Р Е Ш Е Н И Е

144

                            

                гр. Варна ,15.05.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 205 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от „Е  П М”АД срещу решение №23/12.01.2015г. по т.д. № 1085/14г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Е Д Х” ЕООД сумата от 234 072,79 лв., представляваща подлежаща на връщане като получена без основание сборна цена за достъп на ВЕИ, начислена по общо 13 фактури за периода м.септември 2012г.-септември 2013г. на присъединен към разпределителната мрежа производител за обект ВяЕЦ „Карапелит-1” , в землището на с.Карапелит, на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 16.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 14 007,30лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на същата сума за период от поканата за връщането й 08.11.2013г. до 10.06.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 18 705,54лв.- разноски по делото; да заплати на „Е Д 3” ЕООД сумата от 227 265,56 лв., представляваща подлежаща на връщане като получена без основание сборна цена за достъп на ВЕИ, начислена по общо 13 фактури за периода м.септември 2012г.-септември 2013г. на присъединен към разпределителната мрежа производител за обект ВяЕЦ „Карапелит-2” , в землището на с.Карапелит, на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 16.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 13 599,95лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на същата сума за период от поканата за връщането й 08.11.2013г. до 10.06.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 18 161,56лв.- разноски по делото; да заплати на „Е Д 4” ЕООД сумата от 196 529,82 лв., представляваща подлежаща на връщане като получена без основание сборна цена за достъп на ВЕИ, начислена по общо 13 фактури за периода м.септември 2012г.-септември 2013г. на присъединен към разпределителната мрежа производител за обект ВяЕЦ „К -” , в землището на с.Карапелит, на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 16.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11 760,67лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на същата сума за период от поканата за връщането й 08.11.2013г. до 10.06.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 15 707,18лв.- разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при  остановяване на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че решението на ВАС, с което се отменя акта на ДКЕВР, няма обратно действие. ВОС не е обсъдил възражението на въззивника относно съществуването на нормативно задължение за ищеца да заплаща цена за достъп и че същото не е отменено с коментираното решение на ДКЕВР. Между страните съществува неформално правоотношение по предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, предвид задължителността му като условие за изпълнение договорите за продажба на ел.енергия. Съобразно изложеното по исковата молба не се оспорва фактът, че такъв достъп е предоставен и ищцовото дружество използва разпределителната мрежа. Наведеното правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД на което се търси заплащане на процесната сума предполага съществуване на облигационно правоотношение при даване на престацията, което в последствие е отпаднало. Ищецът не твърди , че е отпаднала облигационната му връзка по отношение достъпа и ползването на електропреносната мрежа. Цената за достъп, определена по отмененото решение на ДКЕВР представлявва единствено елемент от това правоотношение. Но не то е основанието за дължимостта и плащането на тази цена. Моли се за отмяна на обжалваното решение.Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни „Е Д Х”, ЕООД, „Е Д 3” ЕООД, „Е Д 4” ЕООД оспорват основателността на въззивната жалба. Отмяната на решението на ДКЕВР има обратно действие и тази последица се признава от утвърдената съдебна практика. В последващо решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. изрично е признато цитираното действие на съдебната отмяна на обжалваното Решение Ц-33/ 14.09.2012г. и са предвидени съответни компенсаторни мерки. Действалите през процесния период ПТЕЕ не предвиждат задължение за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници да заплащат цена за достъп. Въззивникът не е начислявал такива суми в периодите преди приемане на решение № Ц-33 и след неговата отмяна. Парично задължение без размер не съществува, поради което единственото основание за дължимост на конкретна такса за достъп е решение № Ц-33. Въззиваемите дружества не използват нито електропреносната, нито електроразпределителната мрежа, защото не пренасят и не разпределят ел.енергия през тези мрежи. Мястото на доставка на произведената от производителите ел.енергия е границата между присъединителните съображения - собственост на  въззиваемите страни и на въззивника. Не съществува неформално правоотношение по предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа.Договорите за достъп по ЗЕВИ не подлежат на свободно договаряне между въззивник и производителите. Те се сключват при предварително известни общи условия.Молят за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

ВнАС съобрази следното:

В исковата молба и допълнителната такава трите дружества-ищци навеждат твърдения, че са производители на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на три броя вятърни ел.централи, всяка с обща инсталирана мощност – 4 МW, находящи се в землището на с.Карапелит, Община Добрич. Същите са били присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника - „Е П М”АД въз основа на договори за присъединяване от 2010г. Сключени са на 12.06.2013г. и договори за изкупуване на ел.енергия с „Е.ОН Б П” АД/ сега „Е П П”АД/ . С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа от присъединените към тази мрежа ВЕИ производители. В предметния обхват на решението попада и дейността на дружествата-ищеци. Решението на ДКЕВР подлежи на предварително изпълнение и на това основание ищците са заплащали на ответника по издавани от последния процесни фактури за периода 09.2012г.-09.2013г. суми  както следва : „Е Д Х” ЕООД – 234 072,79лв.; „Е Д 3” ЕООД- 227 265,56лв.и „Е Д 4” ЕООД- 196 529,82лв. Считат, че след отмяната на решението на ДКЕВР с решение № 3954/21.03.2013г. по адм.д. № 12422/12г. на ВАС,потвърдено с решение № 14358/31.10.2013г. по адм.д. № 6485/13г. на ВАС е отпаднало основанието за начисляване на начисляване на цената за достъп до електропреносната мрежа на ответника и основанието за задържане на събраните суми. Тази отмяна има обратно действие, а отмененият административен акт се е явява основанието за плащане. С Решение КМ-1/13.03.2014г. ДКЕВР задължава всички електроразпределителни дружества да възстановят платените на основание отмененото решение суми. Дружеството-ответник е поканено да върне даденото, но изпълнение не е настъпило. Моли да бъде осъдено „Е П М”АД да заплати на ищците горепосочените главници, както и обезщетения за забава : за „Е Д Х” ЕООД – 14007,30лв.; за „Е Д 3” ЕООД- 13 599,95лв. и „Е Д 4” ЕООД- 11 760,67лв.

В допълнителната искова молба излага, че дружествата-ищци не са заплащали цена за достъп, а такси за достъп върху произведената от тях ел.енергия. Липсва законово и договорно основание за начисляването й.Ищците не използват електропреносната и електроразпределителната мрежа. Мястото на доставка на произвежданата от тях електрическа енергия е границата между присъединителните съоръжения тяхна собственост и тези на ответника.Реално ищците не са ползвали каквито и да е било услуги във връзка с достъпа до електроразпределителната мрежа, които услуги да са били предоставяни от ответника.

Предявените искове са с правно осн. чл.55, ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В писмения отговор „Е П М”АД оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че след като се навеждат твърдения за извършено плащане въз основа на отменен административен акт, то надлежен ответник е органа , издал акта и претенцията следва да е по реда на чл.205 АПК. В условията на евентуалност исковете са неоснователни, тъй като отмяната на решението на ДКЕВР няма обратно действие. Тя е не поради нищожност на ИАА , а на унищожаемост. Плащанията до отмяната са извършени редовно, след като актът е подлежал на предварително изпълнение. Задължението за заплащане на цени за достъп до електроразпределителната мрежа не произтича от решението, а от закона- ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия. Ищците реално са ползвали услуги на ответника за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, след като не оспорват , че са присъединен към нея и са сключили договори за присъединяване и за изкупуване на произведена ел.енергия. ДКЕВР осъществява само дейност по държавно регулиране на размера на цените в енергетиката и издаваните в тази връзка актове не са основание за събиране на суми за предоставени услуги.Моли за отхвърляне на исковете.

ВнАС като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно установено между страните е сключване на договори за присъединяване на обекти на независими производители на ел.енергия. Съгласно същите електроразпределителното дружество се задължава да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа ел.централи, собственост на производителите-ищци.

Не се спори от ответника , че са налице и договори за продажба на произведената ел. енергия с купувача „Енерго-Про Продажби” АД, който съгл. чл. 94а ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 31 от ЗЕВИ /в редакция Д.в. бр. 29 от 2012 г. в сила от 10.04.2012 г./, е длъжен да изкупува произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители. Изкупуването се извършва на преференциални цени.

С Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната на „ЕСО”ЕАД , „ЕВН Б Е”АД, „Е  П М”АД, „ЧЕЗ Разпределение България”АД, без ДДС , които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел.енергия.и електроразпределителните мрежи.  Съгл. чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, обжалването на акта не спира изпълнението му.

Цитираното решение на ДКЕВР в частта на р.VІІІ,т.1 и 2 / касаеща ищците / е отменено с Решение № 3954/21.03.2013г. по адм.д. № 12422/12г. на ВАС, потвърдено с решение № 14358/31.10.2013г. по адм.д. № 6485/13г. на ВАС .

Ищците не оспорват и от писмените доказателства се установява, че за процесния период /по фактури/ м.09.2012г.-м.09.2013г. те са осъществявали производствена дейност, били са присъединени с договор към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”АД  и им е била изкупувана от „Енерго-Про Продажби”АД по сключени договори за изкупуване на ел.енергия произведената от такава на преференциална цена.

Съобразно представите писмени доказателства се установява, че по всички процесни фактури, издавани от „Е  П М”АД на посочено по тях основание– достъп ВЕИ, трите дружества са извършили плащания в претендирания размер за процесния период.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Отношенията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с присъединяването на обекти на последните и достъпа им до електроразпределителната мрежа на първите се регулират от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Принципът е изведен в чл.84 , ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ . И предвижда, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги.  Регламентирани са отношения, участници в които са и производителите на електроенергия от възобновяеми източници, при това касае се не само до хипотеза на достъп във връзка с ползване на мрежата за потребена от производителите електроенергия, но и за достъп във връзка с отдаване на произведена енергия. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор. По силата на който операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до тях, което включва извършване на поредица от действия – услуги. Срещу предоставяне на същите производителят дължи заплащане на цена. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104,ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26,ал.4 от ПТЕЕ /отм./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. За периода след обнародване на ПТЕЕ / ДВ бр.66/26.07.2013г./ в сила е чл.14,ал.1 вр.ал.2 , т.2 от същите, който ред също предвижда сключване на договор за достъп с присъединените към електроразпределителната мрежа производители. Компетентността на ДКЕВР е очертана в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ и тя е по отношение регулиране на цени за достъп до електроразпределителните мрежи. А така също на осн. чл.32,ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30,ал.1,т.13 в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Ето защо се налага цялостен извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган. Като всички въпроси относими към начина на формиране на този размер са предмет на преценка от компетентния административен орган – ДКЕВР / сега КЕВР/ , евент. на контрол от съда по повод на обжалване на решението на органа, т.е. в рамките на едно административно производство, а не в общия исков процес.

В процесния случай не е налице сключен писмен договор за достъп на производителите до електроразпределителната мрежа на оператора. Но доказателствата сочат на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договор – ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, ищецът е ползвал достъпа. Издаваните фактури, съдържащи описание на предоставената услуга и цена за същата, са заплащани от производителя. Което е доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа . Същото договорно отношение не е прекратено.

Следователно неоснователно се явява твърдението на ищеца, че основание за плащане на сумите, определени от административния орган като цена за достъп за процесния период е решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Респективно, че неговата отмяна от ВАС, е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп.

Предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 ЗЕ е административноправна последица на акта, и следва да се разграничава от търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа”, които са възникнали в конкретния казус преди издаване на самото решение  и продължават да съществуват и понастоящем ,т.е. и след неговата отмяна.

Именно защото функцията на ДКЕВР с издаването на решение по чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /размер на окончателни цени за достъп/ е регулаторна, т.е. определя се размер на цена за тази услуга, въпросът дали заплатената цена за достъп в размер на определените от ДКЕВР временни цени е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, ще може да се реши едва след вземане от административния орган на решение за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32,ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. В случая, нито упоменатото от ищците по исковата молба Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. относно компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, нито служебно въведеното от първоинстанционния съд Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г. за окончателни цени за достъп са влезли в сила. Към настоящия момент актовете са обжалвани пред ВАС и липсва произнасяне по тях.

Дори и да бъде съобразено предварителното изпълнение по чл.13 , ал.9 ЗЕ , следва да се има предвид , че компенсаторният механизъм относим към дружествата-ищци  е този по т.1.2.1 от Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. Следователно отношенията между ищците и ответника по повод на начин на уреждане на последиците от отмяната на решението относно определени временни цени за достъп , които са били заплатени, са регулирани по административно правен ред и по същия следва да се търси изпълнение на акта на ДКЕВР.В полза на производителите са предоставени права и по чл.22 ЗЕ , и по чл.142 и сл. от Наредба №3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

С оглед гореизложеното съдът намира за неоснователни предявените по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД искове. Дадената от ВОС квалификация по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД не почива на обсъдени извън въведените от ищеца факти, поради което е допусната единствено неправилна квалификация на исковете.

Неоснователни са и акцесорните искове по чл.86 ЗЗД.

Горното налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в изложения смисъл. Разноските за двете инстанции следва да се понесат от ищците , сега въззиваеми страни при уважено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на въззивника. Като всяко дружество следва да заплати сторените от ответника , сега въззивник разноски съобразно предявените от това дружество искове. Така „Е Д Х” ЕООД дължи 20 906,16лв., „Е Д 3” ЕООД дължи 20329,23 лв.,, „Е Д 4” ЕООД дължи 17 721,61 лв.

Водим от което , съдът  

 

                  Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение №23/12.01.2015г. по т.д. № 1085/14г. на ВОС, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е Д Х” ЕООД, ЕИК 200193409 срещу „Е  П М”АД , ЕИК 10458621 , искове за заплащане на сумата от 234 072,79 лв., представляваща подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание сборна цена за достъп на ВЕИ, начислена по общо 13 фактури за периода м.септември 2012г.-септември 2013г. на присъединен към разпределителната мрежа производител за обект ВяЕЦ „Карапелит-1” , в землището на с.Карапелит, на осн. чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 16.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 14 007,30лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на същата сума за период от поканата за връщането й 08.11.2013г. до 10.06.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е Д 3” ЕООД, ЕИК 200193398 срещу „Е  П М”АД , ЕИК 10458621 , искове за заплащане на сумата от 227 265,56 лв., представляваща подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание сборна цена за достъп на ВЕИ, начислена по общо 13 фактури за периода м.септември 2012г.-септември 2013г. на присъединен към разпределителната мрежа производител за обект ВяЕЦ „Карапелит-2” , в землището на с.Карапелит, на осн. чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 16.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 13 599,95лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на същата сума за период от поканата за връщането й 08.11.2013г. до 10.06.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е Д 4” ЕООД, ЕИК 200193327 срещу „Е  П М”АД , ЕИК 10458621 , искове за заплащане на сумата от 196 529,82 лв., представляваща подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание сборна цена за достъп на ВЕИ, начислена по общо 13 фактури за периода м.септември 2012г.-септември 2013г. на присъединен към разпределителната мрежа производител за обект ВяЕЦ „К -” , в землището на с.Карапелит, на осн. чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 16.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 11 760,67 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на същата сума за период от поканата за връщането й 08.11.2013г. до 10.06.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е Д Х” ЕООД, ЕИК 200193409 да заплати на  „Е  П М”АД , ЕИК 10458621 , сумата от 20 906,16лв., представляваща сторените от последното съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА „Е Д 3” ЕООД, ЕИК 200193398 да заплати на  „Е  П М”АД , ЕИК 10458621 , сумата от  20329,23 лв., представляваща сторените от последното съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА „Е Д 4” ЕООД, ЕИК 200193327 да заплати на  „Е  П М”АД , ЕИК 10458621 , сумата от  17 721,61 лв., представляваща сторените от последното съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: