Р Е Ш Е Н И Е №  137

 

Гр.Варна, 30.05.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти май, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 198 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-2331/25.01.2016 година от И.Б.Б.,ЕГН ********** и Ц.К.А., ЕГН **********, заместили своя наследодател К.Ц.Б., чрез процесуалния си представител срещу решение No-1001/19.12.2015 година, постановено по т.д.1484  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-121718407 за заплащане на сумата за разликата над 38000 лева до предявения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.08.2009 година в гр.Варна на кръстовище на ул.”Н.Кънев” и бул.”Д-р Пискюлиев”, при управление на л.а. „Опел Аскона” с ДКNo-В7143КВ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с факта, че не са налице предпоставки за съпричиняване. Като се има предвид преценката на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за правилното определяне на размера на обезщетението се налага извода, че са не е налице нарушение от закона на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане в зоната на пешеходната пътека след като се е огледал и преценил, че при движение на автомобили с разрешена скорост не е имало застрашаващи го МПС. Единствено виновен е водача на МПС, който е карал с несъобразена скорост и със скорост над допустимата за населено място. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба от И.Б.Б.,ЕГН ********** и Ц.К.А., ЕГН **********, заместили своя наследодател К.Ц.Б., чрез процесуалния си представител срещу определение No-432/08.02.2016 година, постановено по т.д.1484 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението, в частта за разноските. Моли съда да постанови определение, с което отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи молбата.

Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди определението.

В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 38000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът К.Ц.Б. излага, че на 14.08.2009 година е претърпял ПТП с л.а. „Опел аскона” с рег.No-В 7143 КВ, управляван от Георги Димитров Иванов, като за автомобила е налице застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица No-065090019127/16.12.2008 година, издадена от ДЗИ ЕАД със срок на действие от 00.00 часа на 30.12.2008 година до 24.00 часа на 29.12.2009 година. Вследствие на удара е постъпил в Клиника по неврохирургия и неврология при УМБАЛ „Св.Анна”, където му е проведено хирургично лечение. След изписването му е приведен в Клиника по ортопедия и травматология при същото болнично заведение, където отново е проведено хирургично лечение, поставена е метална остеосинтеза и ортеза. На ищеца вследствие на ПТП са му били нанесени следните увреждания –черепно мозъчна травма и травматично увреждане на лявата подбедрица, които са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Увреждането на лявата подбедрица, представляваща множество счупвания, включително и на глезена са довели до ограничен обем на активните и пасивни движения на крайника. Впоследствие, чрез извършени образни изследвания рентгенографии на тазобедрена става и подбедрица се е установила скъсена и деформирана бедрена шийка, което увреждане е довело до скъсяване с два сантиметра на левия долен крайник. Несъмнено тези травми са довели до постоянни и необратими последствия за здравето на пострадалия, походката му е станала затруднена, единствено възможна с помощни средства. Налице е прогресивно обездвижване на крайника до степен на пълно и завинаги ограничаване възможността да бъде използван безболезнено и пълноценно. За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство ДП 387/2009 година по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР- Варна, като с постановление е прекратено производството.

Към момента на настъпване на ПТП-то като застрахователно събитие е в сила сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица, поради което ответното дружество е поело задължението да обезпечи риска за вреди, настъпили вследствие използването на застрахованото сухопътно средство. Настъпилите телесни повреди са довели до изпитвани от пострадалия болки и страдания през продължителен период от време, необходимост от последващо оперативно лечение, нарушаване на нормалния му начин на живот, като с оглед възрастта и възможността за възстановяване тези травми ще са доживотни. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2011 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение, но твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и че липсват данни, които да установяват безспорно механизма на ПТП-то, тъй като по делото не е приложен влязъл в сила акт, който да установява вината за настъпване на ПТП-то. Изцяло виновен е ищецът, който неправомерно и в разрез с разпоредбите на закона е предприел пресичане на пътното платно, което не е било обозначено като пешеходна пътека. Същият е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, с което е създал условията за ПТП, тъй като водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре, за да предотврати сблъсъска.  Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Оспорва претенцията за лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, че за л.а., управляван от Иванов е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД.

От заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от обясненията, дадени в с.з. от в.л. се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: двустранни кръвоизливи по клепачите на дете очи, счупване на черепния покрив в дясна теменнослепоочна област, контузия на мозъка, малък кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, вклинено счупване на лявата бедрена кост, в областта на шийката, счупване на лявата подбедрица в горна трета. По повод на увреждането е проведено консервативно лечение в клиника по неврохирургия за периода 14.08.2009-24.08.2009 година, като е изписан без отклонение в неврологичния статус, с указания за контролни прегледи. За продължителен период от време са налице т.нар. церебрастенни оплаквания, характеризиращи се с отклонения в нормалната дейност на централната нервна система като се налага продължителна консервативна терапия, като с оглед напредналата възраст се задълбочават интелектуално паметовите нарушения. Налице е счупване на шийката на лявата бедрена кост. Оздравителният процес на това счупване е завършило с деформация на шийката на лявата бедрена кост, скъсяване на левия долен крайник с около 2 см, което от една страна определя накуцваща походка, а от друга страна травматичните увреждания в областта на левия крайник или неправилното натоварване на крайника са обусловили развитие на артрозни промени в лявата тазобедрена става, които водят до болезнени и ограничени движения в същата, остеопороза, възпалителни промени в областта на меките тъкани около ставата, изразен болков синдром при натоварване. Лечението е проведено комплексно, като счупването е облагоприятствувало развитието на артрозни промени в коленните стави. Комбинацията от черепно-мозъчна травма, счупване на ляво бедро и лява подбедрица удължава обичайните срокове на възстановяване или от обичайните 5-6 месеца затрудняване на движението същите достигат в порядък на година и повече. Физическото състояние на пострадалия е задоволително, съответно за възрастта и не е целесъобразно провеждането на нови оперативни лечения. Установените артрозни промени в областта на лявата тазобедрена става предполагат необходимост от периодична физиотерапия балнеолечение, а скъсяването на левия долен крайник ще остане завинаги.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 38000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните. С оглед влязлото в сила решение до размера от 38000 лева, съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Свидетелските показания на св.А., дъщеря на ищеца след конституирането и като страна са недопустими и не следва да се обсъждат.

От показанията на св.Петрова, които съдът кредитира се установява, че пътния инцидент се е отразил на психическото и здравословно състояние на ищеца. Преди инцидента е работил на дворното си място в с.Виница, обработвал градината, сеел, сам се грижил с жена си и успявал сам без помощ, а след инцидента можел само да лежи. Налага се жена му да го обслужва, за слизането по стълбите му трябва помощ.

Свидетелските показания съвпадат и с изводите от СМЕ, от която се установява, че оздравителният процес е завършил с деформация на шийката на лявата бедрена кост, скъсяване на левия долен крайник с около 2 см, което от една страна определя накуцваща походка, а от друга страна травматичните увреждания в областта на левия крайник или неправилното натоварване на крайника са обусловили развитие на артрозни промени в лявата тазобедрена става, които водят до болезнени и ограничени движения в същата, остеопороза, възпалителни промени в областта на меките тъкани около ставата, изразен болков синдром при натоварване. Процеса на оздравяване е протекъл по продължително от обичайното както поради възрастта на пострадалия така и поради наличието на две травми. Скъсяването на левия долен крайник ще остане завинаги, а за продължителен период от време са налице т.нар. церебрастенни оплаквания, характеризиращи се с отклонения в нормалната дейност на централната нервна система като се налага продължителна консервативна терапия.

Съдът съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/. 

Съдът намира, че са доказани претърпени вреди в размер от 40 000 лева, претендиран първоначално от ищеца, впоследствие подържан от наследниците му, тъй като до момента на настъпилата в хода на процеса смърт, която не е в причинна връзка с претърпяното ПТП ищецът е търпял болки и страдания от продължилото болнично лечение, а впоследствие и домашно лечение. Същият е претърпял комплексна травма, довела до лечение в две клиники, като са налице извършени две оперативни интервенции, които са неминуемо съпроводени с болки. Болките, видно от установеното от вещото лице не са отшумели, а са продължили за един по-дълъг период от време, а с оглед възрастта и настъпилите артрозни промени продължават и занапред. Налице са трайни увреждания на левия крайник, /скъсяване с 2 см./, които допълнително затрудняват походката, движението на ищеца. Горното се е отразило както на физическото му състояние, така и на психологическото му състояние, като са довели до невъзможност, същият да се върне към обичайният си начин на живот /така показанията на св. Петрова/. Допълнително е констатирана и необходимостта от консервативна терапия на последиците от черепно-мозъчната травма. Продължилия повече от обичайното процес на възстановяване, както и установените необратими промени в здравословното състояние на пострадалия, съчетано с настъпилото обездвижване за болния за продължителен период от време около половин година, водят до извода, че размера на обезщетението следва да се определи на 40 000 лева.

Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на пострадалият за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

Въпроса за противоправното виновно поведение на водача на лекия автомобил е решен между страните, със сила на пресъдено нещо, с оглед влязлото в сила решение.

От материалите по следственото дело, в частта, в която могат да се ценят като доказателства в настоящето производство и от ангажираните в настоящето производство САТЕ се установява следния механизъм на ПТП.

Местопроизшествието е на прав участък на ул.”Д-р Пискюлиев”. Няма ограничаване на видимостта на водача на автомобила към пешеходеца в момента на стъпването на пътното платно, като същото се отнася и за видимостта на пешеходеца към приближаващия автомобил. Лекият автомобил „Опел аскона” се движел по ул.”Д-р Пискюлиев” в посока към центъра, като непосредствено преди произшествието скоростта му е била около 55.84 км/ч. Когато автомобилът е бил на около 33,75 + 0.55 – 2.90 =31.40 м от началото на пешеходната пътека пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно в границите нас пешеходната пътека, на около 0.55 м от десния и край по посоката на движението му. В този момент дължината на опасната зона за спиране на автомобила 39.90 м е била по-голяма от отстоянието на автомобила от мястото на удара 33.75 м пешеходецът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и е бил ударен с предната част на автомобила в левия опорен в момента на удара крак. Последвал е удар на пешеходеца в предното стъкло на автомобила и отхвърляне пред спрелия след удара автомобил. Ако водачът се е движел с разрешената скорост 50 км/ч отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на стъпването на пешеходеца на пътното платно е практически равна на дължината на опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране. В обясненията, дадени в о.с.з. вещите лица са отговорили, че категорично не могат да обосноват извод, че при движение с 50 км/час сблъсъкът би бил избегнат, тъй като в случая опасната зона съвпада с отстоянието на МПС от мястото на удара, като отклонение дори с един сантиметър би променило извода.

 

Пешеходецът се е движил успоредно на пътя, като половин метър преди обозначената пешеходна пътека е предприел косо пресичане, преминал е забързано и достигайки до пешеходната пътека е бил ударен от автомобила. Водачът се е движил със скорост над 50 км/ч като ударът е настъпил в границите на пешеходната пътека, като водачът е предприел спиране в момент, в който МПС се е намирало на по-близко разстояние от пешеходеца, отколкото технически е необходимо за спиране /опасна зона/.  Инцидентът е можел да бъде осуетен в две хипотези-ако автомобилът се е движил с по-ниска скорост и при преценка от пешеходеца за приближаващо се МПС като опасност.

Пресичането на пътното платно, осъществено от пострадалият е следвало да се осъществи от пострадалия при съобразяване с пътната обстановка, като същият е имал пряка видимост. При предприемане на действието пресичане на пътното платно пешеходецът е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност и пречка за движението на моторните превозни средства. Нарушена е разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която са предвидени правила за пешеходците при пресичане на платното за движение, а именно: да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Нарушението на тази разпоредба е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако пешеходецът бе съобразил разстоянието на приближаващия се автомобил и собствената си скорост на придвижване същият нямаше да предприеме пресичането, поради което той с поведението си е допринесъл за вредоносния резултат. Съдът приема за доказано направеното възражение за съпричиняване, като при определяне на процента на съпричиняване, съобразява принципа за невлошаване положението на жалбоподателя и определя приноса на 5%.

Поради така определения процент съпричиняване искът следва да бъде уважен до размера от 38 000 лева.    

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд, в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД сумата от 370 лева.

По частната жалба: С решението първоинстанционният съд е редуцирал заплатеното адвокатско възнаграждение, като е определил за заплащане сумата от по 2000 лева за всяка една от ищците, като е отчел обстоятелството, че производството по делото е с фактическа и правна сложност, но е приел, че защитата на двете ищци е идентична. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част на иска е 1000 лева, като съдът е присъдил двоен размер.

Съдът намира, че при направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се разгледа заплатеният размер, като се съобрази дали делото се отличава с фактическа и правна сложност.

Минималното адвокатско възнаграждение, определено с оглед цената на иска по 20 000 лева за всяка една от ищците е в размер на 1130 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а при определяне интензитета на осъществената адвокатска защита, съдът съобразява обстоятелството, че при осъществяване на адвокатската защита, за която е заплатено адвокатското възнаграждение е налице провеждане на едно съдебно заседание – по изслушване експертизата и депозиране на писмена защита, тъй като до този момент защитата е проведена по пълномощия, дадени от починалия в хода на процеса Б.. С оглед горното, както и с оглед обстоятелството, че се касае за идентични процесуални действия, адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до размера от 2000 лева за всяка една от ищците, което е възнаграждение двойно на минималния размер и отразява адекватно защитата, която е осъществена.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено. 

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-1001/19.12.2015 година, постановено по т.д.1484  по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-121718407 за заплащане на сумата за разликата над 38000 лева до предявения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.08.2009 година в гр.Варна на кръстовище на ул.”Н.Кънев” и бул.”Д-р Пискюлиев”, при управление на л.а. „Опел Аскона” с ДКNo-В7143КВ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ.

ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН-********** и Ц.К.А., ЕГН-********** и двете със съдебен адрес: *** /партер/ да заплатят на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-121718407 сумата от 370 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение No-432/08.02.2016 година, постановено по т.д.1484 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението, в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: