Р Е Ш Е Н И Е

 

333/гр.Варна, 18.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.11.2015 год. в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА                                                                                   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело № 198/2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

         Постъпила е въззивна жалба от Л.С.Н., Д.Н.Н. и С.Н.Н. против решение № 149/02.12.2014 год., постановено по т.д.№ 159/2014 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е отхвърлен предявеният от страните иск с правно основание чл. 694 ТЗ вр. чл.36, ал.1 ЗА за разликата над присъдените  4 257, 37 лева до претендираните 65 232, 50 лева, съставляващи предявени и неприети вземания в производството по несъстоятелност на «Топлофикация Шумен» ЕАД – Шумен  вземания за адвокатски възнаграждения по изпълнителни производства.

Решението в останалата установителна част е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН” ЕАД, действаща чрез органите си на управление, изразява становище за неоснователност на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ШОС е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ  за установяване съществуването на парични вземания,  предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН» ЕАД  с кредитор Н С Н.. Ищецът е починал в хода на висящото производство, поради което  при условията на чл. 227 ГПК като страна в процеса са конституирани наследниците му по закон - Л.С.Н. /преживяла съпруга/, Д.Н.Н. и С.Н.Н. /низходящи/. Предявените вземания са включени в списъка на неприетите вземания от синдика, респ. срещу същия е подадено възражение от ищеца – кредитор с правно основание чл. 692, ал.2 ТЗ. Последното е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелност от 05.03.2015 год. Определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР, респ. разглежданата искова молба е предявена в срока по чл. 694, ал.1, изр.1 ТЗ. Съдебно предявената претенция съвпада по основание и размер с вземанията, предявени в производството по несъстоятелност съобразно молби вх.№ 6507/09.12.2013 и 6829/20.12.2013 год.

Претендираното вземане черпи своето основание от разпоредбите на чл. 36, ал.1 ЗА. Предмет на съдебно установяване е дължимостта на договорено и изискуемо адвокатско възнаграждение за престирани юридически услуги и представителство по изпълнителни дела, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 и Приложение № 2, съставляващи неразделна част от исковата молба. Коментираните приложения конкретизират № на изпълнително дело, наименование на длъжника и претендиран адвокатски хонорар.

Не се спори, че на 12.09.2012 год. между страните е сключен граждански договор за правно обслужване, който урежда общите „принципни условия” на правоотношението. Възложителят /”Топлофикация Шумен” ЕАД/ е делегирал на изпълнителя – адвокат правата и задълженията да го представлява по изпълнителни дела, образувани срещу длъжници, вкл. да образува нови производства и да встъпва по вече образувани изпълнителни дела. Съгласно чл. 4 от сключения договор, възнагражденията на изпълнителя се уреждат по всяко конкретно дело, но не се заплащат при подписването на конкретен договор, а „се дължат, „прихващат” от първите получени суми по делото”.

Сключеният договор има характера на рамков договор за правно обслужване. По правило, рамковият договор създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни правоотношения. Целта на договора е утвърждаването на единен режим на множество юридически отделни и самостоятелни договори. Правата и задълженията възникват с последващи волеизявления на страните – договор за правно обслужване по конкретно изпълнително дело, който дефинира и размера на адвокатското възнаграждение. Предпоставките и модалитетите, при които същото се заплаща са регламентирани отнапред по силата на сключеното рамково споразумение.

Разпоредбата на чл. 4 от договора  урежда правилото, че договореният хонарар по всяко дело се дължи при условията на резултативност. Уговорката, предвиждаща отлагане на дължимостта на адвокатското възнаграждение в зависимост от бъдещи, конкретни предпоставки е принципно допустима по арг. от чл. 36, ал.4 ЗА. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим при условие, че са налице принудително събрани суми в размер, покриващ размера на уговореното адвокатско възнаграждение.  Адвокатът получава договореното възнаграждение, но при сбъдване на договореното отнапред условие – принудително събиране на суми,  покриващи част или целия хонорар на довереника. Условието има отлагателен характер и сбъдването му има решаващо значение за възникване на задължението, а не за неговата изискуемост.

С оглед формулираните правни изводи, в тежест на ищците /наследници на кредитора/ е да установят наличието на конкретни договори за правно обслужване с предмет, визираните в исковата молба изпълнителни дела; размерът на договорения хонорар и сбъдването на отлагателното условие за неговата дължимост – осъществена събираемост, покриваща размера на възнаграждението.

Съобразно заключението на ССЕ, назначена от въззивната инстанция с определение № 223/24.03.2015 год., общият размер на договорения адвокатски хонорар по договори за правно обслужване по процесните изпълнителни дела възлиза на 68 649, 47 лева. Размерът на осъществените плащания е 2  934, 17 лева, респ. непогасеният остатък възлиза на 65 715, 30 лева. При съобразяване на постъпилите суми по всяко изпълнително дело, размерът на хонорара, който може да бъде заплатен от събраните суми от длъжниците по ИД, образувани при ДСИ и ЧСИ Асен Тонев е 12 568, 17 лева и съставлява сбор от положителните величини в колона 10  на приложение № 3 към ССЕ. Следователно – на ищците, в качеството на наследници по закон, се дължи безусловно сумата от 12 568, 17 лева. С оглед на факта, че ШОС е приел за установено съществуването на вземане в размер на 4257, 37 лева, въззивната инстанция следва да отмени  обжалваният съдебен акт в отхвърлителната част за разликата от 4 257, 37 лева до 12 568, 17 лева.

По вземането за разликата от 12 568, 17 лева до претендирания размер от 65 232, 50 лева: Вземането в разглежданата част съставлява вземане под отлагателно условие. Обстоятелството, че условието не се е сбъднало към датата на предявяване на вземането, не препятства неговото приемане с оглед изричната разпоредба на чл. 725, ал.1 ТЗ.  Условните вземания подлежат на предявяване и приемане в производството по несъстоятелност, но се удовлетворяват при условията на чл. 725, ал.1 ТЗ. В случай, че отлагателното условие не се е сбъднало до датата на окончателно разпределение, вземането се изключва от удовлетворяване. Очевидно е, че основанието за това изключване законодателят свързва с неосъществяването на факта, с проявлението на който е уговорено възникването на задължението и кореспондиращото право на вземане в полза на насрещната страна / в този смисъл и Решение № 369 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1116/2006 г., ТК, II т. о. /. С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен и за разликата от 12 568, 17 лева до претендираните 65 232, 50 лева, но с изричното отбелязване, че вземането съществува под отлагателно условие по смисъла на чл. 725, ал.1 ТЗ.

Въззивниците не са претендирали разноски при въззивното разглеждане на спора.

Дължимите държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство следва да бъдат заплатени от ответното дружеството чрез масата на несъстоятелността, на основание чл. 694, ал.2 ТЗ.

 

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 149/02.12.2014 год., постановено по т.д.№ 159/2014 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 694 ТЗ вр. чл.36, ал.1 ЗА за разликата над присъдените  4 257, 37 лева до претендираните 65 232, 50 лева, съставляващи предявени и неприети вземания в производството по несъстоятелност на «Топлофикация Шумен» ЕАД – Шумен  вземания за адвокатски възнаграждения по изпълнителни производства и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че «Топлофикация Шумен» ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК 127029454  дължи на Л.С.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Д. Н Н., ЕГН ********** с адрес *** и С.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** в качеството на наследници по закон на Н С Н. разликата от присъдените с решението на ШОС  4 257, 37 лева до 12 568, 17 лева, съставляващи изискуем и дължим адвокатски хонорар по чл. 36, ал.1 ЗА вр. чл. 694, ал.1 ТЗ,

Присъдената сума до размер на 12 568, 17 лева съставлява сбор от дължимите хонорари, посочени като положителни величини в колона 10 от Приложение № 3 към заключението на вещото лице, което приподписано от съда съставлява неразделна част от настоящото решение.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Л.С.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Д. Н Н., ЕГН ********** с адрес *** и С.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** в качеството на наследници по закон на Н С Н. съществува УСЛОВНО ВЗЕМАНЕ против «Топлофикация Шумен» ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК 127029454 за  разликата от  12 568, 17 лева до претендираните 65 232, 50 лева, съставляващо адвокатски хонорар по чл. 36, ал.1 ЗА вр. чл. 694, ал.1 ТЗ, дължим под отлагателно условие по чл. 725 ТЗ, визирано в чл. 4 от договор за правно обслужване от 12.09.2012 год. Присъденото условно вземане съставлява сбор от договорения и назаплатен адвокатски хонорар по изпълнителни дела, описано като приложение към молбите за предявяване навземане  при приспадане на сумата от 12 568, 17 лева.

ОСЪЖДА Топлофикация Шумен» ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК 127029454, чрез масата на несъстоятелността да заплати държавни такси както следва: сумата от 2 609,30 лева – по сметка на ОС – Шумен и сумата от 1304, 65 лева – по сметка на АС – Варна, на основание чл. 694, ал.2 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

.