Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                               №  167/  11.06.2015г. ,       гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   дванадесети май                                                 Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                      А.Братанова

 

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  208  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от К.М.Н., ЕГН **********, Г.И.В., ЕГН ********** и М.И.В., ЕГН **********,*** против решение № 992/30.10.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 81/2014г., в следните негови части: в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, гр.София от К.М.Н. иск с правно осн. чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й И.В.Н. , починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от А.М.А., при управление на МПС – л. а. марка „Ауди”, модел „А4” с ДК № СА7031НС за горницата над 30 000лв до пълния му заявен размер от 150 000лв, както и иска за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 10.11.2010г. до 12.01.2011г. вкл. като погасен по давност; в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, гр.София от Г.И.В. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща й И.В.Н. , починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от А.М.А., при управление на МПС – л. а. марка „Ауди”, модел „А4” с ДК № СА7031НС за горницата над 50 250лв до пълния му предявен размер от 100 000лв, както и иска за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 10.11.2010г. до 12.01.2011г. вкл. като погасен по давност; в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.И.В. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща му И.В.Н., починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от А.М.А., при управление на МПС – л. а. марка „Ауди”, модел „А4” с ДК № СА7031НС за горницата над 50 250лв до пълния му предявен размер от 100 000лв, както и иска за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 10.11.2010г. до 12.01.2011г. вкл. като погасен по давност. Считат първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила  по съображения, подробно изложени в жалбата. Молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се уважат изцяло предявените искове, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на настъпване на смъртта на наследодателя им -  10.11.2014 г. до пълното изплащане на сумите, ведно с присъждане на направените съдебно – деловодни разноски и адв. възнаграждение.

         Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваната му част.

        Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, гр.София, срещу решението в частта, с която е уважен предявеният срещу дружеството  от К.М.Н. иск за сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й И.В.Н., починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП. Счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Признава предявените от Г.И.В. и М.И.В. искове за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в присъдения от първоинстанционния съд размер от по 50 250лв за всеки от тях. Оспорва активната материалноправна легитимация по иска в лицето на съпругата на пострадалия К.М.Н. предвид на събраните по делото свидетелски показания, че в последните 6-7 години преди смъртта на И.Н. двамата съпрузи са били във фактическа раздяла, не са поддържали семейни отношения, ищцата дори не е присъствала на погребението на съпруга си и следователно тя не попада в кръга на най-близките от семейството на пострадалия, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му. В условията на евентуалност пледира за намаляване на размера на обезщетението съобразно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, като поддържа възражението си за  съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски и юриск. възнаграждение за двете инстанции.

        Срещу жалбата е постъпил отговор от въззиваемите К.М.Н., Г.И.В. и М.И.В., в който се изразява становище за нейната неоснователност и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявените искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и  чл.86 ЗЗД.   

          Безспорно установено по делото е наличието на настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено на 11.10.2010г. от А.М.А., управлявал лек автомобил – марка „Ауди”, модел „А4” с рег. № СА 70 31 НС, застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица № 231090073985, валидна за периода 28.04.2010г. до 27.04.2011г. С присъда № 13/13.07.2012г. по НОХД №  65/2012г. на ОС Ловеч А.М.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

          Безспорно установена е и материалноправната легитимация на ищците в качеството им на законни представители на пострадалия И.В.Н., починал на 10.11.2010г. в резултат на осъщественото ПТП – К.М.Н. – съпруга и Г.И.В. и М.И.В. – низходящи. Същите са от кръга на най-близките членове от семейството на пострадалия, със защитим от закона правен интерес да претендират обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания в следствие загубата на техния съпруг, респ. баща. / съгласно ПП на ВС  № 4/25.05.1961г./

          Налице са всички елементи от ФС на чл.266 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди - наличието на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, изразяващи се в настъпилата смърт на наследодателя на ищците.

          В същност основателността на исковете по отношение на низходящите на пострадалия, както и размера на присъденото им обезщетение не се оспорва от ответното застрахователно дружество и пред двете съдебни инстанции.

          Основният спорен въпрос по делото, поддържан и пред настоящата инстанция е за активната материалноправна легитимация на К.М.Н. по предявения от нея иск, както и за размера на присъдените обезщетения.

          В тази връзка съдът съобрази :

          За установяване на претърпените страдания на ищците в резултат загубата на техния родственик  са изслушани показанията на свидетелите  Й.Б.Т., К.З.С. и брата на пострадалия Н.В.Н.. Съдът кредитира онази част от показанията им, които възпроизвеждат лични техни впечатления и не кредитира наученото от трети лица. Според свидетелката Т. в семейството имало нормални отношения, членовете му се поддържали и си помагали един друг. Когато родителите били в чужбина, пращали на децата си пари, идвали си по празниците. И. работел в строителна фирма във Варна, след като баща му се влошил и починал, той се прибрал в Т., за да гледа майка си. М. ходил в Гърция, работил заедно с баща си в строителна фирма. Майката и бащата поддържали връзка, били като нормално семейство, тя се прибирала по Коледните празници. М. много тежко преживял инцидента, не се хранел, отслабнал, останал без работа, дълго време не можел да си стъпи на краката. Съпругата на И. била в много лошо състояние след смъртта му, отслабнала видимо, психически нестабилна. Към момента на произшествието К. работела в Гърция и изпращала пари, а И. живеел в Т. да гледа майка си. Дъщерята на И. по принцип живеела в Гърция, а понастоящем – в Белгия. К. и И. били дълги години заедно в Чехия, имали апартамент в Ч.б., който продали. Като цяло отношенията между И. и К. са били като в едно нормално семейство.

          Свидетелката Стоянова познава семейството на И. като задружно, видимо се обичали, доста се поддържали. След смъртта на съпруга си К. станала страшно мълчалива, затворила се в  себе си, а М. бил съсипан. Родителите живеели в чужбина, М. ***, после пътувал с баща си.

Когато имали възможност си идвали в България, поддържали се финансово. От М. знае, че след смъртта на И. К. започнала да има проблеми със сърцето.

          Според свидетеля Н. И. отишъл да живее в Т., защото нямало къде да живее. За отношенията между двамата съпрузи свидетелят не възпроизвежда лични впечатления, а получена информация от трети лица – за това, че може би отношенията се влошили, че К. не желаела да живее повече с мъжа си, че не присъствала на погребението му. Самият той не е виждал семейството много отдавна. Когато И. боледувал, майка му плащала за лечението му. Две години преди произшествието видял Г. и оттогава не я е виждал.

          От съвкупната преценка на свидетелските показания, преценени по вътрешно убеждение и съобразно правилото на чл.172 ГПК, съдът стига до извода, че семейството на пострадалия И.Н. не е живеело заедно от дълги години, тъй като родителите, а в последствие и децата работели и живеели през различни интервали от време в чужбина. Не се събраха убедителни данни по делото в подкрепа на твърденията на ответника, че семейството не е живеело сплотено, че са липсвали обичайните, нормални отношения  на обич и привързаност между съпрузите, че са живеели във фактическа раздяла и в условия на отчужденост и незаинтересуваност един към друг.  Събирането по празниците, финансовото поддържане на членовете на семейството и самият факт, че същото не е прекратено чрез развод са обстоятелства, които говорят за действително нормални семейни отношения. Разделното живеене на членовете на семейството, поради необходимостта на изкарват препитанието си в чужбина, не се покрива по съдържание с понятието „фактическа раздяла”, при която липсата на съвместно живеене е резултат на трайно състояние на разстройство на брачната връзка, изчерпване на потенциала за продължаването й и настъпили отчуждение и липса на взаимопомощ. Освен това и двете свидетелки посочват влошеното физическо и психическо състояние на К. в резултат на загубата на съпруга й. С оглед на всичко това съдът приема, че ищцата притежава активна легитимация по предявения от нея иск, тъй като е сред кръга на най-близките на пострадалия, преживяла морални болки и страдания  в резултат на неговата смърт.

Досежно размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно  правилото  на  чл.52 ЗЗД,  е налице константна  и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – видът, характерът и степента на  увреждането; начинът на извършване на увреждането; възрастта на пострадалия и здравословното му състояние; вида, интензитета и продължителността на претърпените от ищците морални болки и страдания; отношенията в семейството преди настъпилата загуба и не на последно място -  икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съобразно  установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед на горните критерии съдът определя справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди за  съпругата К.М.Н. – в размер на  50 000лв и по 100 000лв за всяко едно от двете деца.

Основно място при определяне размера на обезщетението съдът отдава на направеното още в отговора на исковата молба от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърдението е за наличието на една висока степен на съпричиняване, изразяващо се в неправилно движение на пешеходеца по пътното платно на място и по начин, при които пресичането му не е било безопасно. Твърди се още, че И.Н. е имал обективната възможност да възприеме приближаващия   автомобил и съобразявайки   се със  скоростта  му на  движение,  да предотврати  настъпилото  ПТП.  Пострадалият се е движил по диагонал на пътното платно, на бавен и некоординиран ход, пресичайки пътното платно на място, където няма пешеходна пътека,  облечен в тъмни дрехи, намаляващи възможността за възприемането му през тъмната част на денонощието. С поведението си е нарушил чл.113 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, както и чл.108 с.з.

От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че на мястото на ПТП не е имало хоризонтална пешеходна пътека или вертикална маркировка за такава. Според експерта пешеходецът е можел да възприеме фаровете на автомобила на голяма разстояние и то преди ПТП. Пресичайки платното на необозначено за това място, пострадалият е създал опасност за движението, нарушавайки разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 във вр. с чл.113, т.1 ЗДвП, съгласно които пешеходците са задължени да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение,следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Извършвайки това нарушение пострадалият  безспорно  е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като степента на съпричиняване съдът определя на 30 %.

Предвид така установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият на ищцата  К.М.Н. съдът присъжда обезщетение в размер на 35 000лв, а на всяко едно от двете деца – по 70 000лв. В тези размери предявените искове се уважават, а за разликата над тях до претендираните суми – се отхвърлят като неоснователни.

Законната лихва върху присъденото обезщетение се присъжда от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Направеното от застрахователя възражение за погасяване на  част от вземането по давност е основателно, тъй като в случая е приложима    кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП/  така  реш. № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г. и реш. № 96 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010 г./. Следователно – за периода  от 10.11.2010г. до 12.01.2011г. вземането за мораторна лихва е погасено по давност.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва :  Ищците са представили доказателства за направени разноски за първата инстанция в общ размер на 13 060лв / по иска на К.М.Н. с материален интерес  от 150 000лв е заплатен адв.хонорар в размер на 6 000лв; по исковете на другите двама ответници с материален интерес всеки от тях от по 100 000лв е заплатен адв.хонорар в размер на по 3 530лв/. Съдът, след като  съобрази направеното в последното съдебно заседание пред първата инстанция възражение за прекомерност на заплатения адв.хонорар, с оглед даденото разрешение в т.3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и на осн.чл.78 ал.5 ГПК вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че заплатените  от  ищците адв.възнаграждения  не следва да бъдат намалявани, тъй като са определени и заплатени в минималните размери по Наредбата. Ответното дружество е представило списък по чл.80 ГПК за първата инстанция   в размер на 11 300лв / 11 000лв – ю.к.възнаграждение, определено в минимални размери съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения + 300лв депозит за САТЕ/. За втората инстанция страните са направили следните разноски – ищцата К.М.Н. – 10 060  лв, ищците М.И.В. и Г.И.В. – по 7 060 лв всеки. С оглед направеното възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно  предвид фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция и установените в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения минимални размери на дължимия адв.хонорар, съдът редуцира възстановимите разноски за ищцата К.М.Н. до 4 130лв, а на М. и Г. В. – до 2 322лв за всеки един. Следователно – разноските на К.М.Н. за двете инстанции са в общ размер на 10 130лв / 6 000лв + 4 130лв/, а на М. и Галина В. – в общ размер от по 5 852лв / 3 530лв + 2 322лв/. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на К.М.Н. се дължат 2 364лв., а на М. и Г. В. -  по  4 096лв на всеки един.

Разноските на ответното дружество за първа инстанция са 11 300лв, а за втора – 5 780лв.ю.к.възнаграждение съобразно материалния интерес, или общо – 17 080лв.  С оглед отхвърлената част на исковете на ответника се дължат 8 540лв. общо за двете инстанции.

Ответното дружество се осъжда да заплати по сметката на ВнАпС държавна такса върху уважената  част на исковите претенции в размер на 10 500лв за двете инстанции, или още 5 280лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                             Р       Е       Ш      И       :

ОТМЕНЯ решение № 992/30.10.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 81/2014г. в частта, с която е отхвърлен предявения от   К.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й И.В.Н. , починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, за разликата над 30 000лв до 35 000лв, като вместо него

 

П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А :

ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати  на К.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***,  още 5 000лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й И.В.Н., починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от А.М.А., при управление на МПС – л. а. марка „Ауди”, модел „А4” с ДК № СА7031НС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  13.01.11г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата от 1 164лв. с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на исковата претенция.

          ОТМЕНЯ  решение № 992/30.10.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 81/2014г.  и в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.И.В., ЕГН **********, с адрес *** и М.И.В., ЕГН **********, с адрес *** искове срещу ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени  от тях болки и страдания вследствие загубата на техния баща И.В.Н. , починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата за разликата над 50  250лв лв до 70 000лв, като вместо него

 

П  О  С  Т   А  Н  О  В  Я  В  А :

ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” No 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на Г.И.В., ЕГН ********** и на М.И.В., ЕГН **********,*** още по 19 750лв на всеки един, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща им И.В.Н., починал на 10.11.2010г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от А.М.А., при управление на МПС – л. а. марка „Ауди”, модел „А4” с ДК № СА7031НС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  13.01.11г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата от по 2 322лв  на всеки един, представляваща с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на исковите им претенции.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА К.М.Н., ЕГН **********, Г.И.В., ЕГН **********  и М.И.В., ЕГН **********, всички с адрес *** да заплатят  на ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров сумата  от 1 454лв с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” No 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати  по сметката  на Варненския апелативен съд сумата от още 5 280лв държавна такса върху уважената част на исковите претенции за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :