РЕШЕНИЕ

   № 162/ 08.06.2015 г.,     гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2015 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 206  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна и „Енерго-Про Продажби” АД - гр.Варна обжалват решение № 1237/23.12.2014 г., постановено по т.д.№ 1091/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, както следва: 1. „Енерго – Про Мрежи” АД - в осъдителната му част, с която е осъдено да заплати на „ЕМР Каолиново” ЕАД - гр. София, сумите: 955120.80 лв - подлежаща на връщане цена за достъп до ЕРМ на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР по 12 броя фактури за периода 11.10.2012 г. – 05.09.2013 г. ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 17.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, 51573.34 лв - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на поканата - 21.11.2013 г. до 02.06.2014 г., и 75461.76 лв – направени съдебни разноски; 2. „Енерго – Про Продажби” АД - в осъдителната му част за заплащане на сумите: 111 170.33 лв - неоснователно прихваната  поради отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2013 г. на ДКЕВР цена на изкупена електроенергия по фактура №19/30.09.2013 г. предвид прехвърлено от първия на втория ответник вземане за цена на достъп до ЕРМ по фактура №1104694/07.10.2013 г. в същия размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, 603.16 лв - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на поканата 21.11.2013 г. до 02.06.2014 г. и 9281.65 лв - съдебни разноски. Считат решението за неправилно и молят за неговата отмяна, като претендират разноски за двете съдебни инстанции. В с.з. въззивниците молят чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбите им и за отхвърляне на исковете срещу тях, ведно с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна - „ЕМР Каолиново” ЕАД – гр.София с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на съдебните разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника за въззивната инстанция.

Третото лице - помагач на страната на ответника - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /понастоящем КЕВР/ - гр.София моли с писмено становище за прекратяване на производството по отношение на нея, както и за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете на предявеното от ищеца основание по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

          Жалбата на двамата ответника по иска е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Искът срещу първия ответник  - „Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна е предявен на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предл.3 – ЗЗД за връщане като недължимо-платена на цена за достъп до електроразпределителната мрежа по 12 фактури за посочения период с оглед отпаднало основание предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на на временни цени за достъп, както и по чл.86, ал.1 – ЗЗД за присъждане на мораторни лихви върху главницата от датата на поканата. На предявеното основание искът е неоснователен.

Отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор, в случая – сключения между ищеца и оператора -  „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна неформален договор за достъп до ЕРМ, представляващ по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Сключването от производители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяването и заплащането й от ищеца.

Първоизточник на задължението за заплащане на цена на достъп до ЕРМ е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият в последствие административен акт за определяне на временни цени за достъп,  издаден на основание §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.

Поначало отмяната на административния акт има действие спрямо всички съгласно чл.177, ал.1 – АПК, от което следва, че актът се счита отменен спрямо всички занапред. Този текст не предвижда обратно действие на отмяната на административния акт. Обратно действие може да има закон, ако това е предвидено изрично в него; обратно действие има и развалянето на договора, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, по силата на закона – чл.88, ал.1 – ЗЗД. Съдебното решение с конститутивен ефект има обратно действие само в редки случаи - при унищожаване на договори и при разваляне по съдебен ред на договори за вещни права върху недвижими имоти. Иначе решението има действие занапред, но е противопоставимо спрямо всички трети лица  /има действие спрямо всички/ и конститутивното му действие в случай на уважаване на иска или жалбата се зачита от момента на упражняването на потестативното право с подаването им. Становището на други съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не е задължително за общите граждански съдилища съгласно чл.302 – ГПК, предвиждащ задължителност на влязлото в сила решение на административния съд за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Становището на ДКЕВР по този въпрос в Решение №КМ-1/13.03.2014 г. е повлияно от тези становища, ирелевантно е за спора, а и самото решение е оспорено пред ВАС.

 Независимо от действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, отмяната не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до ЕРМ. Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп, който е с продължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и продължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид продължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с продължително изпълнение.

Оттук следва, че операторът на ЕРМ - „Енерго - Про Мрежи” АД – гр.Варна не дължи връщане на заплатените му от ищеца суми по процесните фактури и искът по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД за тях, както и за лихвите за забава е неоснователен и следва да се отхвърли.

