О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         гр.Варна, 11.04.2018 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №200 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба от И.В.И. от гр. Шумен против определение № 377/23.11.2017г., постановено по ч.т.д.№ 165/2017год. по описа на ОС – Шумен, с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателката по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1800/18.12.2014 г. за изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, издадена по ч.г.д. № 3157/2014 г. по описа на РС-Шумен, като недопустимо и е прекратено производството по ч.т.д. № 165/2017 г. по описа на ШОС.

В частната жалба се навеждат твърдения за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че съставът постановил съдебния акт е незаконосъобразен. На следващо място жалбоподателката твърди ненадлежното ѝ уведомяване за наличието на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. Навежда оплаквания за това, че необосновано съдът е приел, че извършените плащания за кредит към ответното дружество представляват плащания по заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли съда да отмени обжалваното определение. Претендират се сторените в производството разноски.

Насрещната страна „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище гр. София е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба с подробно изложени съображения за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения.

По смисъла на чл.423 от ГПК, в случай, че заповед за изпълнение не бъде надлежно връчена, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение, длъжникът който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд.

От приложените по ч. гр.д. № 3157/2014 г. на РС-Шумен доказателства (л.5), се установява, че по силата на договор за цесия сключен между КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД – гр. София, КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е придобило вземане срещу И.В.И., представляващо неплатени суми по договор № 686357/12.08.2011г. На 03.12.2013г. между КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и И.В.И. е сключено споразумение, с което последната неотменимо и безусловно се задължава да заплати на Кредитреформ България ЕООД сумата от 3 501,10 лв., представляваща цедираното вземане, което КРЕДИТРЕГОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е придобило по силата на договора за цесия от УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД – гр. София. С подписаното двустранно споразумение (имащо и характер на уведомление от страна на цесионера за извършеното прехвърляне на вземането) страните са уговорили начин на плащане на дълга, като към датата на подписването му длъжницата е била извършила плащане в размер на 100 лв. внесени на 31.07.2013г., а остатъкът от 3 401,10 лв. е уговорено да се погаси изцяло до 31.05.2015г., което да се осъществи чрез 18 вноски всяка с минимален размер от 100 лв. платими до последно число на съответния месец. На 14.12.2014г. цесионерът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение № 17483/17.12.2014г., въз основа на което съдът е издал процесната заповед за изпълнение № 1800/18.12.2014г. постановена по ч.гр.д. № 3157/2014г. на ШРС, по силата на която КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист № 332/03.02.2015г..

От доказателствата по приложеното в.ч.т.д. № 165/2017 г. на ШОС (л.53-65), се установява, че на 23.01.2013г. И.И. е извършила парично плащане по банков път в размер на 200 лв. по сметка на дружеството-кредитор находяща се в БАНКА ДСК ЕАД. Това от своя страна кореспондира с уговореното в чл. 5 от двустранното Споразумение.

Анализът на горепосочениите доказателства обосновава извода на съда, че жалбоподателката И.И. е узнала за задължението към КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД още на 03.12.2013г г., при сключване на споразумението с цесионера. Извършените в последствие плащания отговарят по вид и начин на извършване на уговорения с двустранното споразумение погасителен план на задължението. И.И. е извършила в полза на цесионера парични плащания в общ размер на 2 350лв. по банковата сметка на дружеството в БАНКА ДСК ЕАД гр. София. Съобщението с препис от заповедта за изпълнение е връчено на наемодателката на И.И. - длъжница по заповедта, на 18.01.2015г.. С други думи, съобщението е връчено на И.И. на 18.01.2015г. при условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. Връчителят е извършил връчването на съобщението на лице, което е намерил на адреса на 18.01.2015г., т.е. връчването е осъществено на лице, различно от адресата, което се е съгласило да получи съобщението със задължението да го предаде на адресата. Задължение да индивидуализира физическото лице, което е различно от адресата на съобщението, връчителят има и го е изпълнил, намирайки пълнолетно лице (от домашните или такова, което живее на адреса) и това лице се е съгласило да получи съобщението за адресата (арг. от чл. 46, ал. 2 ГПК). Отрицателната предпоставка на чл. 46, ал. 1 ГПК също следва от текста на документа. Лицето, което връчителят е намерил на адреса на 18.01.2015 г., се е съгласило да получи съобщението за И.И., като съдържанието му удовлетворява изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК с оглед фикцията на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, която съдът проверява, за да се убеди, че са налице нейните положителни и отрицателни предпоставки. След като връчителят е върнал съобщението с отбелязването, че лицето е наемодател (хазяйка) на адресата, това означава, че то се е съгласило да получи съобщението. Ето защо, съдът приема, че в разглеждания случай наемодателката би могла да се приравни на съсед (съквартирант) на адресата, а връчването чрез друго лице (различно от адресата) е надлежно, което прави връчването на процесното съобщение редовно.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че депозираното от И.И. възражение по реда на чл. 423 ГПК е извършено след изтичане на законоустановения преклузивен едномесечен срок от уведомяването на задълженото лице, поради което възражението се явява недопустимо по заповедта за изпълнение и като такова същото следва да се остави без разглеждане.

По отношение оплакванията за незаконосъобразност на състава постановил обжалвания съдебен акт, съдът намира за правилно следното:

За да е валиден, съдебният акт трябва да бъде постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. От своя страна, нищожно е всеки съдебен акт, който не дава възможност да бъде припознат като валиден такъв, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато съдебният акт е постановен от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Съставът постановил обжалваното определение, като въззивен, е бил в състав от трима члена и тримата подписали обжалваното определение. Т.е. налице е надлежно волеизявление и от тримата членове на състава. Колкото до въпроса дали съставът постановил обжалваното определение е незаконен, съдът намира, че в случая съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 20 ГПК и на чл. 105 ЗСВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията за незаконност на състава постановил обжалваното определение. Липсват данни съставът да се е произнесъл извън пределите на правораздавателната власт на съда, нито пък се касае за неразбираемост на съдебния акт непреодолима чрез тълкуване, а и няма такива твърдения в частната жалба.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.                                                                                                                             С оглед изхода на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за допустимо и основателно. Ето защо, на осн. чл. 78 ГПК и чл. 37 ЗПП, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати 100лв. юрисконсултско възнаграждение на ответника по настоящата жалба.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.В.И. от гр. Шумен против определение № 377/23.11.2017г., постановено по ч.т.д.№ 165/2017год. по описа на ОС – Шумен, с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателката по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1800/18.12.2014 г. за изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл.410 издадена по ч.г.д. № 3157/2014 г. по описа на РС-Шумен, като недопустимо и е прекратено производството по ч.т.д. № 165/2017 г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА И.В.И. от гр. Шумен, ЕГН ********** да заплати на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД гр. София, ЕИК 831030580, представлявано от управителя Радослав Христов, деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

        

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: