Р Е Ш Е Н И Е 

 

 № 194/ 22.06.2015 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д. № 202/2015 год.,  

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „УИНДЕКС” ООД гр. София, представлявано заедно от управителите Алипи Петров Алипиев и Димитър Любенов Пилчев,  чрез процесуалните им представители адв. З., адв. Попова и адв. Стоева от АК-София против решение № 1140/02.12.2014г. по т.д. № 1079/2014г. на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от „УИНДЕКС” ООД гр. София срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна осъдителен иск за заплащане на сумата от 70 971,40 лв., представляващи цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, платени от ищеца на отпаднало правно основание, по издадени от ответника фактури: ф.№ 1100522/11.10.2012г.; ф.№ 1100634/11.10.12г.; ф.№ 100884/06.11.12г.; ф.№ 1100810/06.11.2012г.; ф.№ 1101193/06.12.2012г.; ф.№ 1101018/06.12.2012г.; ф.№ 1101482/07.01.13г.; ф.№ 1101307/07.01.13г.; ф.№ 1101707/05.02.13г.; ф.№ 1101740/05.02.13г.; ф.№ 1102105/05.03.13г.; ф.№ 1101980/05.03.13г.; ф.№ 1102406/03.04.13г.; ф.№ 1102290/03.04.13г.; ф.№ 1102756/07.05.13г.; ф.№ 1102648/07.05.13г.; ф.№ 1103089/05.06.13г.; ф.№ 1102949/05.06.13г.; ф.№ 1103455/05.07.13г. и ф.№ 1103380/05.07.13г., за периода от 11.10.2012г. до 05.07.2013г. ведно с мораторни лихви, считано от падежа по всяка фактура до предявяване на иска на 16.06.2104г. в общ размер от 9 335,67лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД. Обжалваното решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника на ДКЕВР гр. София.

Във възизвната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Правят се оплаквания за това, че съдът погрешно е тълкувал нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е достигнал до неправилно становище, че разпоредбата е неприложима, респ. че предявеният иск е неоснователен. Жалбоподателят счита, че с отмяната му последиците на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР са отпаднали с обратна сила и след като отмяната на Решението на ДКЕВР има обратно действие, то несъмнено е налице фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважение предявените искове и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна да се осъди да заплати на „УИНДЕКС” ООД гр. София сумата от 80 307,07лв., представляващи платена от „УИНДЕКС” ООД гр. София на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, от които главница в размер на 70 971,40лв. и мораторна лихва върху главницата до момента на завеждане на исковата молба в размер на 9 335,67лв.. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Няма доказателствени искания.

Решението е постановено при участието на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ /КЕВР/ гр.София (със старо наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране), в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна, с който се излага становище за правилност на обжалваното решение, поради което се иска неговото потвърждаване. Претендират се сторените в производството разноски.

В отговор на въззивната жалба на 25.05.2015 г. е постъпило и писмено становище на ДКЕВР, но с оглед на това, че същото  е депозирано след процесуалния срок, настоящият състав приема, че същото не следва да бъде вземано предвид.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

ВнАС прецени следното:

„УИНДЕКС” ООД гр. София е предявил осъдителни искове срещу „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” гр. Варна, за заплащане на сумата от 70 971.40 лева, представляващи цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, платени от ищеца на отпаднало правно основание по фактури за периода от 11.10.2012г. до 05.07.2013г. ведно с мораторните лихви, считано от падежа по всяка фактура до предявяване на иска на 16.06.2014г. в общ размер от 9 335.67 лв.. С исковата молба е изложил, че е собственик на две ветроенергийни ел.централи /ВЕЦ/, въведени в експлоатация на 25.03.2009г. и 14.01.2009г., и двете ел.централи присъединени към електроразпределителната мрежа на  договорно основание, като се твърди още, че произвежданата енергия от възобновяемите източници подлежи на изкупуване по преференциални цени. Обосновава, че с Решение на ДКЕВР № Ц-10/30.03.2011г. са определени от 01.04.2011г. преференциални цени за продажба на ел.енергия от възобновяеми източници, като с последващо Решение № Ц – 33/14.09.2012г. на ДКЕВР са определени (считано от 18.09.2012г.) временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници. Тъй като това решение подлежи на предварително изпълнение, ответникът е издал фактури за периода от 11.10.2012г. до месец юли 2013г., а ищецът, от своя страна, е извършил плащания по същите. Твърди се, че Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отменено в предметния обхват на процесните ветрогенератори. Отмяната е постановена с решение № 9484/25.06.2013г. на ВАС постановено по адм.дело № 6473/2013г. на 5 членен състав, с което е потвърдено решение № 4025/21.03.2013г. на ВАС по адм.дело №12423/12г. на IV отделени, по което ищецът е бил страна. Счита, че частичната отмяната на Решението на ДКЕВР има конститутивно действие, поради което отпадат с обратна сила последиците на отменения акт. Твърди се, че окончателни цени за достъп са утвърдени с решение на ДКЕВР от 13.03.2014г., но същите имат действие за периода от тази дата напред. Тъй като това решение няма обратно действие, за периода от 18.09.2012г. до 25.06.2013г. не е имало одобрена цена и платената такава от ищеца е дължима обратно на отпаднало основание.

Ответникът оспорва исковете и по основание и размер. решенията на ВАС нямат обратно действие, поради което отмененото решение на ДКЕВР е породило действие до отмяната му на 25.06.13г. и задължението на Уиндекс ООД не е отпаднало с обратна сила. Счита, че не е налице отпадане основанието на извършените от ищеца плащания на цената за достъпа. Ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа и е сключил договор за изкупуване на ел.енергия с ответното дружество, а предоставените от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД услуги по предоставяне на достъп са заплатени по цени преди тяхната отмяна. Нещо повече – ищецът има регламентирано нормативно задължение да заплаща цена за достъп и същото не е отменено с отмяната на решението на регулаторния орган, нито се основава на това решение, тъй като последното само сочи цената. А последната се дължи от всички ползватели на мрежата, включително и от производителите по смисъла на §1 т.41а б.А от ДР на ЗЕ и съгласно съответните разпоредби от Правилата за търговия с електрическа енергия. Следователно плащанията са извършени на основание разпоредби на закона и другите актове по приложението му и с отмяната на решението на ДКЕВР не отпада задължението за заплащане на суми. Твърди, че на ищеца е предоставен достъп и следователно плащанията не са извършени без основание или на отпаднало такова, респективно не е осъществен фактическият състав по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявените искове са с правно осн. чл.55 , ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Не се спори между страните относно реалното ползване от страна на ищеца /производител/ на услугата „достъп”, както и относно действителното предоставяне на достъп до ЕРМ и реалното заплащане на цената за достъп от страна на производителя в претендирания размер, за процесния период.

На съдът е служебно известен фактът, че по предявена от "УИНДЕКС" ООД жалба е постановено решение № 6459/13.05.2013г. на ВАС, 4-то отделение по адм. Дело № 12747/2012г., с което РЕШЕНИЕ № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. на ДКЕВР е отменено В ЧАСТТА по Раздел VІІ, т. 1, по отношение на вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц – 010/30.03.2011 г. - вятърни електрически централи работещи до 2250 ч. - 18,83 лв./МВтч., по жалба на "УИНДЕКС" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Д.П.. Но в последствие на осн. чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. чл. 159, т. 6 от АПК и чл. 297 от ГПК постановеното решение № 6459/13.05.2013г. по адм. дело № 12747/2012г. на ВАС е обезсилено с решение № 13921/24.10.2013г. на 1-ва колегия на ВАС, в петчленен състав, по адм.дело №  9444/2013г.

По оспорването на Раздел VІІ, точка 1 (и точка 2) от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения и това са: решение № 4025/2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. на ВАС, потвърдено с решение № 9484/25.06.2013 г. по адм. д. № 6473/2013 г. от 5-членен състав на ВАС и решение № 4621/2013 г. по адм. д. № 13121/2012 г. на ВАС, потвърдено с решение № 10535/11.07.2013 г. по адм. дело № 6074/2013 г. от 5-членен състав на ВАС. Спорът за законосъобразността на Раздел VІІ, точка 1,2 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели. В тази връзка, съдът намира, че решението на съда, с което обжалвания акт – решение на ДКЕВР за определяне на временна цена е отменен, има действие по отношение на всички /чл. 177 ал. 1 АПК/. Тъй като предмет на спора са гражданскоправните последици, спрямо неучаствалите в административното производство лица, решението на ВАС следва да се зачете съгл. чл. 302 ГПК, т.е. то е задължително за гражданския съд, който трябва да съобрази отмяната му поради незаконосъобразност - нарушение на принципите на чл. 31 т.1 от ЗЕ за обоснованост и прозрачност при определяне на цените от регулатора.

Спорен е въпросът касателно действието и последиците на отменително решение на ВАС по отношение решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до ЕРМ, респ. отпаднало ли е основанието за предварителното им заплащане от страна на производителя на ел.енергия и дължи ли се поради това връщане на платеното като цена на производителя в хипотезата на чл.55, предложение трето от ЗЗД. Необходимостта от връщане на платената цена по договора за достъп е обоснована с отмяната на административния акт за размера на временните цени, която по твърдения на ищеца обосновава необходимостта от връщане на престираното.

С приемането на ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011 г./ - чл.30, ал.1 за  пръв път беше въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С изменението на ЗЕ Д.в.бр. 54/2012 г., в качеството си на производител, ищецът съгл. чл. 84 ал. 2 от ЗЕ е бил задължен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата към която е присъединен, в случая това е ответникът „Енерго – Про Мрежи” АД. Т.е. този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия и се сключва в двумесечен срок от влизане в сила на новата разпоредба. Следователно – действащата нормативна уредба  регламентира правилото за доставка на услугата достъп единствено на договорно и възмездно основание. Макар и в разглеждания случай да има сключени договори за достъп, това е без значение, тъй като страните не спорят както относно действителното предоставяне на достъп до ЕРМ, така и реалното заплащане на цената за достъп от страна на производителя в претендирания размер, за процесния период. Спорът е правен и се фокусира в действието и последиците на отменително решение на ВАС по отношение решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР.

Процесното действащо договорно правоотношение - търговска сделка, сключена между търговци, имаща за предмет предоставяне на достъп за пренос на произведена от ищеца електрическа енергия, е с продължително изпълнение и възмезден характер. Постановеното Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, считано от 18.09.2012 г., които следва да бъдат заплащани от производителите на ел. енергия, само замества липсващия съществен елемент от договора за достъп, а именно неговата цена. С решение No-Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД и всички ЕРП, включително и „Енерго-про мрежи” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено именно в процедура по пар.197, ал.2  ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, който определя същественото съдържание на договорната връзка между страните.

На съда е служебно известно, че с последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите. ДКЕВР е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите, а нови разходи за диспечиране, подстанции и разходи за управление на мрежата не са били доказани. Съответно и окончателно определените цени в полза на „Енерго-Про Мрежи” АД на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в раздел V от решението. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева и вятърна енергия са задължени да заплащат по 2,45лв/МВтч без ДДС на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 год.  Постановеният административен акт не е влязъл в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС. Независимо от горното, същият подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.13, ал.7 ЗЕ.

Тъй като актът на ДКВР се ползва с предварително изпълнение  и едновременно с това по арг. от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени, за преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  с последващо решение № КМ – 1/13.03.2014 год. е разпоредил компенсаторни мерки в различните хипотези чрез връщане на платените в повече средства. Адресат обаче на посочените компенсаторни мерки са единствено ползвателите на достъп с неотменени временни цени, но не и производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.

Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел.енергия заплаща определена от ДКЕВР цена. Цената е само елемент от договора за достъп, който ищецът като производител е бил длъжен да сключи с оператора на мрежата към която е присъединен / чл. 84 ал. 2 от ЗЕ/. Касае се за търговска сделка, с която се уреждат правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. ДКЕВР не е страна по договорите за достъп. Отмяната на административния акт с който са определени временните цени за достъп не се отразява на валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, тъй като основанието за заплащане на цената е съществуващото между страните облигационно правоотношение, а решението на ДКЕВР само определя размера. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации.

На следващо място, отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. В настоящия случай административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на административния акт от своя страна не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Следва да се отчете спецификата на ел. енергията като стока, а също и невъзможността да се складира произведеното количество, както и необходимостта да се поддържа непрекъснатост на електроснабдяването и качеството на доставяната ел. енергия в цялата единна система, която се характеризира с общ режим на работа и непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос разпределение и потребление. Именно тези особености определят нуждата от диспечиране и свързани с това допълнителни услуги изрично посочени в чл. 84 ал. 2 от ЗЕ. Вятърните електроцентрали за производство на електрическа енергия, собственост на ищеца са част от електроенергийната система, която се регулира от нормите на ЗЕ. Затова и при изпълнение на договорите за продажба по чл. 94 ал. 3 от ЗЕ, т.е. за произведената от възобновяеми източници ел. енергия, която се закупува от крайния снабдител, са необходими допълнителни разходи във връзка с диспечирането на закупуваните количества ел. енергия. Размерът на тези разходи не е определен, доколкото и решение  Ц -6 /13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени е обжалвано. Но дори да бе определен в чл. 32 ал. 4 от ЗЕ при отклонение на временните от окончателните цени се определят компенсаторни мерки, поради което претенцията за връщането им към този момент се явява неоснователна. 

С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е обвързан от формулирания от страната петитум и изложените фактически основания, поради което при наличието на съществуващо между страните облигационно правоотношение не е налице хипотезата на отпаднало основание и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главните претенция обуславя неоснователност и на акцесорно претендираните притезания.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на „Енерго-про мрежи” АД се дължат направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските. Настоящият състав на съда намира, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, с оглед на това, че фактите не се оспорват между страните, а по отношение на правната сложност страната е ангажирана в множество процеси, където подържа идентична процесуалноправна защита. Отделно от това, производството по делото се е разгледало в едно открито съдебно заседание. Ето защо, възражението за прекомерност се явява основателно, поради което въззивникът „УИНДЕКС” ООД гр. София следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 939,21 лева, направени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на минималния размер, определен в чл. 7,ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатксите възнаграждения.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1140/02.12.2014г. по т.д. № 1079/2014г. на ВОС.

ОСЪЖДА „УИНДЕКС” ООД гр. София, представлявано заедно от управителите Алипи Петров Алипиев и Димитър Любенов Пилчев, ЕИК 175025399, да заплати на „ЕНЕРГО ПРО - МРЕЖИ” АД – гр. Варна, представлявано от Петр Тесарж и Павел Ваня, ЕИК 104518621, сумата от 2 939,21 лв., представляваща направени съдебно– деловодни разноски във въззивното производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ гр.София, бул.Дондуков №8-10, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: