О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   296 / 04.05.                                               2016 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   трети май                                                                 година 2016

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                              М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 209 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е  по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Б-3” ЕООД, / в несъст./, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Драгоман” № 40, ет.2 , ЕИК 124645081, представлявано от синдика Я* Н* С* против определение № 802/11.03.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 89/2016г., с което производството по делото е прекратено поради констатирана от първоинстанционния съд недопустимост на същото предвид липсата на правен интерес от предявения иск спрямо първия ответник и липсата на пасивна легитимация на втората ответница. По съображения, подробно изложени в частната жалба, моли съда да отмени обжалваното определение и даде указания на първата инстанция за разглеждане на делото по същество.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения :

          Производството по делото е образувано по подадена искова молба с правно основание чл.135 ЗЗД от  „Б-3“ЕООД, / в несъст./ срещу Б.К.М.  и съпругата му Ш.Е.М.,***, за признаване за недействителни по отношение на дружеството на даденото от длъжника Б.М. и съпругата му Ш.М. съгласие за заличаване на ипотека, учредена върху имоти, находящи се в с. Ляхово, общ. Балчик, обл. Добрич като увреждащо ищеца в качеството му на кредитор.  

    Ищецът се легитимира като кредитор на ответника Б.М. по парично вземане, присъдено му по т.д. № 226/2010г. на ДОС. Ответникът, заедно със съпругата си Ш.М. е обезпечен с ипотека кредитор на трето лице „ХМГ България” ЕООД за вземане в размер на 600 000 евро. Вземането на ищеца е обезпечено със запор върху обезпеченото с ипотека вземане на Б.М. от ХМГ „България” ЕООД, като обезпечителната мярка е изпълнена от ЧСИ С* С*, но в нарушение на императивната разпоредба на чл. 509 ал.2 ГПК вр.чл.171 ЗЗД  запорът не е бил вписан в имотния регистър. Възползвайки се от това обстоятелство ответниците са заличили ипотеката. Претендира по реда на чл. 135 ЗЗД  едностранната сделка по даване на съгласие за заличаването на ипотеката да бъде обявена за недействителна спрямо него, като правният интерес от водене на иска спрямо ответника Б.М. се обосновава с намерението след позитивно за него решение да бъде вписана нова ипотека в негова полза по реда на чл. 179 ал.3 ЗЗД.

От обстоятелствената част на исковата молба и приложеното към нея Постановление за възлагане вместо плащане от 10.02.2012г. – л.20, се установява, че след налагане на запора и заличаване на ипотеката, на 10.02.2012г. ЧСИ С* С*  на осн.чл.510 ГПК е възложил вместо плащане на взискателя „Б- 3” ЕООД / в несъст./ запорираното вземане на длъжника Б.К.М. от ХМГ България” ЕООД. Ищецът изрично заявява, че  след влизане в сила на решението  по т.д. № 226/2010г. на ДОС, с което му е присъдена исковата сума от 389 806,62лв, му е възложено вместо плащане запорираното вземане в същия размер от ЧСИ С* С*, а третото задължено лице е осъдено да му заплати възложената част от вземането на първия ответник с решение по т.д. № 1034/2012г. на ВОС. Възлагането вместо плащане, като способ за принудително удовлетворяване на взискателя е своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите й правни последици - превръща взискателя в титуляр на самото вземане и той може да се разпорежда с него, той е вече  негов носител.- Решение № 56 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева, по чл.290 ГПК.

Активна процесуална легитимация за провеждане на иск по чл.135 ЗЗД притежава лицето, което твърди да е кредитор на ответника. Тя се извежда от твърденията в исковата молба. В процесния случай ищецът „Б-3 „ЕООД / в несъст./ излага, че след осъщественото възлагане вместо плащане по реда на чл.510 ГПК и успешно провеждане на иска по т.д. № 1034/2012г. на ВОС, ТО се легитимира като кредитор и на ТЗЛ „ХМГ България” ЕООД. С оглед  обаче на така заявената фактология настоящият състав намира, че ищецът не притежава качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като осъществената принудителна цесия по чл.510 ЗЗД е породила погасителното си действие по отношение на задължението на Б.М. към него. В качеството си на цесионер на вземането  той губи активната си процесуална легитимация да води П* иск срещу  ответника  М.. А това обстоятелство само по себе си  предпоставя недопустимост на предявения иск.

          Предвид липсата на правоотношение между ищеца и ответницата Ш.М. следва да бъде споделен и вторият извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск  по отношение и на втората ответница.

По изложените съображения частната жалба се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

О   П    Р   Е   Д    Е   Л    И     :

         

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частна жалба от „Б-3” ЕООД, / в несъст./, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Драгоман” № 40, ет.2 , ЕИК 124645081, представлявано от синдика Я* Н*С* против определение № 802/11.03.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 89/2016г., с което производството по делото е прекратено поради констатирана от първоинстанционния съд недопустимост на същото предвид липсата на правен интерес от предявения иск спрямо първия ответник и липсата на пасивна легитимация на втората ответница.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :