О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 293

 

гр.Варна,    23.05.    2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в.ч.т.д. № 198 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД-гр. София, представлявано от Д* К* и В* Х*, чрез ю.к. П., срещу определение № 44/24.01.2017г., постановено по т.д. № 214/2016год. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковата молба.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно, с подробно изложени доводи и съображения за наличие на правен интерес на ищеца от търсената защита, произтичащ  от качеството му на ипотекарен кредитор на „ТУР СПОРТ –ХОЛДИНГ” ЕООД гр. Добрич /в несъстоятелност/ по см. на чл. 717н ТЗ. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор синдикът на Тур спорт – холдинг ЕООД С.С., и „Пътстрой – Варна” ЕООД, чрез адв. Ж., са депозирали писмени отговори, в които изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима.

Производството по т.д. № 214/16г. на ДОС е образувано по предявен от „ПИБ” АД – гр. София срещу „Тур спорт –холдинг” ЕООД – гр. Добрич /в несъстоятелност/ и „Пътстрой-Варна” ЕООД – гр. Варна иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона, на сделка по нот. акт № 58, том № IV, рег. № 2916, дело № 396/2016г. по описа на нот. Радослав Георгиев, с която синдикът на несъстоятелното дружество продава на втория ответник „Пътстрой-Варна” ЕООД при условията на пряко договаряне недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, представляващ ПИ с ид. № 72624.621.224, част от масата на несъстоятелността, по реда на чл. 718 ТЗ. Искът е основан на твърдения за допуснати нарушения на чл. 717 н, чл. 677, ал. 1, т. 8, чл. 717а и чл. 718 ТЗ при осъществяване на продажба на имущество от масата на несъстоятелността от синдика.

Предявената претенция е обоснована с твърдения, че ищецът има качеството на ипотекарен кредитор по чл. 717н ТЗ по силата на учредената в негова полза привилегия от трето лице.  Ипотекираната вещ е върната в масата на несъстоятелността след успешно проведена отменителна претенция по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ /отм.; редакция до изменението със ЗИДТЗ - ДВ бр. 20/2013г./. Постановеният съдебен акт е непротивопоставим на ищеца и не дерогира правата на ипотекарния кредитор, учредени преди вписването на исковата молба. Налице са противопоставими ипотечни права, чиято реализация може да се осъществи единствено по реда на чл. 717н ТЗ.

Поддържа се още, че в качеството на кредитор по чл. 717н ТЗ ищецът има качеството на участник в производството по несъстоятелност, ползващ се с правото да бъде уведомен за насрочената продажба на ипотекирания актив. Соченото право кореспондира с императивно задължение на длъжника да извърши дължимото уведомяване. Нарушението на императивна норма обуславя недействителност на разпоредителната сделка. В допълнение, страната излага и доводи за нищожност, обусловени от нарушение на специални законови разпоредби, свързани с производството по несъстоятелност.

В хода на производството, насрещните страни са оспорили ипотечните права на банката с доводи за непротивопоставимост поради успешно проведена отменителна претенция. По сочения преюдициален за наличието на правния интерес въпрос първостепенният съд не е изложил мотиви.

В хода на производството насрещните страни са оспорили и правата на банката в качеството на кредитор по чл. 717н ТЗ. Възразили са, че дори и  при противопоставима ипотека, третото лице не разполага с права по чл. 717н ТЗ, тъй като имуществото не е ипотекирано от длъжника и не е придобито от него като обременено. По сочения  преюдициален за наличието на правния интерес въпрос първостепенният съд също не е изложил мотиви.

Прекратяването на производството е основано на формулирания от първостепенният съд извод, че ищецът не е кредитор на самия длъжник. Кредиторът по чл. 717н ТЗ няма правен интерес от обявяването на нищожността на разпоредителната сделка с ипотекираната вещ от масата на несъстоятелността. Соченият кредитор има право единствено да получи цената на ипотекирания актив. Уважаването на иска не би рефлектирало в патримониума на страната.

Соченият извод е неправилен.

Оспорената сделка е завършващ юридически факт от осъществено от синдика на „Тур спорт –холдинг” ЕООД-гр. Добрич /в несъстоятелност/ осребряване в производство по несъстоятелност по т. д. № 146/2009г. по описа на ДОС на активи от масата на несъстоятелността, посредством установен в чл. 718 ТЗ ред за продажба на вещи и имуществени права на длъжника, а именно продажба чрез пряко договаряне. В ТЗ не са уредени изчерпателно редът за провеждане на продажби чрез пряко договаряне и въпросите за действителността на тези сделки, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на търговското и гражданското законодателство. Иск за прогласяване нищожност на проведена продажба чрез пряко договаряне или посредник по чл. 26 ЗЗД - поради нарушение на закона, е допустимо, тъй като самата сделка като покупко-продажба не търпи модификация и приложението на уредбата на нищожността на сделките по ЗЗД не се изключва от специалния закон - ТЗ. Предвидената в ТЗ защита /искова и чрез обжалване/ срещу действията на синдика по осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността, предоставена на кредиторите на масата на несъстоятелността, не изключва допустимостта на защита и на трети лица срещу продажбата, извършена от синдика чрез пряко договаряне или посредник, включително чрез установяване на нищожността й, но само когато тези лица имат правен интерес от разкриването й / в този смисъл решение № 1198 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2007г., I г. о., ГК/.

 

Твърдяната легитимация на ищеца като кредитор по чл. 717 н ТЗ му дава лимитирани права на участник в производството по несъстоятелност /Определение № 422 от 20.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 824/2015 г., I т. о., ТК/. Нормата на чл. 717 н ТЗ  провъзгласява правото на кредитора да бъде предварително уведомен за насрочена разпоредителна сделка с ипотекирания актив /идентично право е предвидено и в индивидуалното принудително изпълнение – чл.501, ал.1 ГПК/. Соченото право кореспондира с особения статут на третото лице, което не участва в събранието на кредиторите и не може да влияе върху метода, условията за оценка и начина на разпореждане с вещи от масата на несъстоятелността. Предварителното уведомяване обезпечава правата на третото лице да участва в наддаването или прякото договоряне, респ. да обезпечи по икономически най-изгоден начин бъдещото си удовлетворяване. Правото, респ. задължението за уведомяване имат императивен характер и могат да бъдат защитени единствено с иск за недействителност на сделката като осъществена в нарушение на закона.  Следователно - претендираната нищожност обслужва признато и защитимо от закона право на предварително уведомяване на кредитора по чл. 717н ТЗ. Претенцията е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въпросите – съществува ли в полза на ищеца право на предварително уведомяване; спазено ли е изискването за предварително уведомяване; водят  ли останалите наведени пороци на сделката до нищожност обуславят основателността на предявения иск и следва да бъдат разгледани по съществото на спора.

С оглед формулираните от въззивния съд правни изводи, прекратителното определение на ОС – Добрич следва да бъде отменено, тъй като производството не е недопустимо на посоченото от първостепенния съд основание.

При продължаване на съдопроизводствените действия, ДОС дължи преценка на поставените преюдициални въпроси относно легитимацията на ищеца, а именно: в случай, че ищецът не е адресат на СПН на постановения съдебен акт по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./ как следва да бъдат предявени и доказани отменителните права на кредиторите спрямо третото лице; разполага ли ищеца с противопоставими ипотечни права спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност предвид факта, че е налице последваща вписването на ипотеката уважена претенция по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./; в случай, че ищецът разполага с противопоставими ипотечни права, обуславят ли същите и права по чл. 717н ТЗ.  Всички посочени спорни въпроси изискват провеждането на „процес относно процеса“ относно въпроси, свързани с процесуалната легитимация на ищеца като твърдян кредитор по чл. 717 н ТЗ.  Въззивната инстанция е сезирана с частна жалба относно законосъобразността на постановеното от ОС определение за прекратяване на производството на конкретно основание и предметът на нейната проверка не обхваща евентуалното наличие на други основания за недопустимост на исковото производство, на които първоинстанционният съд не е основал своя акт. /Определение № 424 от 12.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 305/2009 г., II г. о., ГК/.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 44/24.01.2017г., постановено по т.д. № 214/2016год. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е прекратил производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: