РЕШЕНИЕ

   № 131

               гр.Варна, 27.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.05.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 201 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Адмирал груп – 3“ ЕООД - с. Смолница, обл. Добрич срещу решение №  227/13.12.2018 г. на Окръжен съд Добрич по т.д. № 282/2017 г., с което е осъдено да заплати на „Интернешънъл Асет консулт“ ЕООД - гр.София сумата 26895.01 лв, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 22.11.2013 г., сключен между „Адмирал груп - 3“  ЕООД като поръчващ и „Панкострой“ ЕООД като изпълнител по фактура № 178/01.12.2015 г., вземането за което е прехвърлено от „Панкострой“ ЕООД на „Интернешънъл Асет консулт“ ЕООД с договор за цесия от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.10.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата 5135.24 лв, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (01.12.2015 г. – 06.01.2017 г.), както и сумите: 1781 лв - съдебни разноски и 1500 лв - адвокатско възнаграждение. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за постановяване на друго решение, с което се отхвърли искът на „Интернешънъл Асет Консулт“ ЕООД, както и за присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – „Интернешънъл Асет консулт“ЕООД- гр.София моли с писмен отговор и по съображения в писмени бележки чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата относно ненадлежно уведомяване на длъжника за цесията и извода на първоинстанционния съд в тази връзка, че ищецът е носител на правото на иск, тъй като длъжникът е уведомен за нея с получаване на исковата молба на 22.12.2017 г., е неоснователно. От една страна, цедентът е уведомил длъжника за цесията по пощата с обратна разписка, върната на изпращача като получена на 27.12.2016 г. от лицето А. А. – пълномощник на ответника. Тази заверка на пощенската станция има официален характер; касае се за официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържащото се в него удостоверителното изявление. Ответникът не е оспорил надлежно верността на изявлението в обратната разписка и не е оборил обвързващата доказателствена сила на документа предвид държавната удостоверителна власт на издателя му – „Български пощи“ ЕАД. Налице е и втори опит за уведомяване на длъжника от цедента чрез доставка на пощенската пратка от куриера „Еконт“ на 07.03.2017 г., при който представител на ответника – И. И.е отказала да я получи, като отказът е отразен върху оригинала на товарителницата с подписа на връчителя – К. Н.. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването – чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК. От друга страна и при ненадлежно уведомяване на длъжника за цесията преди завеждането на иска, той се счита уведомен за нея с получаване на исковата молба на цесионера срещу него. И на трето място уведомяването на длъжника не е условие за валидност на цесията. Тя е валидна сделка в отношенията между цедента и цесионера независимо от уведомяването или не на длъжника за нея. Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването от предишния кредитор - чл.99, ал.4-ЗЗД. Смисълът на текста е, че уведомяването на длъжника за цесията има значение само за надлежното му изпълнение спрямо новия кредитор. При неуведомяване за цесията, ако длъжникът  изпълни към предишния кредитор, изпълнението му ще се счита за редовно и той ще бъде освободен от отговорност за него по аргумент от чл.75, ал.2 – ЗЗД, тъй като ще е изпълнил добросъвестно към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. В този случай новият кредитор – цесионер би имал правото на иск срещу получилия изпълнението предишен кредитор. Доколкото обаче длъжникът в случая не е изпълнил задължението си нито към предишния, нито към новия кредитор, въпросът за уведомяването му за цесията е несъотносим и няма правно значение нито за действието на цесията спрямо него, нито за активната легитимация на ищеца, който извежда правата си от цесията като приобретател на вземането за неплатено възнаграждение по договора за изпълнение на СМР от 22.11.2013 г. по фактура № 178/01.12.2015 г. След като с потвърждение от 23.02.2016 г. на л.11 ответникът е признал задължението си към цедента за сумата 26895.01 лв по процесната фактура № 178/01.12.2015 г., той не може да го оспорва сега по иска на цесионера за заплащането й.

Оплакването в жалбата, че съдът необосновано не уважил възраженията му за пълно, респективно за неточно изпълнение от страна на цедента, е неоснователно. Ответникът по иска е възразил с отговора на исковата молба за неизпълнени от ищеца работи – боядисване на ферми, недовършен обрешетник от кухненски профил, монтаж на метална мрежичка, монтаж на билни капаци, недовършена обшивка на стени и капаци с LT ламарина – 30% /довършени 70%/, както и за некачествено изпълнение на две метални плъзгащи се врати, на обща стойност 21874.04 лв. Той обаче не е посочил и не е доказал по кои фактури на цедента „Панкострой“ ЕООД са твърдените неизпълнени работи. Ако с фактурите не са били фактурирани работите, относно които ответникът възразява, че не са били извършени, не може по начало да се иска намаляване на възнаграждението за тях.

