РЕШЕНИЕ

124

                                               гр.Варна, 17.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.05.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 210 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД - гр.София против решение № 95/31.10.2018 г. на Окръжен съд – Шумен по т.д. № 29/2018 г. в отхвърлителната част по иска му по чл. 422 от ГПК срещу К.Д.К. и Н.С.К.,***, както следва: относно главницата по договор за банков кредит и два анекса към него за разликата над уважения размер от 1606 евро до пълния предявен размер от 29170 евро; относно лихви върху главницата за разликата над уважения размер от 308.97 евро до пълния предявен размер от 381.16 евро; относно обезщетителни лихви /неустойки/ за разликата над уважения размер от 16.88 евро до пълния предявен размер от 450.70 евро, с която се моли за отмяна на решението в тази му част като неправилно и за постановяване на друго решение за уважаване на иска изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.  „Уникредит Булбанк“ АД - гр.София е подало и допълнителна въззивна жалба с характер на частна жалба срещу определение №72/12.03.19 г. на ШОС по чл. 248 ГПК относно разноските. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбите му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответниците по жалбата – К.Д.К. и Н.С.К. молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Оплакването в жалбата, че съдът неправилно не е зачел настъпилата предсрочна изискуемост на дълга по кредита и произволно е изчислявал дължими след 30.08.2017 г. суми по договора за кредит, е основателно.

 От заключението на ССЕ, което неоспорено от страните, въззивният съд възприема като компетентно и обективно дадено, се установява, че от м.март 2015 г. до м.март 2017 г. ответниците са погасили 25 вноски  в размер на 3090 евро, като са погасили и договорни лихви от м.март 2015 г. до м.юли 2017 г. и частично за м.август 2017 г. в размер на 4534.98 евро. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 05.10.2017 г. не са били погасени анюитетните вноски по договора за кредит от 27.12.2007 г., считано от м.април 2017 г., т.е. за шест месеца, и лихвите от м.август 2017 г., т.е. за около два месеца. При това положение банката е имала право да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем съгласно чл.16.1.1 от договора за кредит и чл.17.1 от анекс №2 към договора от 24.03.2015 г., съгласно които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем за цялата непогасена част от кредита при пълно или частично неплащане на падежа на всяка една, която и да е вноска за главница и/или възнаградителни лихви, и/или обезщетителни лихви, и/или такси, и/или комисионни. Кредитът при това положение е обявен за предсрочно изискуем на длъжниците на 05.10.2017 г. с получаване от тях на тази дата на поканите за доброволно изпълнение, доставени им от куриера „Д и Д Експрес“ ЕООД, а не на посочената в тях дата – 30.08.2017 г., към която няма обявена предсрочна изискуемост на длъжниците по кредита. Освен това банката е продължила да начислява след 30.08.2017 г. лихви за просрочие, като в противен случай след тази дата договорът за кредит би следвало да се счита прекратен и вземанията по него да се олихвяват само със законната лихва, което в случая банката не е сторила. Ето защо следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изцяло изискуем на 05.10.2017 г. Към тази дата съгласно заключението на ССЕ ответниците дължат на банката главница – 29170 евро /29296.44 евро – 2.84 евро – 123.60 евро, заплатени на 05.10.2017 г., с които са погасени окончателно вноските за м.февруари и м. март 2017 г./, лихви /възнаградителни/ върху редовна главница – 79.33 евро /147.91 евро – 68.58 евро, заплатени на 05.10.2017 г., с които са погасени частично лихвите за м.август 2017 г./ и общо лихви  върху просрочени главници, неустойки /включващи наказателна надбавка/ върху просрочени главници и върху просрочени възнаградителни лихви – 417.53 евро. Банката не е отчела други плащания на длъжниците /в размер общо на 1903.37 евро/, за които има данни в заключението на ССЕ, по процесния договор за кредит, тъй като във вносните бележки не е посочено кои вноски се погасяват с тях. Доколкото ответниците имат и други задължения към банката по сключена към договора за банков кредит застраховка пакет „Кредитна протекция“ с покрити рискове „смърт следствие на заболяване или злополука“ съгласно чл.9 от договора за банков кредит от 27.12.2007 г., в подкрепа съществуването на които въззивникът е представил във въззивното производство и други доказателства- сертификат, декларация, погасителен план, движения по контракт, следва да се приеме, че с посочените неуточнени плащания са погасявани тези именно  различни от задълженията по кредита задължения на ответниците към ищеца по договорената застраховка. Видно от представената по делото на л.87-л.110 информация за движение по разплащателната сметка на длъжника К.Д.К. 70001501312797 въпросните плащания на каса са осчетоводени по друга сметка на същата 501100003. Дължимите периодични такси са отчитани също по различна сметка на длъжника. Ответниците не са доказали, че са погасили всички свои изискуеми задължения към банката, в т.ч. и тези по застраховка „Кредитна протекция“. Що се отнася до сумата 435 лв, внесена с вносна бележка на 29.07.2017 г.- л.184, относно която защитата на ответниците неколкократно повдига въпрос, тя действително не фигурира в движенията по сметките на ответницата, но това очевидно се дължи на изтъкнатата и в самия отговор на исковата молба причина – сумата е внесена от ответницата по различна сметка на банката от посочената такава в анекса към договора за извършване на плащания по погасителните вноски. Касае се за неточно изпълнение от страна на длъжника, довело до неосчетоводяване на плащането по разплащателната сметка по кредита. Банката обаче не е положила дължимата грижа на добър търговец да извърши проверка и насочи плащането по предназначение, нито е върнала внесената сума на длъжниците. Ето защо, по направеното възражение това плащане в размер на 222.41 евро следва да им се зачете за изпълнение и да се приспадне от задълженията им. При общо задължение на ответниците за лихви и неустойки в размер общо на 496.86 евро /79.33 евро+417.53 евро/ по решението на ОС Шумен вече са присъдени лихви и неустойки в размер на 325.85 евро /308.97 евро – договорни лихви + 16.88 евро – неустойки/, като остава разлика от 171.01 евро. Сумата 222.41 евро, приета от съда за изпълнение, покрива тази разлика по претенциите за лихви и неустойки, както и част от главницата в размер на 51.40 евро. При това положение искът за главницата е основателен до размера на 29118.60 евро /29170 евро – 51.40 евро/, като решението в отхвърлителната му част относно нея за разликата от 1606.80 евро до 29118.60 евро следва да се отмени и искът се уважи за същата разлика в размер на 27511.80 евро. В останалата му отхвърлителна част по претенциите за главница, възнаградителни лихви и лихви /неустойки/ за просрочие решението е правилно и следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора и новия резултат по делото решението следва да се отмени и в частта за разноските, присъдени в полза на ответниците, за разликата от 54.81 лв до присъдения размер от 2773 лв. В полза на въззивника следва да се присъди разлика до направените съдебни разноски за първата инстанция съразмерно на уважаването на иска /4045.41 лв/ в размер на 3798.09 лв и разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на 2646.27 лв /2697.36 лв за въззивника – 51.09 лв за ответниците по жалбата/. Съобразно резултата по делото за заповедното производство следва да се присъдят разноски, съответно: 1151.76 лв за държавна такса и 1660.78 лв за адвокатско възнаграждение, като обжалваното определение на ОС Шумен по чл.248-ГПК се измени за тези суми.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 95/31.10.2018 г. на Окръжен съд – Шумен по т.д. № 29/2018 г. в отхвърлителната му част по иска по чл. 422 от ГПК относно главницата по договор за банков кредит №3047/27.12.2007 г. и два анекса към него за разликата над уважения размер от 1606 евро до размера на 29118.60 евро, както и в частта за разноските в полза на ответниците над сумата 54.81 лв до присъдения размер от 2773 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „Уникредит Булбанк“ АД - гр.София, ЕИК 831919536, срещу К.Д.К., ЕГН **********, и Н.С.К., ЕГН **********,***, допълнително за сумата 27511.80 евро – главница по договор за банков кредит №3047/27.12.2007 г. и два анекса към него №1/08.01.2014 г. и №2/24.03.2015 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 31.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за която са издадени заповед за изпълнение №1937/01.11.2017 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3323/2017 г. на Районен съд Шумен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част и в частта за разноските в полза на ответниците до размера на 54.81 лв.

Решението е влязло в сила в установителната му част и в частта за разноските в полза на ищеца - 247.32 лв като необжалвано.

ИЗМЕНЯ определение72/12.03.19 г. на Окръжен съд Шумен по т.д. № 29/2018 г. по чл. 248 ГПК относно присъдените на ищеца разноски за заповедното производство, като ги увеличава съответно от 75.60 лв на 1151.76 лв – държавна такса и от 109.01 лв на 1660.78 лв – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********, и Н.С.К., ЕГН **********,***, да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД - гр.София, ЕИК 831919536, сумите: 3798.09 лв – разлика за съдебни разноски за първата инстанция и 2646.27 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.