РЕШЕНИЕ

   № 59

               гр.Варна, 08.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.02.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 20 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Национална агенция за приходите обжалва решение № 847/05.11.2018 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 479/18 г., с което е отхвърлен предявеният от нея против „Мосстрой-Варна” АД в несъстоятелност - гр. Варна иск по чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон за установяване съществуването на публично вземане за данък по чл.42 ЗДОФЛ, начислено по декларация образец 6 за м. ноември 2017 г., в размер на 240 лева, ведно със следващата се лихва за забавено изпълнение, неприето в производството по несъстоятелност, с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което искът бъде уважен. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски  за двете инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – „Мосстрой-Варна“ АД в несъстоятелност - гр. Варна не изразява становище по нея.

 Синдикът на несъстоятелния длъжник моли с писмен отговор и с молба – писмена защита за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Спорният правен въпрос по делото е как се удовлетворява възникнало след откриване на производството по несъстоятелност публично вземане, респективно погасява ли се то с плащането му /от синдика/ на падежа или по преценка на кредитора – НАП с плащането могат да се погасят по-стари задължения от същия вид, а по-новото публично задължение остане за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Въпросът е уреден с разпоредбата на чл.639-ТЗ, съгласно която кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1 – ТЗ. Щом кредиторът е получил при тази хипотеза плащане на падежа, както в случая, с плащането се погасява именно платеното задължение. Тъй като вземането на кредитора е вече удовлетворено, няма основание за друго удовлетворяване, а именно – по реда на чл.722, ал.1 – ГПК. По този ред се удовлетворяват само вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и тези, възникнали след тази дата, които обаче не са получили плащане на падежа. Това правило важи за всички вземания, като е без значение дали вземането е публично или не. Няма и как с извършеното плащане кредиторът, който и да е той, да погасява по-стари вземания. Тези вземания би следвало вече да се предявени, евентуално - приети със списъка на приетите вземания, като тяхното удовлетворяване може да стане само в рамките на производството по несъстоятелност по реда на чл.722, ал.1 – ГПК. Ако пък вземанията не са били предявени, те се погасяват съгласно чл.739, ал.1 – ТЗ. Изключено е при това положение кредитор по собствена преценка да пренасочва извършено за сметка на длъжника плащане на вземане, възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност, за погасяване на друго негово вземане, възникнало преди тази дата, независимо дали го е предявил или не, както и дали то е било прието или не в същото производството. Разпоредбите на чл.169-ДОПК са неприложими в производството по несъстоятелност. Те не изключват приложението на чл.639 – ТЗ, тъй като именно ТЗ представлява специалният закон за производства по несъстоятелност. Чл.169 – ДОПК урежда последователност на погасяванията на публични вземания до и след започване на принудителното им събиране по реда на този закон, така че той е специален само за изпълнение по ДОПК, но не и за универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност по ТЗ.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. Ответникът няма направени разноски по делото и такива не му се присъждат съобразно изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 847/05.11.2018 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 479/18 г.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.