От акт №2 и от заключението и обясненията на вещото лице Стоянка Циброва по назначената СТЕ в с.з. на 21.06.2018 г. на л.171, се установява, че три позиции по същия акт – 10 /монтаж метална мрежичка/, 15 /направа и монтаж висящи олуци от поцинкована ламарина/ и 16 /направа и монтаж водосточни тръби/ на обща стойност 3254.20 лв са спаднати от задължението на ответника. Също така е приспадната и сумата 825.34 лв за грундиране на фермите. Позиция 12 /направа и монтаж на билни капаци/ - 452.40 лв не е приспадната и е включена в справката – СМР за довършване на л.112, като  в нея като позиция 13 е включена и обшивка на стени и капаци с LT ламарина. Остава обаче недоказано от ответника, че тези две позиции както и обрешетник от кух профил са били неизпълнени или недовършени от изпълнителя. Що се отнася до твърдените некачествено изпълнени направа и монтаж на метална плъзгаща се врата 750/600 – позиция 15 в справката – СМР за довършване на л.112, техническото вещо лице в основното и в допълнителното си заключение по СТЕ установява, че са изпълнени на място две плъзгащи се врати на ролки по релса вместо предвидената по проект една врата на панти и бетонна площадка. Сам ответникът с отговора си твърди задължение на изпълнителя за изработка на две метални плъзгащи се врати и не сочи като недостатък на изпълнението неизпълнена бетонова площадка, така че следва да се приеме, че страните са се споразумели относно такова именно изпълнение в отклонение от първоначалния проект. Според вещото лице това разрешение е по-добро от проектното, но се налага укрепване на самите крила на вратите чрез диагонали от стоманени профили или чрез изпълнение на две рампички пред вратите, каквито не са предвидени в офертите. Освен че поради липса на направени възражения от поръчващия веднага при прегледа на работата, тя се счита за приета съгласно чл.264, ал.3 – ЗЗД, не се касае и за некачествено изпълнение, а за такова в отклонение от проекта със съгласието на възложителя, в който случай изпълнителят не носи отговорност за недостатъци.

През цялото времетраене на изпълнението ответникът не е възразявал за неизпълнени или некачествено изпълнени от изпълнителя работи, като е и подписал констативен акт–образец 15 от 22.12.2014 г. на л.114 за установяване годността за приемане на строежа – склад за селскостопанска продукция без забележки. Както беше посочено по-горе той е и потвърдил на изпълнителя с писмено потвърждение от 23.02.2016 г. оставащото си задължение към последния в размер на исковата сума. Освен това, установено от заключението на ССЕ всички издадени от ищеца фактури, описани в процесната окончателна фактура №178/01.12.2015 г., са били осчетоводени в счетоводството на ответника, били са включени в дневника за покупки и в справките-декларации по ДДС и след приспадане на авансите по тях той е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по окончателната фактура №178/01.12.2015 г. Това са мълчаливи действия на ответника за приемане на изпълнението без забележки като годно съобразно договорното му предназначение.

Оплакването за неоснователност на иска за мораторни лихви върху главницата, тъй като липсвало отправена до ответника покана по чл.84, ал.2 – ЗЗД, е неоснователно. Задължението на поръчващия не е без определен ден за изпълнение, така че посочената разпоредба не е приложима в случая.  Денят за изпълнение на задължението е определен и това е датата на процесната фактура №178/01.12.2015 г., издадена от изпълнителя „Панкострой“ ЕООД, на която управителят на ответника Б. А. е получил фактурата и я подписал. В този случай длъжникът изпада в забава след изтичане на датата по фактурата /01.12.2015 г./ съгласно чл.84,ал.1-ЗЗД. От заключението на ССЕ се установява, че считано от тази дата до 16.10.2017 г. мораторната законна лихва върху сумата на задължението по главницата – 26895.01 лв възлиза на 5135.24 лв, за която сума искът за мораторни лихви е основателен и следва да се уважи.

При това положение искът е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно с лихви – мораторни и законна от датата на предявяването на иска и съдебни разноски. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – 1300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №  227/13.12.2018 г. на Окръжен съд Добрич по т.д. № 282/2017 г.  

ОСЪЖДА „Адмирал груп - 3“  ЕООД - с. Смолница, ул. „Първа“ № 34, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК 200329535, да заплати на „Интернешънъл Асет консулт“ ЕООД- гр.София,  ул. „Позитано“ № 9а, партер, офис № 9, ЕИК 204371332, сумата 1300 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.