ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, № 231_______/_25.03.____ 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

        ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдия В. А* в.ч.т.д. № 209/2015 г. по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х.Н.К. *** Козлево – лично и в качеството му на управител на „А**” ЕООД – с. Каравелово, община Никола Козлево, срещу протоколно определение от 04.02.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1953/2014 г., с което е оставена без разглеждане молбата на двамата въззивници и „Е* Н* П*” ЕООД по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба. 

По същество в частната жалба се твърди, че молбата за възстановяване на срока е подадена веднага след като са преустановени обстоятелствата, които са станали причина за укриването на жалбоподателят Х.К. под страх за здравето и живота си, и които са причина за пропускането срока за подаване на писмен отговор на исковата молба. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Депозиран е отговор на частната жалба от насрещната страна – „А* р*” ООД със становище за потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият състав на съда намира, че частната жалба е депозирана в срока за обжалване, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се преценява като допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

На първо място следва да се посочи, че жалба срещу обжалваното определение, не е подадена от „Е* Н* П*” ЕООД, поради което срещу това дружество определението е влязло в сила. Ответниците са обикновени другари /солидарни длъжници/, вследствие на което всеки действа самостоятелно и  извършените от един процесуални действия нито вредят, нито ползват останалите другари – чл. 216, ал. 1 от ГПК.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по иск на „А* р*” ООД с правно осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу Х.Н.К., „А**” ЕООД и „Е* Н* П*” ЕООД за установяване на вземане, дължимо от ответниците при условията на солидарност.

Не се спори по факта, че ответниците по иска получават препис от исковата молба на 22.12.2014 г. с указание за възможността да депозират писмен отговор в двуседмичен срок от връчването, на основание чл. 367, ал. 2 от ГПК.

След изтичане на срока ВОС постановява Определение № 198 от 16.01.2015 г. за насрочване на производството по т. д. № 1953/2014 г. в открито съдебно заседание на 04.02.2015 г.

Не е спорно и това, че определението за насрочване е получено от ответниците на 23.01.2015 г.

На 03.02.2015 г. Х.Н.К. подава молба в лично качество и като представител на „А**” ЕООД, в която посочва, че са били налице престъпни обстоятелства спрямо него и които са били причина да не успее да организира защитата си и моли за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Моли да се разпитат двама свидетели за установяване на посочените твърдения.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.

Видно от цитираната правна норма, условията за възстановяване на срок, са: 1) установения от закона или определения от съда срок да е изтекъл (обективен критерии), 2) страната, която е пропуснала срока да докаже „особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее” (субективен кретирии). Предоставеното от закона право възниква в случай, че молбата е подадена в 7-дневен срок от съобщението за пропускане на срока (обективен критерии).

В настоящия случай и тримата ответници са получили на 23.01.2015 г. призовка за явяване за участие в открито съдебно заседание на 04.02.2015 г. (за което страните се явяват, чрез упълномощени процесуални представители), ведно с препис от определението за насрочване, в което е изрично посочено, че ответниците не са подали отговор на исковата молба.

С оглед на това, следва да се приеме, че срокът за подаване на молба по чл. 64, ал. 2 от ГПК е започнал да тече от 23.01.2015 г. и обективно е изтекъл на 30.01.2015 г., при което молбата от 03.02.2015 г. се явява просрочена и правилно окръжният съд я е оставил без разглеждане, като недопустима. Обжалваното протоколно определение от 04.02.2015 г. е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.02.2015 г. постановено по т. д. № 1953/2014 г. на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.              

                                                                                      

 

 2.