредоносния резултат на 50 %.

Въз основа на всички горепосочени факти и обстоятелства съдът определя общ размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищцата Я.Ж. П в размер на 90 000лв. При отчетения процент на съпричиняване от 50 % на нея й се дължи обезщетение от 45 000лв. Следователно исковата й претенция, ведно с мораторната лихва върху нея, следва да бъде уважена в пълен размер. На ищците Е.Р.В. и В.Р.И. съдът определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60 000лв. При отчетения процент на съпричиняване на тях им се дължи обезщетение от 30 000лв. Исковите им претенции, ведно с мораторната лихва от инцидента до завеждане на исковата молба, следва да бъдат уважени в пълен размер.

Искането за присъждане на обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 2 500лв е частично основателно : Претенцията е прецизирана по пера с молба от 20.12.2012г. – л.22 и представлява извършени разходи за погребението на Р В. П. След служебна справка за размерите на погребалните услуги във водещи погребални агенции в гр.Варна / „Карма” и „Памет”/ и  отчитайки липсата на доказателства за извършването им, съдът по справедливост определя обезщетението в размер на 1 200лв. Претенцията следва да бъде уважена до този размер, ведно със законната лихва върху сумата за периода 02.03.2008г. до завеждане на исковата молба – 11.12.2012г. в размер на 670,72лв., както и със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на  задължението.

С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски, както следва : Ищците са направили разноски за двете инстанции в общ размер на 16 782лв / 14 195лв за първа инст. + 2 587лв за втора инст./ Съобразно уважената част на иска – 157 844,67лв им се дължат разноски в размер на 16 569,92лв.  Авд.възнаграждение на въззивниците за втората инстанция е съобразено с минималните размери на адв.възнаграждения по Наредба № 1/2004г. , поради което направеното в този смисъл възражение за прекомерност от въззиваемото дружество е неоснователно. Съобразно отхвърлената част на претенцията – 2 020, 28лв на ЗК „Л И” АД се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 371,42лв. Или изчислени по компенсация на ищците се дължат разноски за двете инстанции в размер на 16 410,58лв. Тъй като с обжалваното решение са им присъдени 13 040,39лв, с настоящото решение следва да им се присъдят още 3 370,19лв.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

 

       ОТМЕНЯ  решение № 111/30. 01. 2014г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение по т.д. № 2972/2012г. в частта, с която са отхвърлени исковете на : 1.Я.Ж. П срещу ЗК „Л И” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на съпруга й Р В. П, настъпила на 29. 02. 2008г. в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., ЕГН **********, за разликата над присъдените на Я.Ж. П 36 000 до предявения размер от 40 000 лева, както и за присъдената мораторна лихва за разликата над 20 150,65 лева до претендираните 22 389,57 лева, както и в частта за заплащане на обезщетение за имуществени вреди — разходи за погребение в размер на 1 200 лева и сумата от 670,72лв, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02. 03. 2008г. до датата на завеждане на делото; 2.  на Е.Р.В. срещу ЗК „Л И” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на баща му Р В. П, настъпила на 29. 02. 2008г. в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, за разликата над присъдените 24 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, както и в частта за присъждане на мораторна лихва за разликата над присъдените 13 433,76 лева до претендираните 16 792,19 лева и  3. на В.Р.И. срещу ЗК „Л И” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на баща й Р В. П, настъпила на 29. 02. 2008г. в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., ЕГН **********, за разликата над присъдените 24 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, за мораторна лихва за разликата над присъдените 13 433,76 лева до претендираните 16 792,19 лева, като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

        ОСЪЖДА  ЗК „Л И” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №51Д, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори С Х С и М С М, при участието на трето лице-помагач Ж.С.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Ж. П, ЕГН ********** сумата от още 4 000 лв. /четири  хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на съпруга й Р В. П, настъпила на 29.02.2008г., в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., при управление на “Форд Фиеста“, рег. № ТХ 83-72 Вх, застрахован по риска „Гражданска отговорност в  ЗК „Л И” АД, на основание чл. 226 от КЗ, ведно с мораторна лихва в размер на още 2 238,92лв / две хиляди двеста тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, считано от датата на увреждането – 29.02.2008г. до датата на подаване на исковата молба - 11.12.2012г., на осн. чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху главницата от 4 000 лв от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и  обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение в размер на 1 200 лева  / хиляда и двеста лева/,  сумата от 670,72лв /шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/, мораторна лихва, начислена от 02.03.2008г. до датата на завеждането на делото- 11.12.2012г., както и законната лихва върху главницата от 1 200лв от завеждане на делото – 11.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението.

        ОСЪЖДА  ЗК „Л И” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №51Д, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори С Х С и М С М, при участието на трето лице-помагач Ж.С.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на Е.Р.В., ЕГН ********** сумата от още 6 000 лева/ шест  хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата на баща му Р В. П, настъпила на 29.02.2008г., в резултат на ПТП, причинено от Ж.С.И., при управление на “Форд Фиеста“, рег. № ТХ 83-72 Вх, застрахован по риска „Гражданска отговорност  в ЗК „Л И” АД, на основание чл. 226 от КЗ, ведно с мораторна лихва в размер на още 3 358,43лв / три хиляди триста петдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, считано от датата на увреждането – 29.02.2008г. до датата на подаване на исковата молба - 11.12.2012г., на осн. чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху главницата от 6 000лв от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

            ОСЪЖДА ЗК „Л И” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №51Д, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори С Х С и М С М ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.И., ЕГН ********** сумата от още 6 000лв. / шест хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени душевни болки и страдания, вследствие загубата  на баща й, както и мораторна лихва в размер на още 3 358,43лв / три хиляди триста петдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, считано от датата на увреждането – 29.02.2008г. до датата на подаване на исковата молба - 11.12.2012г., на осн. чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху главницата от 6 000лв от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

        ОСЪЖДА ЗК „Л И” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх” №51Д, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори С Х С и М С М ДА ЗАПЛАТИ на Я.Ж. П, ЕГН **********, Е.Р.

 

В., ЕГН **********, В.Р.И., ЕГН ********** сумата от още 3 370,19лв / три хиляди триста и седемдесет лева и деветнадесет стотинки/ - разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

        Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ :