О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №109

 

11.02.2016г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                               ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 20

по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 5028/10.12.2015г. на „ МЕГА ПЛАСТ ГРУП” ООД със седалище гр. Кубрат, Община Разград, ЕИК ***, подадена чрез адв. Н.С. ***, срещу определение № 969 от 26.11.2015г. по т. д. № 34/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т. д. № 44 / 2015 г. по описа на РОС с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба се твърди неправилност на определението по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която следва да е обусловена не само от предмета на делата, но и от субективните предели на силата на присъдено нещо на решението по обуславящия спор. По повод твърдението за липса на идентичност между страните по двете дела се сочи, че по прецененото като преюдициално от първоинстанционния съд т. д. № 44 / 2015 г. по описа на РОС, е направено искане по чл. 219 ГПК, за конституиране на ищци по спряното дело, а именно лицата М.Г.М., М.М. А* Б* и Т.М.А., като трети лица помагачи на страната на ответника, но по това негово искане няма произнасяне към момента на подаване на частната жалба. По тези съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по жалбата – М.Г.М., М.М. А* Б* и Т.М.А., не са се възползвали от възможността да представят отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не изразяват становище.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

При извършване на задължителна проверка за допустимост на обжалвания съдебен акт, съставът на въззивния съд констатира следното:

Разградският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на М.Г.М., М.М. А* Б* и Т.М.А., с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, срещу “ Мега пласт груп“ ООД със седалище гр. Кубрат, за присъждане на сумата 30 000 лв., претендирана като част от парично вземане, цялото в размер на 500 000.00 лв., представляващо равностойност на придобит от ищците, по наследяване, дружествен дял на М* А. М*, починал на 15.11.2014г., съответна на притежавания от наследодателя, към момента на прекратяване на членственото му правоотношение, 50 % от основния капитал на ответното дружество. Исковата молба е преценена като редовна от сезирания съд, при което е изпълнена процедурата по чл. 367 ГПК.

Едновременно с подаването на отговор по реда и в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът “ Мега Пласт Груп “ ООД е предявил и насрещни искове срещу ищците М.Г.М., М.М. А* Б* и Т.М.А., за осъждането им да заплатят сумата 30 000 лв., претедирана като част от парично задължение, цялото в размер на 557 006.00 лв., представляващо общ размер на получени от техния наследодател М* А. М* парични средства / служебни аванси / за заплащане на доставки към турско дружество и неотчетени в касата на “ Мега Пласт Груп “ ООД, с която сума наследодателят им се е обогатил за сметка на обедняването на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението. Исковата молба, с която са предявени насрещните искове, също е приета за редовна и е разпоредено изпълнение на процедурата по размяна на книжа.

Съставът на АС – Варна не споделя изводите на РОС за редовност на исковата молба, по която е било образувано производството, както и тази, с която да предявени насрещните искове. И двете искови молби са нередовни по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 3, и т. 4 и т. 5 ГПК по аналогични причини. Доколкото в исковата молба на М.Г.М., М.М. А* Б* и Т.М.А. липсват твърдения за правно основание, от което да произтича активна солидарност, характерно за която е, че всеки от кредиторите може да иска и да получи изпълнение на всичко дължимо, следва да се приеме, че съдът е сезиран с три активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. Същевременно не са посочени размерите на сумите, за които всеки от ищците претендира осъждане /нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК/, както и цената на обективно съединените искове / чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК. Няма и твърдения за квоти на съсобственост върху дружествен дял на починалия наследодател на ищците, както и за размер на съответната на квотата на наследяване част на всеки от наследниците от равностойността на дружествения дял.

В исковата молба на дружеството “ Мега Пласт Груп “ ООД няма твърдения за пасивна солидарност на ответниците по насрещните искове, а по предявени осъдителни искове за съдебна защита на разделни права срещу повече от един ответниците, ищецът е бил длъжен да посочи размер на частично заявената претенция, по отношение на която се иска осъждане на всеки от ответниците, както и размер на съответната на квотата на наследяване част на всеки от наследниците от общия размер на сумата на твърдяното неоснователното обогатяване.

Ако се приеме, че ищците, както и ответникът, претендират съдебна защита във връзка с непогасени разделни парични вземания, от насрещно дължими частични задължения за сумите 30 000 лв., при равни квоти на наследяване, то цената на всеки един от частичните искове по първоначалната и насрещната искова молба би следвало да бъде в размер на 10 000 лв. и би обусловило родова подсъдност на спора на районен съд съгласно чл. 103 ГПК.

Доколкото обаче обжалваното определение е постановено от окръжен съд, по силата на съответно приложимата норма на чл. 270, ал. 4 ГПК, същото се явява допустимо независимо от пороците на исковите молби, която са в пряка връзка с преценката за обусловената от цената на предявените искове родова подсъдност.

Същевременно, въззивният съд намира, че констатираните пороци не са пречка за проверка относно правилността на правния извод на първоинстанциония съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са спиране на производството и частната жалба подлежи на разглеждане по същество.

Като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, съставът на ВнАпС намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Търговско дело № 44 /2015 г. по описа на РОС, което е преценено като преюдициално, е образувано по иск на търговско дружество, с регистрация в Република Турция, със седалище в гр. Бурса, представлявано от Т.М.А., предявен срещу“ Мега Пласт Груп “ ООД, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 30 000 лв., претендирана като част от общо задължение в размер на 584 088.00 лв., представляващо незаплатена цена на доставени от ищеца на ответника стоки. В представения отговор се твърди, че съдружникът М* М*, починал на 15.11.2014 г., е получавал служебни аванси от ответното дружество за заплащане на доставките от “ТУН-ХАС А* ПВЦ лимитед ширкети “ ООД, като за периода от м. 01.2013 г. до 30.10.2014 г. не е отчел получени от него суми в размер 557 006 лв. Ответникът е направил искане за привличане, като трети лица помагачи, на тримата наследници на М* М*, а именно М.Г.М., М.М. А* Б* и Т.М.А..

По повод твърдението на частния жалбоподател, че няма произнасяне по искането му за конституиране на ищците по т. д. № 34/2015г. по описа на РОС, в качеството на трети лица помагачи в производството по № 44 /2015 г., е направена служебна справка по електронното досие на делото и е разпоредено изискване на служебни преписи от РОС на постановеното по това дело определение № 1044/15.12.2015г. и постъпилата въззивна частна жалба вх. № 70/07.01.2016г.

От изпратените преписи във ВнАпС се установява, че с определение № 1044/15.12.2015г. М.Г.М. и М.М. А* Б* са конституирани в производството по т. д. № 44/2015г. като трети лица помагачи на страната на ответника “ Мега Пласт Груп “ ООД; искането за привличане на Т.М.А. е оставено без уважение, но определението в тази част не е влязло в сила, тъй като е обжалвано в срок с въззивна частна жалба.

Предвид служебно установените новонастъпили обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от въззивната инстанция, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, неоснователно се явява основното оплакване на жалбоподателя, че ищците в спряното производство не са страни в преценения като преюдициален съдебен спор.

В мотивите на предстоящото съдебно решение по т. д. № 44/2015г. следва да бъдат установени обстоятелствата относно това дали наследодателят на ищците, който е бил съдружник в ответното дружество, е заплатил цената на доставени стоки от турското дружество, с предоставените му парични средства /служебни аванси / или задължението не е погасено. По силата на чл. 223, ал. 2 ГПК в тази част мотивите ще обвържат привлечената и привличащата страна със задължителната сила във висящото производство по предявения насрещен иск, основан на твърдения за неоснователно обогатяване на наследодателя на третите лица, тъй като предмет на защита са регресни притезания, респ. същите са в пряка причинна връзка със съществуването на вземането, предмет на висящото производство, в което е поискано привличане. От разрешаването на спора по т. д. № 44/2015г. зависи пряко и равностойността на дружествения дял, наследен от ищците по т. д. № 34/2015г., тъй като при определянето й участват както всички активи, така и дружествените пасиви / с изключение на собствения капитал, резервите и финансовия резултати /.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 969 от 26.11.2015г. по т. д. № 34/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т. д. № 44 / 2015 г. по описа на РОС с влязъл в сила съдебен акт..

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                    2.