Р Е Ш Е Н И Е  

 

                        Номер 158/14.6.2016г., Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 204 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 625/23.02.2016г. на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 121718407, подадена чрез адв. П.Д. ***, срещу решение № 10 от 01.02.2016г., постановено по т. д. № 90/2015г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Д.С.Т. *** сумата над 10 000 лв. до 40 000 лв. - обезщетение над изплатената сума от 30 000лв. от застрахователя за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от получени телесни увреждания в резултат ПТП на 16.08.2013 г., причинено от Б.М.С., като водач на л. а. „ Фолксваген”, с рег. № СС 5699 СК, с валидна застраховка  „Гражданска отговорност” в ДЗИ– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането– 16.08.2013г., до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят инвокира конкретни оплаквания за неправилност на решение поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че над сумата 40 000 лв., от която на пострадалото лице вече са изплатени 30 000 лв., обезщетението не е съобразено с вида, характера и степента на получените уврежданията и продължителността на оздравителния процес, и не отговаря на обществения критерий за справедливост, на съществуващите обществено – икономически отношения към момента на деликта, както и на трайната съдебна практика.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

 

Въззиваемата Д.С.Т., представлявана от адв. Н.Н. ***, представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и се сочат съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за осъществяване на безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на другата страна, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д.С.Т. срещу „ДЗИ– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД – гр. София, за присъждане на сумата 80 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпени телесни повреди в резултат ПТП на 16.08.2013 год., виновно причинено от Б.М.С., като водач на л. а. марка „ Фолксваген”, с рег. № СС 5699 СК, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането– 16.08.2013г., до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност са били предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД срещу водача на увреждащия автомобил - Б.М.С., за присъждане на същите суми, но на основание деликтното право на пострадалото лице срещу причинителя на вредата. Исковете не са разгледани, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуално условие за това, а именно отхвърляне на основните искове изцяло.

 

Постановеното по спора решение № 10/01.02.2016г. не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди над заплатената сума от 30 000лв., ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателно погасяване на задълженията, както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност”, сключено с ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за л. а. „Фолксваген”, с рег. № СС 5699 СК по застрахователна полица № 06113001419019 от 23.05.2013г. със срок на валидност- до 22.05.2014г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП на 16.08.2013г., по пътя Варна - Силистра, виновно причинено от Б.М.С. като водач на застрахования автомобил; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, в резултат на виновното поведение на застрахования водач.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, като основното оплакване на застрахователя е за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Своевременно релевираното възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, като основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не се поддържа в тази инстанция.

В исковата молба се сочи, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания - фрактура на дясна раменна кост, счупване на гръбначен прешлен, сътресение на мозъка със загуба на съзнание и контузия на главата и тялото. Излага се, че непосредствено след катастрофата се е наложила спешна хоспитализация в Ортопедично отделение на МБАЛ-Добрич АД, където е направена гипсова имобилизация на десния горен крайник на пострадалата; на 18.08.2013г. същата е оперирана с обща анестезия, като за фиксиране на счупения прешлен са поставени девет метални винта. Тъй като получените телесни увреждания са изисквали продължително лечение, са издадени три последователни болнични листи за временна неработоспособност за общо 101 дни; след изтичане на този период отново са извършени прегледи, от които се установило, че състоянието не се е подобрило, поради което ищцата е била освидетелствана от ТЕЛК с 62 % трайна неработоспособност, за срок от една година. След изтичане на този срок е издадено друго експертно решение, с което ищцата е преосвидетелствана със 72% трайна неработоспособност за срок от две години- до 01.01.2017г. Продължителното възстановяване наложило употреба на множество предписани медикаменти, дясната ръка била частично неизползваема, а болките и страданията, които изпитвала и продължава да изпитва ищцата, били много силни, понякога дори нетърпими.

И първата инстанция ответникът не оспорва вида и характера на получените от ищцата телесни увреждания в резултат на процесното ПТП, сочени в исковата молба, а по които факти е проведено и успешно доказване.

Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно получените телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на ПТП е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По оплакването на въззивника, свързано с обстоятелствата, че състоянието на ищцата и съответно определената от ТЕЛК 72 % трайно намалена работоспособност се дължи не само на травматичните увреждания, получени в резултат на процесния инцидент, а и на редица хронични болести, установени преди ПТП, съдът намира следното:

Няма спор между страните за обстоятелства, които се установяват от приложената медицинска документация, а именно, че ищцата страда от заболявания, несвързани с ПТП, които са отразени в еспертното решение на ТЕЛК. Установено е обаче, както от съдържанието на самото експертно заключение, така и от назначен от съда експерт с необходимите специалност и квалификация за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза, чието заключение няма основание да не бъде кредитирано, че водещата и основните диагнози, които са дали основание на ТЕЛК да определи този висок процент на трайно намалена работоспособност, са резултат от получените травматични увреждания вследствие на процесното произшествие.

Освен това конкретният процент на трайно намалена работоспособност, определен от ТЕЛК, не влияе пряко при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, а се прилага принципът на справедливо обезщетяване, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване.

В тази връзка се преценява като неоснователен и доводът, че невъзможност за пълно възстановяване на пострадалото лице, като релевантно обстоятелство при извършване на преценката по чл. 52 ЗЗД, може да бъде установена само с експертно решение на ТЕЛК, с което се определя пожизнен срок на инвалидността в хипотезите по чл. 69, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05. 2010г. Съгласно чл. 101а, ал. 2 от Закона за здравето, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал. 1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността. Сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 69 от Наредбата за медицинските експертизи, визира сроковете за инвалидизация в зависимост от характера на уврежданията, като в ал. 4 отново са посочени „ дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване” като основания за определяне пожизнен срок на инвалидността. Тези законови и подзаконови норми по никакъв начин не обосновават целения от въззивника извод, че е недопустимо преценката за прогнозата за пълно възстановяване, при състояния на пострадали лица от деликт, при които по дефиниция не е изключена възможността за пълно възстановяване, да се прави въз основа заключение на назначена от съда съдебно – медицинска експертиза, предвид характера на нараняванията в конкретния случая и особеностите на организма.

Надлежно установените обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата / 54 г. към датата на ПТП/, степента на уврежданията от процесното ПТП, обусловили трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок повече от 6 месеца, поради възникнали усложнения, и невъзможност за пълно възстановяване обема на движение в раменната става, трайно затруднение движението на снагата за срок не по – малък от 8 -12 месеца, продължителен и неприключил възстановителен период и рехабилитация / не е извършено снемане на остеосинтезните средства поради недобро калциране в мястото на калуса/, обосновават извод за значителни негативни физически и емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да търпи като последица на причинените телесни уреждания.

Оплакването на въззивника за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди е обосновани и с допълнителен довод за несъобразяването му със социално – икономическата обстановка в страната и с трайно установената съдебна практика.

Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД е морално - етична категория, която не е абстрактно понятие, същата следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. Динамиката в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване лимитите на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законовото задължение за тяхното периодично осъвременяване -§ 4, ал. 3 и ал. 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика – решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и др.

При определяне по справедливост на общ размер на обезщетение в размер на 70 000 лв., от което в хода на производството е заплатена сумата 30 000 лв., първоинстанционният съд е съобразил както интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ / отм./ /, и обичайната съдебна практика, при което съставът на въззивния съд прави извода, че не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на пълномощника на въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в размер на 1 430 лв., определен съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база обжалваем интерес.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 01.02.2016г., постановено по т. д. № 90/2015г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 121718407, е осъдено да заплати на Д.С.Т. *** сумата над 10 000 лв. до 40 000 лв. – обезщетение, над изплатената сума от 30 000лв., за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от получени телесни увреждания в резултат ПТП на 16.08.2013 г., причинено от Б.М.С., като водач на л. а. „ Фолксваген”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, с валидна застраховка  „Гражданска отговорност” в ДЗИ– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането– 16.08.2013г., до окончателното изплащане на задължението.

В останалата част решението на СОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 121718407, да заплати на адв. Н.Г.Н. от Адвокатска колегия - гр. Силистра, служебен адрес: гр. Силистра, ул. „ Илия Блъсков” № 1, партер, сумата 1 430 лв. / хиляда четиристотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от адвоката безплатно процесуално представителство и правна защита на Д.С.Т. в производството по в. т. д. № 204/2016г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.