Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №107

 

Гр.Варна, 10.05.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на пети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Д. Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 2 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София срещу решение № 707 от 07.10.2016г. по търг.дело № 2016/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу „Нар – 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД, с който да се приеме за установено, че ответникът „Нар 48“ ЕООД дължи на „Сънфудс България“ ЕООД сумата от 33 444.72лв., представляваща неизплатена сума за наем за м.май, юни, юли 2015г. и за периода от 26.09.2015г. до 30.09.2015г. по договор за наем от 29.07.2014г. като неоснователен, а за сумата от 8 801.24лв., представляваща неизплатена сума за наем за периода от 01.09.2015г. до 25.09.2015г. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Нар – 48“ ЕООД за подлежащ на връщане депозит в размер на 8 801.24лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2015г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5886 от 16.09.2015г. по ч.гр.дело № 11487/15г. по описа на ВРС и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на сумата 4 200лв.

Твърди че решението е неправилно, в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.  

Оспорва като неправилен и в противоречие с договора за наем извода на съда, че между страните е имало договорка за намаляване на наема на половина, позовавайки се на изпратен и неподписан от ищеца анекс. Твърди че съгласно уговорките между страните всички поправки и допълнения към договора могат да се правят само с писмено споразумение между страните /чл.43 от договора/, подписите на страните и съдържанието на договора, подлежат на нотариална заверка /чл.44/, всички съобщения, покани или комуникации между страните по договора ще се извършват писмено и ще се предават чрез куриер или чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса на съответната страна, посочен в договора или на друг адрес, който е бил писмено съобщен на  другата страна /чл.35/. Твърди, че съдът неправилно е приложил договорните норми, които имат силата на закон между страните и е приел, че имало съгласие от наемодателя за намаляване на наема на половина.

Оспорва извода на съда, че съгласието за намаляване на наемната цена се подкрепя и от издадените от него фактури, в които цената е наполовина. Признава че не цялата дължима от наемателя сума е фактурирана, но твърди че задължението не произтича от фактурата а от договора за наем, като не фактурата доказва вземането, а договора и извършените плащания.

Сочи че с оглед липсата на изявление на наемателя кое задължение желае да закрият в тяхното счетоводство е приложил закона и е погасил най-обременителните за наемателя задължение, а именно най-старите с оглед чл.27 от договорена лихва за забава в плащанията на наемната цена.

Оспорва изводите на съда по отношение на счетоводните записвания на вземанията от наемателя в собственото му счетоводство, като твърди че е ирелевантно дали вземането е осчетоводено, как е осчетоводено и дали се води като вземане, предвид обстоятелството че вземането му произтича от договор. Твърди че вземането е осчетоводено през м.10.2015г., поради което и не е включено в изследвания от тройната експертиза период до м.септември 2015г. включително. Твърди че нефактурирания наем за три месеца, както и за неплатената ел.енергия за м.септември 2015г. осчетоводяването е отнесено в сметка – съдебни спорове, а неплатената фактура № 3776 от 01.08.2015г. е включена в дневника за продажбите на двете дружества.

Оспорва извършеното от съда прихващане с внесения по договора за наем депозит. Позовава се на чл.8 от договора, съобразно който депозита служи за добро изпълнение на договора и в случай че се установят незаплатени разходи от наемателя, наемодателят ще приспадне от депозита дължимата от наемателя сума. Твърди че такива незаплатени разходи има, поради което и с допълнителната искова молба е направил възражение че прихващане не може да бъде извършено.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск. Претендират направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение.

Насрещната страна по жалбата „Нар 48“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Сънфудс България“ ЕООД срещу „Нар 48” ЕООД, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания от „Нар 48“ ЕООД по договор за наем от 29.07.2014г. за сумата общо 42 245.96лв., представляваща незаплатена наемна цена за месеците май, юни, юли и септември 2015г., за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото сключването между тях на договор за наем от 29.07.2014г., по силата на който въззивникът „Сънфудс България“ ЕООД е предоставило на въззиваемото дружество „Нар 48“ ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Преслав“ № 48 и представляващ магазин, първи етаж от сграда и склад при месечна наемна цена от 4 500 евро, без ДДС, за срок от 5 години, считано от влизане в сила на договора.

Страните не спорят за извършените по банков път плащания по наемния договор от страна на наемателя – нито за това кога са извършени, нито за техния размер. Страните не спорят и за издадените и осчетоводени от всяка от тях фактури във връзка с договора.

Не е спорно между страните че на 25.09.2015г. имотът, предмет на наемния е договор е върнат от наемателя на наемодателя, като е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страните, както и е констатирано от тях че в имота няма никакви липси и щети.

Спорен между страните е въпросът налице ли е временна промяна в наемната цена – намаление с 50 % за периода от м.декември 2014г. до м.май 2015г. включително. Въззивният съд намира, че страните са постигнали съгласие за намаление на наемната цена по следните съображения:

Уговореният в чл.7 от наемния договор месечен наем е в размер на 4 500 евро месечно. Страните са постигнали съгласие всички поправки и допълнения към договора да се правят с писмено споразумение. Действително писмено споразумение за промяна на наемната цена за период от м.декември 2014г. до м.май 2015г. няма подписано.

Като доказателство по делото са представени разменена между страните електронна кореспонденция от 29.12.2014г. и от 03.04.2015г. – електронни писма, изпратени от дружеството въззивник до въззиваемото дружество. В първото от тях се сочи на постигната уговорка за намаление на наемната цена, изпратен е анекс към договора за наем, както и се иска плащане по издадени фактури. От представеното на хартиен носител електронно изявление от 29.12.2014г. е видно, че то съдържа посочване на автора и титуляра му /по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕП/ – Венета Кирчева, нейната длъжност, нейният електронен адреси и номерата на нейните телефон и факс. Въпросът за авторството на електронното изявление  изобщо не е повдиган от ищеца в срока по чл.193 ал.1 от ГПК в допълнителната искова молба след представянето на съдържанието на електронния документ на хартиен носител, поради което и за представилата го страна не е възникнало задължение да ангажира други доказателства. Поради което и въззивният съд приема, че по делото е налице електронно изявление на въззивника, адресирано до насрещната страна и получено от нея, признаващо постигнато съгласие за намаляване на наемната цена.

Не се оспорва от въззивника „Сънфудс България“ ЕООД, че издадените от него три броя фактури за наем за същия период №№ 3417 от 03.12.2014г., 3493 от 04.02.2015г.3591 от 01.04.2015г. са за наемна цена в размер на 4 400.62лв. месечно или за 50 % от договорената наемна цена. Фактурите са издадени от наемодателя „Сънфудс България“ ЕООД, подписани са от него, осчетоводени са в неговото счетоводство в този размер, включени са в дневниците за продажби.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за долустоящите съдилища. Със същите е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема че издаването от въззивника на посочените по-горе три броя фактури за получена наемна цена за периода от м.декември 2014г. до м.май 2015г. и с отразяването на стойността на получените наеми в справките декларации по ЗДДС, се установява промяната на наемната цена за този период. В случай че наемодателят не е бил съгласен с намаляването на наемната цена, то той не би издал фактури за получени наеми в размер на 50 % от цената, без това да е отразено в тях. Поради което и въззивният съд намира, че единствената незаплатена месечна наемна цена, е тази за м.септември 2015г.

По въпроса кога е прекратен наемния договор:

Не е спорно между страните по делото че на 01.09.2015г. наемателят „Нар – 48“ ЕООД с писмено предизвестие е поискал прекратяване на наемния договор. Сключеният между страните срочен наемен договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие между тях съобразно чл.33 ал.2 от договора или с четиримесечно предизвестие от наемателя съобразно чл.34 ал.1 от договора. Видно от представените като доказателства по делото разменена между страните електронна кореспонденция и изразените в тях становища, наемодателят е изразил съгласие с предложението на наемателя прекратяването на договора да бъде по взаимно съгласие. Съдът намира, че такова е постигнато най-късно на датата на предаване на отдадения по наем обект – 25.09.2015г., за което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от тях и приложен като доказателство по делото. Поради което и дължимият за м.септември 2015г. наем в размер на 10 561.49лв. следва да бъде намален със сумата 1 760.23лв.,  представляваща наемна цена за пет дена, или дължимият незаплатен от въззвиемото дружество наем за м.септември 2015г. е в размер на сумата 8 801.26лв.

По възражението за прихващане, въззивният съд намира следното:

С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на дължимата наемна цена за м.септември 2015г. по фактура № 3776 с размера на заплатения от наемателя депозит – 8 801.24лв.

Не е спорно между страните заплащането при подписването на договора на 05.08.2014г. от страна на наемателя на депозит в размер на 4 500лв. или в левова равностойност 8 801.24лв.

Съобразно уговореното в чл.8 от договора между страните депозитът е предоставен като гаранция за добро изпълнение на договора за наем. Депозитът следва да бъде върнат от наемодателя на наемателя при прекратяване на наемния договор, като в случай, че се установяват незаплатени разходи от наемателя, същите следва да бъдат приспаднати от депозита.

Договорът между страните е прекратен, по изложени по-горе съображения, считано от 25.09.2015г., поради което и депозитът подлежи на връщане от наемодателя.

По отношение на размера на подлежащия на връщане депозит, въззивният съд намира, че същият следва да бъде определен като от получения депозит се извадят дължимите от наемателя към датата на прекратяване на договора суми, представляващи режийни разходи за ползване на имота, посочени в чл.9 от договора като разходи за сметка на наемателя.

В констативната част на приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадена и кредитирана от въззивния съд изцяло, се установява че в счетоводството на наемодателя „Сънфуудс България“ ЕООД към 30.09.2015г. по аналитичната партида на „Нар 48“ ЕООД се водят вземания по фактури в размер на 12 435.26лв. В счетоводството на наемателя „Нар 48“ ЕООД към 30.09.2015г. по аналитичната партида на „Сънфуудс България“ ЕООД се водят задължения в размер на 4 243.41лв. Въззивният съд намира, че от записаните и при двете страни суми, представляващи вземания, респективно задължения следва да бъде извадена сумата по фактура № 3776 от 01.08.2015г. – наем за м.септември и остатъкът по аналитичните партиди, съответно 1 873.77лв. при въззивника и 2 483.16лв. при въззиваемия, представлява дължимите към момента на прекратяване на договора суми от наемателя към наемодателя. Експертизата е констатирала че разликата от 609.36лв. в двете счетоводства се дължи на неосчетоводени по представената счетоводна справка вземания от „Нар 48“ ЕООД по фактури 3740 от 05.08.2015г. и 3738 от 11.08.2015г., за суми, представляващи лихви за забавени плащания и по фактура № 3824 от 09.09.2015г.представляваща ДДС върху електроенергия за м.август 2015г.

Въззивният съд намира, че при констатираните от експертизата крайни салда в различен размер при всяка от страните, като размер на задълженията на наемателя към наемодателя към датата на прекратяване на договора за наем, извън размера на месечния наем за м.септември 2015г., следва да приеме сумата, отразена в счетоводството на въззиваемото дружество – наемател, а именно сумата 2 483.16лв. Вписванията на задължения в собственото му счетоводство, съдът цени като признание за съществуването на задължение и неговия размер.

Доказателства за съществуването на други задължения на наемателя към наемодателя, извън констатираните в експертизата, няма ангажирани. 

Поради което и внесеният депозит 8 801.24лв. следва да бъде намален със сумата 2 483.16лв., или подлежащият на връщане депозит е в размер на 6 318.08лв., до който размер може да бъде прихващане.

Поради което и след извършено съдебно прихващане искът за установяване на съществуването на задължение за наемна цена за м.септември следва да бъде отхвърлен за сумата 6 318.08лв., а за сумата 2 483.18лв. следва да бъде уважен.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е отхвърлен искът за незаплатени наемни цени за м.май, м.юни, м.юли 2015г. и за последните пет дни от м.септември 2015г., както и в частта му, с която е отхвърлен искът за незаплатена наемна цена за м.септември от 01.09. до 25.09. за разликата над 6 318.08лв. до 8 801.24лв. За сумата 2 483.18лв. възражението за прихващане е неоснователно и наемателят – въззиваемо дружество следва да бъде осъдено да я заплати.

По претенциите за разноски с оглед изхода на спора:

В полза на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени направените от него разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от иска, а именно сумата 176.98лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените пред първа инстанция разноски в размер на сумата 333.27лв., представляваща държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение,  и за въззивна инстанция сумата 306.42лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество се дължат направените пред първа инстанция разноски в размер на 3 953.13лв., поради което и решението на първата инстанция, с което в негова полза са присъдени разноски над този размер до 4 200лв. следва да бъде отменено. В полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 3 764.88лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 707 от 07.10.2016г. по търг.дело № 2016/15г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частите му с които отхвърлен предявения от „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София срещу „Нар – 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД, с който да се приеме за установено, че ответникът „Нар 48“ ЕООД дължи на „Сънфудс България“ ЕООД сумата от 33 444.72лв., представляваща неизплатена сума за наем за м.май, юни, юли 2015г. и за периода от 26.09.2015г. до 30.09.2015г. по договор за наем от 29.07.2014г. като неоснователен, и за разликата над 6 318.08лв. до 8 801.24лв., представляваща неизплатена сума за наем за периода от 01.09.2015г. до 25.09.2015г. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Нар – 48“ ЕООД за подлежащ на връщане депозит в размер на 8 801.24лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2015г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5886 от 16.09.2015г. по ч.гр.дело № 11487/15г. по описа на ВРС и е осъден да заплати направените по делото разноски до размера на сумата 3 953.13лв.

ОТМЕНЯВА решение № 707 от 07.10.2016г. по търг.дело № 2016/15г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частите му с които е отхвърлен предявения от „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София срещу „Нар – 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД, с който да се приеме за установено, че ответникът „Нар 48“ ЕООД дължи на „Сънфудс България“ ЕООД до размера на сумата 2 483.18лв., /представляваща разликата над 6 318.08лв. до 8 801.24лв./, представляваща неизплатена сума за наем за периода от 01.09.2015г.  до 25.09.2015г. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Нар – 48“ ЕООД за подлежащ на връщане депозит в размер на 8 801.24лв. и в частта му, с която „Сънфудс България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Нар 48“ ЕООД направените пред въззивна инстанция разноски за разликата над 3 953.13лв. до присъдените 4 200лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Нар 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ № 23, ет.6, ап.17, ЕИК 202355482 дължи на „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София, ЕИК 831507493, сумата 2 483.18лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/, представляваща част от незаплатена наемна цена за м.септември 2015г. по договор за наем между страните от 29.07.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2015г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5886 от 16.09.2015г. по ч.гр.дело № 11487/15г. по описа на ВРС по иска на „Сънфудс България“ ЕООД срещу „Нар 48“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Нар 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ № 23, ет.6, ап.17, ЕИК 202355482, да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София, ЕИК 831507493, сумата 176.98лв. /сто седемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени в заповедното производство разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение, включени в издадената заповед № 5886 от 16.09.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 11487/15г. по описа на ВРС, ІХ състав.

ОСЪЖДА „Нар 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ № 23, ет.6, ап.17, ЕИК 202355482, да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София, ЕИК 831507493, сумата 333.27лв. /триста тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляващи направени пред първа инстанция разноски - държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение и сумата 306.42лв. /триста и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляващи направени пред въззивна инстанция разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Сънфудс България“ ЕООД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Проф.Цветан Лазаров“ № 48, ЕИК 831507493, да заплати на „Нар 48“ ЕООД със седалище гр.Силистра, ЕИК 202355482, сумата 3 764.88лв. /три хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: