Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 153

 

Гр.Варна, 13.06. 2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 203 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София като правоприемник ЗАД „Виктория” срещу решение № 43 от 15.01.2016г. по търг.дело № 749/15г. по описа на Варненски ОС, с което „ЗАД „Виктория” е осъдено да заплати на Е.С.В. *** 101.55лв., съставляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди за причинени болки, страдания и психически тормоз в размер на сумата 27 000лв, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.05.2014г. в гр.Варна като пътник в автобус на градски транспорт модел „Ирисбус” с рег.№ В 3791 РР, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата и имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортното произшествие в размер на 101.55лв., представляваща медикаментозно лечение и такси, ведно със законната лихва от датата на всеки разходен документ /за 32.53лв. – от 09.06.2014г., за 39.02лв. – от 07.05.2014г. и за 30лв. – от 26.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъден да заплати дължима по делото държавна такса.

В жалбата се твърди че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че по делото е установен фактическият състав на непозволеното увреждане, като твърди че този извод е неправилен и необоснован. Твърди че няма писмени доказателства, които да установяват механизма на пътно-транспортното произшествие. Сочи че изготвената по делото автотехническа експертиза е изготвена само въз основа на данни, предоставени от ищцата. Сочи че липсват обективни доказателства, установяващи твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие. Излага че част от поставените на експертизата задачи са правни и е недопустимо да бъдат поставяни. Твърди че по делото няма нито писмени, нито гласни доказателства, които да установяват при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило увреждане на ищцата, респективно отговорността на застрахования водач на автобуса. Излага че доказателствата по делото установяват липсва на противоправно деяние от страна на застрахования водач, липса на виновно поведение от негова страна, липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението му и неимуществените вреди на ищцата. Сочи че рязкото намаляване на скоростта от страна на водача не е нарушение на чл.20 от ЗДвП и на чл.24 ал.1 от ЗДвП. Твърди че в приетата по делото експертиза е посочено, че падането на ищцата е било предотвратимо ако тя се е държала за предвидените за целта места. Твърди че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане от страна на водача на автобуса и е налице и е налице виновно поведение на самата ищца. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като претендира направените пред двете инстанции по делото разноски.

Въззиваемата страна Е.С.В. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ от Е.С.В. *** срещу ЗАД „Виктория”, прекратено в хода на производството поради преобразуване чрез вливане в „Дженерали Застраховане” АД, за обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания вследствие на травматични увреждания и психически стрес, и за имуществени вреди – разходи за медикаментозно лечение, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 07.05.2014г., причинено виновно от И.В.А., при управление на автобус „Ирисбус” с рег.№ В 37 91 РР, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Не е спорна пред въззивната инстанция наличието на сключен между дружеството въззивник и собственика на автобуса, с който се твърди че е причинено пътно-транспортното произшествие, договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от И.В.А. вреди при управлението на автобус „Ирисбус” с рег.№ В 37 91 РР.

Спорен пред въззивна инстанция е механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на автобуса Арнаудов за  настъпването му и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата В..

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1560 от 05.06.2014г., съставен от орган на пътна полиция при ОД на МВР гр.Варна  на 07.05.2014г. в гр.Варна, на бул.“Васил Левски“ след спирка Стадиона е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което в управлявания от И.В.А. автобус за обществен превоз на пътници марка „Ирисбус“, рег.№ В 37 91 РР е паднала пътничката в автобуса Е.С.В., при което е получила счупване на лъчева дясна  предмишница, счупване на шиловиден израстък на лакътна кост на дясна предмишница, счупване на големия туберкул на лявата раменна стака, контузия на таза и лявата тазобедрена става.

С оглед липсата на влязла в сила присъда, имаща на основание чл.300 от ГПК задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в настоящето производство в тежест на ищеца – въззиваемата В. е да установи, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на автобус с рег.№ В 37 91 РР.

Представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1560 от 05.06.2014г. е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото  на описаното в него пътно-транспортно произшествие. Представеният протокол за пътно-транспортно произшествие е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. От застрахователя ответник е оспорен в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП с твърдения, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него.

Съгласно чл.179 ал.1 от ГПК официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в документа факти, действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне на документа. По аргумент от текста на чл.125 т.1 предл.второ от ЗДвП фактът на съставянето на въпросния протокол имплицитно предпоставя, че при описаното в него произшествие е имало ранен човек и затова с материална доказателствена сила, обвързваща решаващия съд, се ползва именно тази част на същия официален свидетелстващ документ. С материална доказателствена сила се ползва и констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него схема на произшествието. Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието. Поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента.

Актовете на досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Актове на органите на досъдебното производство отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира представеният по делото протокол за ПТП и съставените документи по досъдебно производство № 195/14г., приложено по настоящето производство не представляват допустими писмени документи, въз основа на които съдът да изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в исковата молба произшествие, както и въз основа на тях не може да бъде изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Въззивният съд не кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза в частта и досежно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие именно защото е изготвена на база на констатациите в оспорения констативен протокол за ПТП и документи от досъдебното производство.

Твърдяният от въззиваемата В. в исковата молба механизъм на пътно-транспортното произшествие е следният: На 07.05.2014г. В. е пътувала в автобус на обществения транспорт на фирма „Транстиумф” по линия № 148, марка „Ирисбус” с рег.№ В 3791 РР, в посока ж.к.”Чайка”- Твърди че непосредствено след спирка Стадиона, водачът на автобуса аварийно е употребил спирачната система на автобуса. В този момент В., с цел подготовка за предстоящо слизане на следващата спирка е била изправена от мястото. Твърди, че в резултат на аварийното спиране на автобуса се е завъртяла  в посока на движението и е паднала между седалките, при което е получила описаните в исковата молба телесни увреждания. 

Допустими доказателствени средства за установяване на твърдяния механизъм на пътно-транспортното произшествие не са ангажирани от въззиваемата В. в настоящето производство, въпреки правилно указаната и в доклада от първоинстанционния съд доказателствена тежест за установяването на тези обстоятелства. По делото не са събрани гласни доказателства от свидетели на пътуването на В. в автобуса, каквито свидетели биха могли да бъдат водачът на автобуса, кондукторът в автобуса, пътници в автобуса или свидетел при слизането на В. от автобуса. Само наличието на абонаментна карта за пътуване по линия № 148, валидна към датата на произшествието, и приложена като писмено доказателство в досъдебното производство, не е достатъчно доказателство, установяваща, че на 07.05.2014г. В. е пътувала в спрелия аварийно автобус. Събраните по делото гласни доказателства са преки и непосредствени, но от момента на престоя на пострадалата в лечебно заведение и са за болките  и неудобствата, които е преживяла в резултат на травмите. От писменото доказателство, находящо се в досъдебното производство – разпечатка на движението автобуса в района на мястото на произшествието от GPS устройството на автобуса и направеният въз основа на него извод от експерта в приетата по делото експертиза, потвърждаващ екстремно спиране, при липсата на доказателства събрани по делото за пътуването на В. в автобуса, не могат да обосноват извод у съда за доказан механизъм на пътно-транспортното произшествие.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 от ЗЗД – наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че в настоящето производство механизмът на твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие не е доказан от ищцата В. при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес. Поради което и предявеният от нея иск срещу застрахователя, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквентна, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Предвид недоказване на механизма на произшествието, въззивният съд намира че не следва обсъжда събраните по делото доказателства за уврежданията, които В. е получила, оздравителния процес и претърпените от нея болки и страдания.

С оглед на така изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан.

Поради отхвърляне на иска от въззивния съд и направеното искане в полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени направените по делото пред двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение, а именно сумата 1 345лв. – юрисконсулскто възнаграждение за първа инстанция, сумата 1 345лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция и сумата 565лв., представляваща държавна такса за въззивна инстанция. Юрисконсултското възнаграждение е в размер съобразен с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 43 от 15.01.2016г. по търг.дело № 749/15г. по описа на Варненски ОС изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.С.В. *** срещу „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София в качеството му на правоприемник на ЗАД „Виктория” АД, заличено поради преобразуването му чрез вливане в „Дженерали Застраховане” АД, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за сумата 27 100лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, и за сумата 101.55лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаментозно лечение, и двете суми в резултат на пътно-транспортно произшествие от 07.05.2014г., причинено виновно от И.В.А. при управление на автобус за обществен превоз марка „Ирисбус”, рег.№ В 37 91 РР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тези суми.

ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София, ЕИК 030269049, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК направените по делото пред двете инстанции разноски както следва: сумата 1 345лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, сумата 1 345лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция и сумата 565лв. /петстотин шестдесет и пет лева/ - държавна такса за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: