РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  120/ 12.05.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      петнадесети април                                                                  Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     210         по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ю. Б.” АД гр. София срещу решение №999/30.10.2014 г. по т.д. №194/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените при условие на пасивно, обективно и субективно съединяване  искове против С.З.К. и Ц.З.К. с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.60 ЗН и чл.86 ЗЗД за разликата общо над 28 168 лв. до общо 170 690,37 лв., претендирани поравно от двамата ответници съобразно наследствените им квоти от по ½ ид.ч. от наследството на починалия ЕТ З. С. К. с фирма „ЗСК-2001 З. К.”.

          В останалите осъдителни части спрямо първите двама ответници, както и в осъдителната и отхвърлителната част по отношение на третия ответник „К.И. 2008” ЕООД с. Кипра , общ. Девня, като необжалвано първонистанционното решение е влязло в законна сила.

          Въззивникът навежда оплакване за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваните му части, предвид неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед на което моли за отмяната му в тези му части и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявените против С.К. и Ц.К. искове се уважат изцяло. Моли за присъждане и на сторените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззивната жалба е редовна, подадена и в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството са предявените от „Ю. Б.” АД гр. София против С.З.К. и Ц.З.К., като наследници на починалия З. С. К. в качеството му на ЕТ с фирма „ЗСК-2001 З. К.”, искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Исковите претенции намират фактическото си основание в непогасени задължения на техния наследодател по сключен с банката договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” №№BL8628 от 12.05.2008 г. за сумата от 150 000 евро. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че кредитополучателят ЕТ е починал на 27.06.2012 г. и негови наследници по закон са двамата ответници С.К. и Ц.К., както и Г. З.К.. Последният наследник по закон е извършил отказ от наследство, а ответниците са приели наследството по опис съгласно чл.60 от ЗН.

          По делото е назначена ССЕ, от чието заключение е видно, че за периода от 13.05.2008 г. до 28.11.2011 г. кредитополучателят ЕТ З. К. е усвоил сумата от 84 790,91 евро на траншове. До 27.01.2009 г. са извършени погашения  по главницата в размер на 10 500 евро, поради което дългът в тази му част възлиза на 74 290,91 евро. Последното извършено плащане е на 24.04.12 г. за погасяване на лихви по кредита с падеж 05.04.2012 г. и 05.05.2012 г.. След тази дата липсват плащания по кредита. От начислените лихви са останали непогасени 12 567,55 евро, както и 414,14 евро непогасени задължения за такси във валута. Липсват доказателства за извършено от банката осчетоводяване на претендираните от нея разходи за имуществена застраховка в размер на сумата от 212,83 лв.. Липсват и доказателства за извършени погашения по дълга от страна на солидарно задължените лица „ЗСК 2005” ЕООД и „К.И. 2008” ЕООД.

Поради неплащане и просрочие на задълженията по първа просрочена вноска с падеж 05.06.2102 г. и на основание чл.24 б.”г” вр. с чл.25 б.”в” от договора за кредит банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. За последното ответниците са уведомени с нарочно изявление, обективирано в нотариални покани, връчени съответно на С.К. на 22.11.2013 г. и на Ц.К. на 19.11.2013 г..

Основният спор между страните е по въпроса досежно приложението на чл.64 ЗН във връзка с установеното по делото приемане от ответниците на наследството по опис по реда на чл.61  и сл. от ЗН и в частност позоваването им на разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗН.

От събраните по делото доказателства се установява, че двамата наследници по закон са предприели съответни на закона – чл.60 ЗН действия по приемане на наследството от техния наследодател по опис. Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на притежаваното от наследодателя имущество към момента на неговата смърт от имуществото на призованите към наследяване. Приемането на наследството по опис е правно действие, чрез което по силата на закона – чл.60 ал.2 ЗН приелият наследството по опис цели да ограничи отговорността си за задълженията на своя наследодател до стойността, която се покрива от наследственото имущество, включено в описа.  В случая и двата юридически факта са се осъществили и приемането е породило действието си от вписването му в особената книга по реда на чл.49 ал.1 ЗН.

Що се отнася до приложението на разпоредбата на чл.64 ЗН, то само съзнателното не вписване в описа на известно на наследниците имущество, ще има придадената му от закона правна последица – изгубване на изгодите, свързани с приемане на наследството по опис, измежду които е и тази по чл.60 ал.2 ЗН. Предвид това и съобразно чл.154 ГПК, ищецът е този, който следва да докаже в процеса знанието у ответниците и съответно на него умишленото не включване от тях в описа на учреденото вещно право на строеж за изграждане на конкретни обекти в новопостроена жилищна сграда /нот. акт на л.48/, което не е сторено. Освен това междувременното погасяване на правото на строеж дори само по себе си изключва интереса на ответниците от съзнателното не вписване на това имущество.

Предвид изложеното, съдът приема, че отговорността на ответниците – въззиваеми следва да бъде ограничена, съобразно наследствения им дял, до размера на стойността на приетото от тях по опис наследствено имущество в размер общо на 28 168 лв. или за всеки от тях - до сумата от по 14 084 лв., представляваща припадащата се на всеки като наследник ½ ид.ч. от приетото по опис наследство.

До посочените по-горе размери исковите претенции са основателни и доказани, а за разликата до претендираните суми следва да се отхвърлят.

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК настоящият състав на съда препраща, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответниците - въззиваеми се присъждат сторените от тях разноски за настоящата инстанция в размер общо на сумата от 630 лв., адвокатско възнаграждение, или по 315 лв. на всеки един от двамата.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №999/30.10.2014 г. по т.д. 194/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените при условие на пасивно, обективно и субективно съединяване  искове против С.З.К. и Ц.З.К. с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.60 ЗН и чл.86 ЗЗД за разликата общо над 28 168 лв. до общо 170 690,37 лв., претендирани поравно от двамата ответници съобразно наследствените им квоти от по ½ ид.ч. от наследството на починалия ЕТ З. С. К. с фирма „ЗСК-2001 З. К.”.

ОСЪЖДА „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, гр. София, ул.”Околовръстен път” №260, да заплати на С.З.К., ЕГН **********,*** и Ц.З.К., ЕГН **********,***, на осн. чл.78 ал.3 ГПК на всеки един от тях по 315 лв., разноски за въззивната инстанция, или общо сумата от 630 лева.

В останалите осъдителни и отхвърлителни части, като необжалвано, първонистанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.