РЕШЕНИЕ

 

    № 174/ 24.06..2014 г. гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Д.Ч.                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.т.д. 200/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Ж.ООД - Варна, чрез управителя Ж П. С., срещу Решение № 33/08.01.2014 година по описа на ОС - Варна, постановено по т. д. № 487/2013 година, с което дружеството е прекратено и обявено в ликвидация по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, предявен от Е.И.Х. и Я.Х.Я..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, с молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Депозиран е писмен отговор от въззиваемите Е.И.Х. и Я.Х.Я., чрез представляващия ги адвокат Д.И., в който изразяват становището си за неоснователност на жалбата, с молба първоинстанционното решение, като правилно, да бъде потвърдено. Също претендират разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, че  Ж П. С. е осъден да заплати на въззиваемите Е.И.Х. и Я.Х.Я. сума в общ размер на 20 000 лв. – 12 000 лв. за Е.Х. и 8 000 лв. за Я.Я., както и сумата от 800 лв. и 2 500 лв. съдебно-деловодни разноски. Това обстоятелство се подкрепя и от приетия по делото издаден в тяхна полза изпълнителен лист от 10.07.2009 г. на ВОС по гр. д. № 91/2008 г. на основание влезли в сила решения на ВОС и ВАпС. Сумата представлява обезщетение за причинените им неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Х. Я.Х., на осн. чл. 45 ЗЗД.

Видно от изложеното становище на „Ж.” ООД, дългът не се оспорва. Напротив – твърди се, че веднага след като са узнали за същия /с препис от исковата молба/, са предприели всички необходими действия за определяне на припадащата се част на съдружника Ж С. от имуществото на дружеството. Насрещните възражения на ответника в първоинстанционното производство са сведени до липсата на задължения на дружеството спрямо съдружника с прекратени членствени права, произтичащи от разпоредбата на чл. 125,ал.3 ТЗ.

Не е спорно и образуването по повод на дълга на изп. дело № 355/2009 г. на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 по описа на КЧСИ.

Безспорно е и обстоятелството, че Ж С. е съдружник в „Ж.” ООД с 50 % дялово участие, равняващо се на 25 дружествени дяла от капитала на дружеството.

Видно от Търговския регистър към Агенция по вписванията ЧСИ Н. Д. е наложила запор по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК от името на Е.Х. върху дружествените дялове на Ж С. в „Ж.” ООД на 23.04.2012 г. Съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

Видно от разпечатка от електронен имейл се установява, че ЧСИ Д. на 02.07.2012 г. е изпратила на електронния адрес на дружеството gist@abd.bg изявление от взискателите на осн. чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК за прекратяване участието на съдружника Ж С. в дружеството.

По делото е прието Постановление изх. № 1246 от 15.03.2013 г. на ЧСИ Д., с което овластява взискателите Е.И.Х. и Я.Х.Я. да предявят иск срещу дружеството за неговото прекратяване, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. В постановлението е посочено, че към 08.03.2013 г. длъжникът все още не е заплатил задълженията си.

По делото е приета ССчЕ за определяне на стойността на дружествения дял към 31.07.2012 г. и 31.10.2012 г., резултатите по която са изложени в два варианта: І вариант - резултатът е отрицателна величина, а по ІІ вариант – с отнасяне на сума от 15 хил. лв. от задължения в резерви, е получен  финансов резултат 4 500 лв. като стойност на дружествения дял на съдружника.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на „Ж.”ООД - Варна.

Представени са доказателства за спазване на фактическия състав от правни действия, обуславящи допустимостта на предявената конститутивна претенция. Ищците са кредитори на физическото лице  - съдружник в ООД, наложен е запор на 23.04.2012г. върху дружествените дялове на длъжника, съдебният изпълнител е връчил на 2.07.2012г. на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в „Ж.” ООД – Варна, взискателите са овластени в постановление от 15.03.2013г. от съдебния изпълнител за предявяването на иска, длъжникът Ж П. С. не е погасил задължението си към взискателите  и  същият притежава дружествени дялове в „Ж.” ООД – Варна.

Предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК иск е за прекратяване на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяване на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищците имат качеството на взискатели, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял /в този см. Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., Решение № 146/7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о./.

В случая, взискателите упражняват по чл. 517, ал. 3 от ГПК свое самостоятелно потестативно право. Правните последици от упражняване на това право са свързани с удовлетворяване на кредиторите от ликвидационния дял на длъжника в търговското дружество. Тази цел се постига в изпълнителното дело чрез предаване от ликвидатора на съдебния изпълнител на стойността на ликвидационния дял. Съответно предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредиторите-ищци, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ. Съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателите припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице /така Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./. В хипотезата, разглеждана от настоящата съдебна инстанция, не е налице нито една от тези алтернативно посочени предпоставки.

Независимо от горното, трайната практика на АС- Варна приема, че  искът би бил основателен само при условие, че към датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството, съдружникът – длъжник е титуляр на вземане срещу търговеца с произход – чл. 125, ал. 3 от ТЗ и последният бездейства във връзка с неговото погасяване. Горният извод следва от правилото, че разглежданият иск е способ за съдебно изпълнение на взискателя върху вземане на длъжника от трето лице и че спрямо това трето лице взискателят не може да разполага с повече права от тези, които притежава действителният титуляр на вземането. Тоест в хипотезата, когато сумата на пасива превишава активите, дружеството няма задължения във връзка с изплащането на дружествен дял на съдружника с прекратено участие, тъй като същият е отрицателна величина. Следователно при стойностно изражение на дела  на длъжника като отрицателна величина, той като съдружник - длъжник не разполага с вземане спрямо дружеството, произтичащо от прекратеното му членствено правоотношение.       При констатирана липса на вземане на длъжника спрямо дружеството с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, това би обусловило извод за неоснователност на предявения иск. В този смисъл е съдебно решение по в.т.д. № 732/11г., по описа на АС- Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 378/6.06.2013г. по к.т.д.№ 884/2012г. на ВКС на РБ, 2-о т.о.Взискателят с неудовлетворено притезание би могъл да инициира прекратяване на търговеца единствено в случаите, когато последният е задължен спрямо длъжника по вземане с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и последното не е удовлетворено. Изпълнителният способ по чл. 517 ТЗ има за предмет удовлетворяване чрез вземане на длъжника–съдружник срещу ЮЛ по чл. 125, ал. 3 ТЗ и производното вземане за ликвидационен дял. При констатирана липса на такова, искът за прекратяване на ответното дружество би бил   неоснователен и като такъв би следвало да се отхвърли.

Първоинстанционният съд е допуснал и приел заключение по ССчЕ за определяне на стойността на дружествените дялове към 31.07.2012г. и 31.10.2012г., резултатите по  което са изложени в два варианта. Според първия стойността е отрицателна, т.е. дружеството е декапитализирано, а по втория от предложените варианти стойността е 4500 лева.

Настоящият състав на съда приема за релевантен втория вариант на ССчЕ, която приема като стойностно изражение на дела на длъжника, дефиниран като „имуществествена последица” при прекратяване на членството по смисъла на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, сума в размер на 4 500 лв. Правните аргументи в тази връзка намират опора в констатациите на вещото лице, че няма документална обосновка за несъответствието между изготвените и представени от дружеството междинни баланси (към 31.07.2012 г. и 31.10.2012 г.) и публично обявените счетоводни баланси в ТР (към 31.12.2010 г., 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г.). Безспорно е, че сумата 15 000 лв., посочена в счетоводните баланси през процесния период, е отнесена от резерви в задължения само по посочените два междинни баланса към 31.07.2012 г. и 31.10.2012 г., което при липса на каквито и да е други документи, в т.ч. и първични счетоводни документи, които да обосноват тази разлика, не може да доведе до извод за приемане на първи вариант на експертизата, посочваща отрицателна величина на стойността на дружествения дял.  Настоящата съдебна инстанция възприема изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, според които представеният по делото междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, е съставен без да отговаря на изискванията на ЗСч. за редовно водено счетоводство, поради което не може да бъде релевантно ценен.

С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че всички подлежащи на доказване предпоставки, водещи до основателност на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК са налице. Първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите имат искане за присъждане на разноски,  но не са представени доказателства такива да са  направени.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/08.01.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 487/2013 година.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: