Р Е Ш Е Н И Е

№   146/ 06.06.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 04.05.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 202 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 1173/08.12.2014год. постановено по т.д. № 1491/2013год, Варненският окръжен съд е признал за установено, по отношение на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление  гр.София , район „Средец”, бул. „Витоша” №3, че М.К.Н., ЕГН **********, и П.К.Н., ЕГН **********,***, дължат солидарно на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, СУМАТА от 37249,83 евро / тридесет и седем хиляди двеста четиридесет и девет евро и 83 е.ц./, включваща както следва: сумата от 33 466.01 евро, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №4673 R 2007/15.11.2007г. и анекси към него; сумата от  3625.34 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2012г. до 14.03.2013г. по чл.2, ал.1 от Анекс №3, сключен на 11.01.2010г. във вр. с чл.9, ал.1 и 2 от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №4673 R 2007/15.11.2007г. и анекси към него; сумата от 93.12 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 20.03.2012г. до 14.03.2013г. вкл. по чл.9, ал.3 от Договор за предоставяне на  кредитна линия с ипотека №4673 R 2007/15.11.2007г. и анекси към него; сумата от 65.36 евро, представляваща годишна такса по чл.5, ал.1 от Анекс №2, сключен на 23.11.2009г. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4673 R 2007/15.11.2007г., за периода от 20.11.2012г. до 14.03.2013г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.03.2013г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. №3450/2013г. по описа на ВРС, VІІІ състав, е издадена заповед №1916/18.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК: Осъдил е М.К.Н., ЕГН **********, и П.К.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление  гр.София , район „Средец”, бул. „Витоша” №3, сумата от 1457,08лева, представляваща направените в заповедното производство разноски, за които е издадена заповед №1916/18.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3450/2013г. по описа на ВРС, VІІІ състав и сумата от 3648,82лв, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от М.К.Н. и П.К., чрез пълномощникът си адв. Р.М. от ВАК–ответници по т.д. № 1491/2013год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частите,  с което е уважен предявения от Банка Пиреос България”АД срещу въззивниците иск, с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в общ размер 37 249,83евро, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 3450/2013год. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявленеието-15.03.2013год. до окончателното й изплащане.

Считат обжалваното решение за  неправилно-постановено в противоречие с материалния закон,  поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, чрез писмено становище на  процесуален пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно прлавилността на обжалваната част от решението:  Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, чрез пълномощник срещу М.К.Н. и П.К.Н., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД при условията на солидарност, следните суми: сумата от 33 466.01 евро, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит №4673 R 2007/15.11.2007г. и анекси към него, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 15.03.2013г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от  3625.34 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2012г. до 14.03.2013г. по чл.2, ал.1 от Анекс №3, сключен на 11.01.2010г. във вр. с чл.9, ал.1 и 2 от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №4673 R 2007/15.11.2007г. и анекси към него; сумата от 93.12 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 20.03.2012г. до 14.03.2013г. вкл. по чл.9, ал.3 от Договор за предоставяне на  кредитна линия с ипотека №4673 R 2007/15.11.2007г. и анекси към него; сумата от 65.36 евро, представляваща годишна такса по чл.5, ал.1 от Анекс №2, сключен на 23.11.2009г. към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4673 R 2007/15.11.2007г., за периода от 20.11.2012г. до 14.03.2013г.вкл.; За вземанията по ч.гр.д. №3450/2013г. по описа на ВРС, VІІІ състав, в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД , е издадена заповед №1916/18.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. 

В исковата молба се излага, че между ищеца и М.К.Н. като кредитополучател и П.К.Н. като солидарен длъжник на 15.11.07г. е сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №4673 R 2007/15.11.2007г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 30 000евро, който бил изцяло усвоен. Твърди, че с Анекс №1, сключен на 14.07.2009г., страните са договорили, че действащият договор се трансформира в многоцелеви кредит с ипотека в размер на 30 000евро и се счита за изцяло усвоен, а с Анекс №2, сключен на 23.11.2009г., се договорили, че общата сума на просрочените задължения се прибавя към редовната главница по договора за кредит, като общата сума на главницата е в размер на 31 821.83 евро, изцяло усвоена към датата на анекса. С последващ Анекс №3, сключен на 11.01.2010г., се договорили, че общата сума на просрочените задължения се прибавя към редовната главница по договора за кредит, като общата сума на главницата е в размер на 33 466.01евро и се счита за усвоена изцяло. С Анекс №4, сключен на 31.01.2012г., страните договорили отлагане на общата сума на просрочените задължения до 20.02.2012г., а с Анекс №5, сключен на 30.05.2012г. просрочените задължения били отложени до 20.06.2012г. Твърди, че началната дата на забавата за плащане на падежирали вноски е 20.06.2012г., като към 14.03.2013г. не били платени вноски на 9 поредни падежни дати , а именно:– 20.06.12г.-20.02.13г. Излага, че с нотариална покана, връчена на длъжниците на 15.02.2013г. банката е заявила, че ще обяви целия кредит за предсрочно изискуем, в случай на неплащане в предоставения за това срок. Позовавайки се на чл.6 от Анекс №3/11.01.2010г. във вр. чл.18, б. „в” от Договора и връчената нотариална покана, ищецът сочи 27.02.2013г. като дата на изискуемостта на всичките си вземания. Срещу длъжниците била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело № 3450/2013г. на ВРС, от които в срок постъпило възражение. С допълн.искова молба оспорва възраженията на ответниците.

Чрез писмен отговор на процесулен представител, ответниците оспорват иска като неоснователен. Въвеждат възражение за нищожност на договора, поради противоречието на съществени клаузи с действащото законодателство в страната и ЕС. Твърди, че е налице нарушение на чл.3, §1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.,  като клаузите, отнасящи се до договорните и наказателни лихви били неравноправни и нищожни. Твърди, че принципът на погасяване не е индивидуално уговорен и е в интерес само на кредитора. Оспорва, че е недопустимо да се начислява лихва върху лихва под формата на увеличена главница предвид забраната за олихвяване на изтеклите лихви. Счита, че ищецът е уговорил в своя  полза възможността едностранно да променя лихвата и месечните вноски, да начислява наказателни лихви без ограничение, да капитализира лихви и определя лихва върху новополучената главница. С оглед изцяло уговорените в полза на кредитора условия за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита считат, че такава не е настъпила. Прави се също възражение за изтекла шестмесечна погасителна давност по отношение на солидарния длъжник. Прави възражение за прихващане на платените от тях суми по обслужване на кредита като лихви и такси в размер на 9843,80лв. В допълния отговор на допълнителната искова молба оспорват възраженията в нея, като се сочи, че нищожността на договорните клаузи в тяхната съвкупност води до нищожност на целия договор за кредит, който противоречи на закона и на добрите нрави.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че на 15.11.07 г. между Банката-ищец и М.К.Н. като кредитополучател и П.К.Н. като солидарен длъжник е сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4673 R 2007/15.11.2007г.,  по силата на който  кредитополучателят е получил кредит в размер на 30 000 евро. В в чл.9, ал.1 от договора е уговорено заплащането на годишна лихва, формирана на база на тримесечния EURIBOR и надбавка от 6%, а в чл.11 – задължението за заплащане на годишна такса. Правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката е уговорено в чл.18, като в б.В е предвидено пораждането му когато кредитополучателят не е погасил в срок която и да е от дължимите вноски по договора.

С анекс №1 от 14.07.09г. , подписан между страните, същите се съгласяват договора да се трансформира в многоцелеви кредит с ипотека в размер на 30000евро, който е изцяло усвоен към датата на сключването му, като се запазва срока на издължаване. Уговорено е още в чл.5, ал.1, че погасяването ще се извърши на 240 равни месечни вноски с размер от 310,04 евро, както и правото на банката на актуализация на техния размер в случаите на чл.9, ал.5 и чл.10 от анекса.

С последващ анекс №2, страните са договорили, че към 23.11.09г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката, като общата сума на просрочените задължения се  прибавя към редовната главница и общата сума на главницата от  31821,83 евро се счита за отпусната на кредитополучателя и изцяло усвоена. В чл.2 е уговорен ГЛП от 10,504 % , а в чл.3 , че за първите 9 месеца кредитополучателят ще заплаща намален лихвен процент от 4,92%., като погасяването на главницата ще започне да се извършва след изтичане на гратисния период, през който са дължими само лихви, такси и комисионни. Променен е и броя на месеч.вноски на 236бр., а в чл.5 е уговорена дължимата годишна такса.

С анекс №3/11.01.10г., страните са се споразумели , че към 11.01.11г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си, като общата сума на просрочените задължения се  прибавя към редовната главница и общата сума на главницата от 33466,01 евро се счита за отпусната на кредитополучателя и изцяло усвоена.

С анекс №4/31.01.12г. страните се съгласяват, че към 31.01.12г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си, като сумата на просрочените задължения се отлага до 20.02.12г., а с анекс №5/30.05.2012год. – че общата сума на просрочените задължения към 30.05.12г. се отлага до 20.06.12г.

С нотариална покана от 30.01.13г., рег.№1453, том 1 , акт №44 на Н-с рег.№549 при ВРС, адресирана от банката до кредитополучателя и солидарния длъжник, връчена редовно на 15.02.13г., ответниците са уведомени за обявяване от страна на банката на вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми в случай на неплащане на дължимите суми в срок от 7 работни дни от получаване на поканата.

За вземанията по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4673 R 2007/15.11.2007г., по ч.гр.д. №3450/2013г. по описа на ВРС, VІІІ състав, в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД , е издадена заповед №1916/18.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, оспорена в срок от ответниците. 

От приложената по делото заповед №1916/18.03.13г. се установява, че е разпоредено длъжниците М.К.Н. и П.К.Н. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 37 249,83евро, включваща следните суми: сумата от 33466,01евро - главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека от 15.11.07г., 3625,34 евро - договорна лихва за периода 20.03.12г. – 14.03.13г., сумата от 93,12евро – наказ.лихва за забава по чл.9, ал.3 от договора за периода  20.03.12г.– 14.03.13г., сумата от 65,36 евро- годишна такса по чл.5, ал.1 от анекс №2/23.11.09г. за периода 20.11.12г.-14.03.13г. , сумата от 42лв-нотар.такса, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.03.13г. до окончателното й изплащане, и направените разноски от 1457,93лв.

От неоспореното заключение по допуснатата повторна ССЕ, се установява, че към датата на подаване на заявлението ответниците са внесли в брой в касата на банката сумата от 11142,29 евро, като за периода от усвояването на кредита да подаване на заявлението са погасени задължения както следва – главница 45,78 евро, лихва – 10841,82 евро, наказателна лихва -50,29 евро и такса – 205,18 евро. След приспадане на погасените суми се сочи, че вземанията от ответниците са в общ размер от 37 249,83 евро, от които главница 33466,01 евро, договорна лихва -3625,34 евро, наказ.лихва -93,12 евро и годишна такса -65,36 евро. По поставените от ответваната страна въпроси вещото лице дава заключение, уточнено в с.з.,  че съгласно негови изчисления общият размер на кредита съобразно погасителния план на договора е както следва – по договора -  34922,23 евро, по анекс №1- 31065евро, по анекс 2 -34158,30 евро, по анекс 3- 36458,57 евро, по анекс 4- 34625,37 евро и по анекс 5 – 36394,23 евро. Дава заключение, че размерът на главницата без увеличението й с последващите анекси би бил 29954,22 евро, с оглед погасена сума по главницата от 45,78 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

По делото между страните не е спорен факта на сключването на договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4673 R 2007/15.11.2007г., трансформиран впоследствие в многоцелеви кредит с ипотека съгласно анекс №1, както и факта на сключването на последващите анекси, описани по – горе. Не се спори и факта на усвояване на сумата по така предоставения кредит.

Оплакването относно липсата на възможност за капитализация на лихвите, която е направена със сключените анекси, съдът намира за несъстоятелно, тъй като  страната твърди нищожност поради противоречие със закона. В действащата Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск, обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г., липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви.

Страните са уговорили, че редовният дълг включва редовна главница, просрочена главница, уговорили са промени в условията по договора, поради което при липса на изрична забрана следва да се приеме, че уговорката им е действителна, а лихвата е начислена върху тази преструктурирана главница. В конкретният случай не може да се приеме, че е налице анатоцизъм, тъй като с подписване на Анексите по договора за кредит,  е преструктуриран дълга или експозицията, съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г. Не е спорно, че кредитополучателя е изпълнявал първоначално поетото задължение, а впоследствие е забавил изпълнението, поради което се е наложило неговото преструктуриране със сключените анекси.

С извършеното преструктуриране всъщност се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за кредитополучателя и по необходимост е свързано с неизпълнение на договореното. В този смисъл и няма начисляване на лихва върху лихвата, тъй като е налице постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който след като е преструктуриран се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно твърдението в отговорите на исковата молба за наличието на неравноправни клаузи.

Нормите регламентиращи потребителската защита са императивни, като съдът следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската защита.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП, каквито са направени от ответниците. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга. Във възражението като неравноправна клауза се сочи чл.9 т.2 от раздел ІV от договора, и чл.9 т.1 от Анекс № 1, с която е уговорен размерът на лихвата и обвързването и с плаващ индекс /Юрибор/.

Твърдението за наличие на клауза, по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143, т.12 ЗПП, но по силата на чл. 144, ал. 2 ЗПП,  нормата на чл. 143, т.10  не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора: В допълнение, следва да се отбележи, че според чл.144 ал. Разпоредбите на чл.143 т.7,10 и 12 не се прилагат по отношение при сделки със стоки и услуги, чиято цена е свързана с размера на лихвения процент  на финансовия пазар..-както е по сключения договор за кредит. Предвид изложеното, това възражение се явява недоказано. Относно възражението за нищожност на тази неравноправна клауза на основание чл.146 ЗЗП: Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

В настоящия казус съдът намира, че оспорваните от ответника клаузи  по договора за кредит и анексите към него, касаещи начина на определяне на договорната възнаградителна и наказателна лихва, капитализирането на начислени договорни лихви към главница, начина на погасяване на кредита, правото на едностранна промяна, са индивидуално договорени между страните, което изключва тяхната неравноправност. Това са клаузи по самия договор, респ. анексите и не са включени в общи условия, които са изготвени предварително и на които кредитополучателят да не е могъл да влияе. Видно е, че длъжниците са сключили анекси по договора, касаещи промяна на лихвените проценти, което означава, че след договора новите условия са им били известни, а сключването на анексите предполага тяхното съгласие с премените. С оглед на така установените данни за наличието на индивидуално договаряне на клаузи, които не са довели до съществено предимство на кредитора, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, касателно наличието на неравноправни и нищожни клаузи, а оттам и възражението за нищожност на договора поради противоречие на закона и добрите нрави Както се  посочи, разпоредбата обявява неравноправните клаузи за нищожни, с посочено изключение-освен ако същите са уговорени индивидуално, което по изложените по-горе съображения, се установи.

Предвид изложеносо, следва да се направи извод, че чрез сключения договор за кредитна линия и допълнително сключените анекси, страните са били обвързани с валидно правоотношение, по което се установи, че банката ищец е предоставила договорената сума, като липсва спор между страните, че същата е усвоена от кредитополучателя. Предвид установеното неизпълнение от страна на последния, за банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост, тъй като в договора е предвидено правото и да поиска обявяването на договора за предсрочно изискуем при неплащане на което и да е парично задължение.

Съобразно        т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, усливие, изпълнени с връчването на нотариалните покани на ответниците. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предявеният иск е доказан по основание. Относно размера на дължимите суми по сключения договор за кредитна линия и анексите към нето:

Според неоспореното заключение на втората ССЕ, след приспадане на погасените суми, вземанията от ответниците са в общ размер от 37 249,83 евро, от които главница 33466,01 евро, договорна лихва -3625,34 евро, наказ.лихва -93,12 евро и годишна такса -65,36 евро.

Предвид изложеното, съдебния състав намира за доказан иска по чл.422 ГПК в уважения размер от 37 249,83 евро, която се дължи при условията на солидарност от въззивниците М.К.Н. и П.К.Н., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2013год. –датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Разноски пред настоящата инстанция: С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция въззиваемата страна е защитавана от юристконсулт. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска възлиза на 2 715,58 лева /чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.20014 год. /, поради което следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                                                            Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1173/08.12.2014 год., постановено  по т.д.№ 1491/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН **********, и П.К.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление  гр.София , район „Средец”, бул. „Витоша” №3, сумата от 2 715,58лв / две хиляди седемстотин и петнадесет лева и 58ст./, представляваща направените по делото разноски за въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.