Искът срещу втория ответник е с основание чл.327 - ТЗ за заплащане на незаплатена част от цената на произведена от електроцентралата му в гр.Каолиново електроенергия по фактура №19/30.09.2013 г., която според ищеца е била прихваната неоснователно с вземане за цена на достъп по фактура №1104694/07.10.2013 г., което първият ответник е прехвърлил на втория ответник, като цесията на вземането и прихващането са нищожни на отпаднало основание предвид отменителното решение на ВАС. Предявен е и акцесорен иск по чл.86, ал.1 – ЗЗД за присъждане на мораторни лихви върху главницата от датата на поканата. Твърди се че с оглед отмяната договорът за прехвърляне на вземане се явява лишен от предмет, респективно вторият ответник не е могъл да прихване цедираното му вземане поради липса на такова. Изложените по-горе съображения относно първия иск са важими и спрямо втория иск, като от тях следва, че вземането на „Енерго - Про Мрежи” АД – гр.Варна за цена достъп по посочената фактура от 07.10.2013 г. спрямо ищеца съществува и не е недължимо на отпаднало основание, а цедирането му на „Енерго Про Продажби” АД – гр.Варна е действително, респективно – прихващането от последния  на същото вземане срещу насрещното вземане на ищеца към него за цена на продадена електроенергия по посочената фактура от 30.09.2013 г. е валидно настъпило. Ето защо искът е неоснователен изцяло, в т.ч. за лихвите за забава върху главницата, които следват съдбата на главното вземане.

ОС Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, като позоваването и обсъждането с него на друго решение на ДКЕВР – Решение №Ц-6/13.03.2014 г., което не е сочено за основание на иска, не е представено по делото, а и е оспорено и висящо по жалба пред ВАС, е неправилно. Предвид това обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете срещу двамата ответници, ведно с лихви и разноски, бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора, в полза на последните се присъждат направените за първата инстанция съдебни разноски изцяло, доколкото няма направено от защитата на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на същите страни за тази инстанция. Съдът намира възражението на ответника по жалбата по чл.78, ал.5 - ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за основателно и го намалява съобразно действително положения труд от адвоката и фактическата и правна сложност на делото до размера на изплатения адвокатски хонорар на процесуалния представител на въззиваемата страна общо в размер на 25591  лв,  от който присъжда в полза на първия въззивник сумата 20000 лв, а на втория ответник сумата 5591 лв. Съдът при това положение присъжда общо сумата 60587.88  лв в полза на първия въззивник и общо сумата 28293.41 лв в полза на втория въззивник – съдебни разноски за двете инстанции.

Исканото от третото лице помагач – КЕВР-София обезсилване на решението и прекратяване на делото по отношение на него е неоснователно, тъй като привличането му от въззивника не е без правен интерес, доколкото искът се основава на отмяната на негово Решение №Ц-33/14.09.2012 г. за временни цени на достъп до ЕРМ. Ако третото лице счита определението за привличане за неправилно, респективно - че решението не може да го обвърже, той може да обоснове такова възражение като защитно средство в случай на евентуално предявяване на бъдещ иск от привляклата го страна - „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна срещу него. Това го лишава от правен интерес да иска с жалбата срещу решението да бъде прекратено производството по иска спрямо него. Затова и поначало третото лице няма право да обжалва определението за привличането си – по аргумент от чл.220, изр.2 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1237/23.12.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1091/2014 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕМР Каолиново” ЕАД – гр.София срещу „Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна за сумите: 955120.80 лв - подлежаща на връщане цена за достъп до ЕРМ на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР по 12 броя фактури за периода 11.10.2012 г. – 05.09.2013 г., и 51573.34 лв - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху същата главница, считано от датата на поканата - 21.11.2013 г. до 02.06.2014 г., ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕМР Каолиново” ЕАД – гр.София срещу „Енерго-Про Продажби” АД - гр.Варна за сумите: 111 170.33 лв - незаплатена част от цената на произведена от електроцентралата в землището на гр.Каолиново електроенергия по фактура №19/30.09.2013 г., прихваната с прехвърлено вземане по фактура №1104694/07.10.2013 г. на „Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна на отпаднало основание поради отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2013 г. на ДКЕВР, и 603.16 лв - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на поканата 21.11.2013 г. до 02.06.2014 г., ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЕМР Каолиново” ЕАД гр. София, ул.”Тинтява” №13Б, ет.6, ЕИК 201414351, да заплати на „Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 60587.88  лв - съдебни разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА „ЕМР Каолиново” ЕАД гр. София, ул.”Тинтява” №13Б, ет.6, ЕИК 201414351, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД - гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата  28293.41 лв - съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.