О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№______242_________

гр. ВАРНА, _15.04.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА БРАТАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                       МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д.№202 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба от Николина Ч.Т., чрез адв.М., срещу разпореждане от 17.01.2019г. по в.ч.т.д.№131/2018г. на ОС – Силистра, с което е върната като недопустима частна касационна жалба вх.№4888/29.06.2018г. от Н.Ч.Т. срещу определение №431/12.11.2018г. по ч.т.д.№131/2018г. на ОС – Силистра.

В жалбата се твърди, че определението е нищожен и неправилен акт. Твърди се, че същото е постановено в едноличен състав, независимо, че е въззивен акт, което го прави нищожен съдебен акт.

Излага се още, че искът, предмет на г.д.№1875/2016г. на РС – Силистра има за предмет невлязла в сила цесия преди вече започнали и незавършени принудителни изпълнения и преди погасяване по давност на дълга по нея. Искът не е предявен срещу материалното право по търговската сделка и е иск срещу принудителни действия по изпълнителното дело, поради което спорът не е търговски. Искът за главницата е над 5 000лв., поради което е и допустим за разглеждане по реда на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Дори спорът да не е с търговски характер, не е налице практика, според която новата възможност за касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ е приложима при съобразяване на праговете, преграждащи касационният контрол по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

По същество се претендира отмяна на обжалваното разпореждане и разглеждане на жалбата по същество, като се отмени прекратителното определение на ОС – Силистра, а в условие на евентуалност, за отмяна на разпореждането и връщане на делото за администриране на подадената частна касационна жалба. 

Ответниците по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София и ОТП „ФАКТОРИНГ“ ЕОД, гр.София, редовно призовани, не са депозирали писмени отговори и не изразяват становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по ч.т.д.№131/2018г. на ОС- Силистра, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС – Силистра е образувано по частна жалба от Н.Ч.Т., чрез адв.М. срещу определение №1326/05.06.2018г. по г.д.№1875/2016г. на РС – Силистра, с което е прекратено производството по предявените искове за установяване недължимост на сумата от 8 912,41лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г. и допълнително споразумение към него от 18.10.2010г., както и договорна лихва за периода от 10.05.2011г. до 30.05.2012г. в размер на 796,70лв., законната лихва върху главницата от 31.05.2012г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2802 по ч.г.д.№1008/2012г. на РС – Силистра, поради неуведомяването й за сключения между ответниците договор за цесия. 

С определение №413/12.11.2018г. прекратяването на производството по г.д.№1875/2016г. на РС – Силистра е потвърдено.

Срещу него е постъпила частна касационна жалба вх.№4888/29.06.2018г. от Н.Ч.Т., която е върната с обжалваното разпореждане от 17.01.2019г.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            В т. 10 от ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС е прието, че връщането на касационната жалба на някое от основанията по чл.286 от ГПК или на частна касационна жалба на някое от основанията по чл.262, ал.2 вр. чл.275, ал.2 от ГПК се извършва с разпореждане, което се постановява в едноличен състав, тъй като се отнася до администриране на касационната, респ. частната касационна жалба. По отношение на същото са неприложими разпоредбите на чл.20 ГПК, вр. чл.83, ал.1 и чл.105 от ЗСВ. Компетентен да се произнесе по допустимостта на касационната жалба е администриращия съд, на основание чл.286, ал.2 от ГПК.

            Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е допустимо и не представлява нищожен съдебен акт, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

            Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията, респ. разпорежданията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Актовете подлежащи на касационен контрол са определени в чл.280 от ГПК, който в ал.2, т.2 предвижда, че от същия са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански и до 20 000лв. по търговски дела.

            Съобразно трайно установената практика, определящи за характера на производството – граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на облигационната връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.

            В настоящия случай предмет на предявения иск е установяване несъществуване на вземания по договор за банков кредит за текущо потребление от 22.06.2006г. и допълнително споразумение към него от 18.10.2010г., който по смисъла на чл.286 от ТЗ е абсолютна търговска сделка.

            Предвид изложеното и доколкото цената на всеки един от предявените исковете е под 20 000лв., на основание чл.274, ал.4 от ГПК определението за прекратяване на производството не подлежи на касационно обжалване, доколкото решението по този спор също е изключено от касационния контрол. Изложените в жалбата твърдения за неуведомяване на ищцата за извършената цесия са основание на въведените твърдения за недължимост  на сумите, но не определят предмета на спора и неговия характер.

            Доводите на жалбоподателя, че в частната си касационна жалба е посочил като основания за допускане на касационното обжалване тези по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение нямат отношение към допустимостта на подадената частна касационна жалба. Те биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационната инстанция само в случай, че жалбата срещу въззивното определение е процесуално допустима /определение по ч.гр.д№675/2019г. на ІІ г.о/.        

С оглед на така установеното, съдът намира, че постановеното определение №413/12.11.2018г. по ч.т.д.№121/2018г. на ОС – Силистра не подлежи на обжалване, а подадената срещу него жалба подлежи на връщане.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.01.2019г. по в.ч.т.д.№131/2018г. на ОС – Силистра, с което е върната като недопустима частна касационна жалба вх.№4888/29.06.2018г. от Н.Ч.Т. срещу определение №431/12.11.2018г. по ч.т.д.№131/2018г. на ОС – Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: