РЕШЕНИЕ

   № 133

               гр.Варна, 29.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.05.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 199 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - гр. София срещу решение № 81/21.01.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1096/2018 г., с което е осъдено да заплати на К.Р.К. с ЕГН ********** *** сумата 34271.02 лева, представляваща придобито с договор за цесия от 14.02.2018 г. право на застрахователно обезщетение по сключен между цедента О Р.К. с ЕГН ********** и въззивника договор за застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ със застрахователна полица №440115031054502/27.10.2015 г. със срок на валидност: 28.10.2015 г. – 27.10.2016 г. за настъпило на 15.04.2016 г. в гр.Балчик застрахователно събитие - „кражба“ на застрахования л.а. марка „Фолксваген Пасат“, рег. №В ХХХХВС, в размер на действителната стойност на автомобила към датата на кражбата - 15.04.2016 г., намалена с неплатената част от застрахователната премия в размер на 1028.98 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението на основание  чл.99, ал.1 от ЗЗД,  във връзка с чл. 208 от КЗ (отм.), във връзка с § 22 от КЗ. С жалбата се моли за отмяна на решението в осъдителната му част като неправилно и за постановяване вместо него на друго такова, с което се отхвърли предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – К.Р.К. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.269-ГПК въззивният съд е ограничен относно правилността на обжалваното решение от посоченото в жалбата.

Оплакването в жалбата, че застрахованият следствие неположена грижа на добрия стопанин е увеличил застрахователния риск, следствие на което е настъпило застрахователното събитие „кражба“ на застрахования автомобил, е неоснователно. Няма никакви доказателства по делото, че МПС е оставено незатворено или незаключено и това е довело до кражбата му. Обстоятелството, че в обясненията си от 18.04.2016 г. /вероятно от заведената при застрахователя щета, тъй като това не е изрично посочено в отговора на исковата молба, с който същите са представени/ застрахованият е намерил автомобила си отключен при връщане към него за забравени очила, не означава, нито че той е забравил да го заключи, нито че в последствие автомобилът е останал отключен. Напротив, в обясненията си застрахованият изрично е заявил, че, след като взел очилата си от жабката на колата, я заключил и се уверил в това като проверил ръчно дръжката. Дори и автомобилът да е бил незаключен в предходен момент, това автоматично не означава, че е останал незаключен и след като застрахованият е констатирал това и повторно го заключил. Няма данни и за оставен контактен ключ или активиращо устройство вътре в автомобила. Пострадалият е предал в РУ на МВР – гр. Балчик ключа и дистанционното устройство от автомобила веднага след заявяване на кражбата, видно от протокола за доброволно предаване от 16.04.2016 г., който факт изключва възможна застрахователна измама. Друг е въпросът, че разследващият орган е следвало да изпрати на съда само копие на досъдебното производство, а не оригинала му, особено пък и с приложени веществени доказателства, което е недопустимо, за да е възможно продължаване издирването на автомобила и на дееца. Следва да се изготви копие на досъдебното производство, а оригиналът да се върне на РУ на МВР – гр.Балчик. При положение че няма данни за влизане с взлом в автомобила, вероятно и в първия, и във втория случай на отключена врата сигналът на дистанционното устройство на застрахования за заключване на автомобила е бил заглушен чрез ползвано от дееца специално дистанционно електронно устройство, позволило му в последствие безпрепятствен достъп до автомобила. С действията си пострадалият не е увеличил застрахователния риск и не е способствал за кражбата на застрахования автомобил. Също така ответникът е представил по делото Общи условия на застрахователя за автомобилна застраховка „Каско+“, които, видно от забележката в края им са приети с решение на Управителния съвет на 13.06.2016 г. и са в сила от 15.09.2016 г., т.е. са неприложими спрямо настоящото застрахователно събитие от 15.04.2016 г., като за това съдът е длъжен да следи служебно.

Оплакването в жалбата за невярно декларирани от застрахования обстоятелства, в който случай застрахователят имал право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, е неоснователно. От една страна, защото, както беше вече посочено, представените по делото Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“ са неприложими в случая. От друга страна, защото разпоредбите на чл.211 – КЗ /отм./, приложим съгласно §22 от ПЗР на настоящия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., не дават основание за това. Няма доказано умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице - т.1. Няма и неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор – т.2. Застрахованият не е имал задължение да декларира номер на двигател на автомобила, а само идентификационен номер, вид и модел и номер на рама,  последното посочено дори в т.11.3 и т.13.2 на представените неприложими ОУ за процесната автомобилна застраховка „Каско+“. Независимо от това няма несъответствие между номера на двигателя  по регистрирацията на автомобила и по застрахователната полица, доколкото няма вписан поначало в полицата номер на двигателя, а само обем на същия. С какъв номер на двигател автомобилът е бил внесен в страната преди продажбата от предишния му собственик на застрахования е правно ирелевантен факт, който не може да влече отговорност за невярно деклариране на застрахования.

Оплакването в жалбата, че съдът не приспаднал от пазарната стойност на автомобила обичайната търговска отстъпка при продажби е неоснователно. Няма доказана по делото задължителна търговска отстъпка, която продавачите да правят на купувачите при продажби на автомобили втора употреба, като твърдяната такава от въззивника - ответник по иска е само хипотетична.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съдебният състав

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 81/21.01.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1096/2018 г.  

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД - гр. София, ЕИК 121718407 с адрес на управление - бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на К.Р.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, спирка „Марек“, ул.“33“ №8, сумата 1800 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 – ГПК.

Да се изготви и приложи служебно копие на досъдебното производство, като оригиналното такова да се върне незабавно на РУ на МВР - гр.Балчик.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.