Р Е Ш Е Н И Е

 

186

                              

                гр. Варна, 03.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 211  по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по повод на въззивна жалба от  „М И Д” ЕАД гр. София против решение № 26/13.02.20104г. по т.д. № 285/13г. на ДОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „Б” ЕООД гр.Т за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 68 709,17лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на лизингови вноски за периода 05.11.2007г.-05.09.2008г. по договор за лизинг № 1 от 06.07.2004г., което вземане е цедирано на ищеца.

    Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно е разпределена доказателствената тежест относно доказване на факта на изпълнение на задължението на ответника за заплащане на лизингови вноски. Моли да се допусне ССЕ, която неправилно не е допусната от първоинстанционния съд. Смята , че в рамките на тази експертиза вещото лице ще извърши проверка по счетоводни документи и ще установи липсата на плащане от страна на ответника. Счита за неправилен извода на ДОС за липса на цесия по отношение на спорното вземане. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявеният иск ведно с присъждане на направените по делото разноски и юр.к. възнаграждение.

    В писмения си отговор въззиваемата страна „Б”ЕООД, гр.Т оспорва основателността на въззивната жалба, моли за нейното отхвърляне като недопустима и необоснована и потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на съдебно- деловодни разноски. За първи път във въззивната жалба се позовава на изтекла погасителна давност на главното задължение, поради което счита, че са погасени и всички вторични задължения, вкл. неустойки, лихви и други.

    ВнАС прецени следното:

    В исковата молба се твърди, че на 06.07.2004г. между трети за спора лица е сключен договор за лизинг. Лизингополучателят по същия е поел задължение да заплаща лизингови вноски и застрахователните премии по имуществената застраховка на актива. За плащанията е приет погасителен план. По договора за лизинг е уговорена неустойка за закъснение  при плащане на лизингови вноски в размер на 0,5% на ден върху просрочената лизингова вноска за период след датата на падежа на съответната вноска. С протокол на датата на сключване на договора е и предаден от лизингодателя на лизингополучателя лизинговият актив. Първоначалният лизингополучател по визирания по-горе договор е прехвърлил правата и задълженията си по него със съгласието на лизингодателя на „Б”ЕООД. За заместването в дълг е подписан договор от 23.02.20007г. с нов погасителен план. На 15.02.2011г. първоначалният лизингодател сключва договор за цесия с ищеца „М И Д”ЕАД за прехвърляне на правата на лизингодателя по договор за лизинг от 06.07.2004г. Цесията е съобщена на ответника. За периода 05.11.2007г.-05.09.2008г. ответникът –лизингополучател е останал задължен към лизингодателя за просрочена главница и просрочена лихва, образуващи общ размер на просрочените лизингови вноски от 7930,74лв. Върху тях се дължи неустойка за забава в размер на 68 709,17лв. Която се претендира за заплащане от ищеца за периода 05.11.2007г.-05.09.2008г.

    Ответникът „Б”ЕООД не представя писмен отговор и не се явява негов представител пред ДОС.

    След постановяване на определение от 14.01.2014г. по т.д. № 285/13г. на ДОС, с което е насрочено за разглеждане делото в първо с.з. ищецът с молба от 12.02.2014г. е поискал поправка в петитума на иска като същият се чете „за периода от 05.11.2007г. до 13.01.2013г.” ,вместо „ за периода 05.11.2007г. до 05.09.2008г.” Исканата поправка не е допусната от ДОС съгласно протоколно определение от 13.02.2014г.

    Предявеният иск е с правно осн. чл.99,ал.2 вр.чл.92 ,ал.1 ЗЗД.

    ВнАС като съобрази становищата на страните , събраните доказателства по делото и приложимите към спора правни норми намира за установено следното:

    Доколкото в преклузивния срок по чл.367 ГПК ответникът не е взел становище по иска в първата инстанция, то преценката следва да се съсредоточи върху представените само от ищеца доказателства, на осн.чл.370 ГПК. Възражения направени след този срок, вкл. за погасяване на главното задължение по давност са недопустими за приемане за разглеждане едва пред въззивния съд. Респ. ищецът с молба от 12.02.2014г. е поискал по същество да измени своя иск – като въведе нов период, за който се дължи претендираната неустойка / посочване на нова крайна дата/. Същото процесуално действие може да се извърши валидно само в срока на допълнителната искова молба, на осн. чл.372,ал.2 ГПК. Доколкото въобще липсва подаден писмен отговор от ответника, то и ищецът няма право на допълнителна искова молба.

    Съобразно представените писмени доказателства се установява , че между СНЦ«А И Б И» като лизингодател и «М Т»ЕООД като лизингополучател е сключен на 06.07.2004г. договор за лизинг с посочено по него задължение на лизингополучателя да заплаща лизингови вноски – встъпителна и последващи периодични по погасител план. Като лизинговата вноска обхваща главница и лихва. В чл.13,ал.2 от договора за лизинг е уговорена неустойка за забава при плащане на лизинговите вноски в размер на 0,5% на ден върху просрочената лизингова вноска за всеки ден след датата на падежа.

    Установявава се твърдяното прехвърляне на права и заместване в дълг от «Б»ЕООД вместо «М Т»ЕООД по договора за лизинг съгласно тристранно споразумение от 23.02.2007г. Като към него е приет и погасителен план /л.19 по делото на ДОС/. При съпоставка на същия относно падежи и размер на вноските заявени от ищеца по исковата молба се констатира несъответствие само досежно вноска с падеж 05.09.2008г. По плана тя е в размер на 714,32лв., а по твръдение на ищеца – 740,74лв. За доказан следва да се приеме размерът на вноска по плана , а именно 714,32лв.

    Видно от споразумение от 15.02.2011г. СНЦ«А И Б И» е цедирало на „М И Д”ЕАД вземанията си по договори за финансов лизинг като лизингодател, сключени с одобрени за финансиране кандидати в рамките на Проект JOBS и описани в Приложение №1 към споразумението. В пар.2 от споразумението се посочва, че вземанията включват : всички дължими суми по съответните договори за лизинг: главници, просрочени задължения, лихви, лихви за забава , неустойки, застрахователни такси, платени данъци и пр.

    Доколкото в тежест на ищеца по иска е да установи дали договорът за лизинг от 06.07.2004г. попада сред тези по споразумение от 15.02.2011, съдът констатира следното:

    Видно от чл.14,ал.3 по договора от 06.07.2004г. същият е сключен в рамките на Проект JOBS ,а в споразумение от 15.02.2011г. изрично е вписано , че СНЦ«А И Б И»  прехвърля на „М И Д”ЕАД вземанията си по договори за финансов лизинг като лизингодател, сключени с одобрени за финансиране кандидати в рамките на Проект JOBS.

    До „Б”ЕООД са отправени две уведомления – от ищеца  / л.24 по делото на ДОС/ и от СНЦ«А И Б И» /л.26 по делото на ДОС/, които не са оспорени относно тяхната автентичност от ответника. Следователно тези уведомления отразяват съвпадащо волята на страните по споразумение от 15.02.2011г. изявление , че то обхваща вземанията на цедента СНЦ«А И Б И» по договор за лизинг от 06.07.2004г. със задължено лице «Б»ЕООД.

    Което налага извод, че с процесното споразумение от 15.02.2011г. в полза на ищеца са прехвърлени именно вземанията на СНЦ«А И Б И» срещу «Б»ЕООД произтичащи от договор за лизинг от 06.07.2004г. и последващо заместване в дълг от 23.02.2007г. Като вземанията включват според споразумението и неустойката за забава в плащания на лизингови вноски.

    До ответника «Б»ЕООД е достигнало само уведомлението на цесинонера съобразно нот.покана,връчена на 12.11.2013г.

    След като към исковата молба е приложено и уведомление за извършената цесия и от СНЦ«А И Б И» и същите книжа са редовно връчени на ответника според правилата на ГПК, съдът прави извод за надлежно уведомяване по чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД на длъжника от цедента за прехвърлените му вземания в полза на цесионера „М И Д”ЕАД. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна по писмения й отговор на въззивната жалба, че доколкото няма конкретизация за кое вземане по договора за лизинг се отнася цесията, то липсва уведомление. Неустойката е вид вземане и след като цедентът е използвал израза «своите вземания» в множествено число, то е визил всичките си вземания по договора за лизинг. Което и съответства на договореното по цесията със споразумение от 15.02.2011г.

    В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение на задълженито за заплащане на лизингови вноски по погасителен план, за който се е задължил. Такова доказване не е проведено. Задача в този смисъл на ССЕ не е била поставена от ищеца с исковата молба и в първо по делото с.з. Едва с въззивната жалба иска провеждане на недопусната от ДОС ССЕ като счита , че по повод на задача за изчисляване на размер на неустойка може да се проверява счетоводството му и в.л. да даде заключение и дали има извършено плащане от ответника. Това от една страна представлява формулиране на доказателствено искане извън преклузивния срок и при липса на основание по чл.266, ал.2 и 3 ГПК е недопустимо уважаването му от въззивната инстанция. А от друга страна, доколкото не е в тежест на ищеца да установява факта на неизпълнение на парично задължение от ответника, експертиза за това и не е необходима.

    За определяне размера на дължимата неустойка съдът съобразява погасителния план към договор от 23.02.2007г. досежно размер на всяка дължима вноска и нейния падеж. Тъй като исковата молба очертава период за начисляване на неустойката 05.11.2007г. до 05.09.2008г., а в справката по чл.366 ГПК / която не е част от исковата молба, а доказателство за изчисляване на размера на претенцията и само помощно средство/ е представено изчисление за друг период – 05.11.2007г.-13.01.2013г., то се налага извършване на преизчисления с помощта на програмен продукт Апис-Финанси. На база на приложението му върху вноски с падежи м.ноември, м.декември 2007г. и от м.януари до м.август 2008г.вкл. се установява , че общият размер на неустойката за забава /0,5 % на ден за периода 05.11.2007г.-05.09.2008г. върху така посочените неиздължени лизингови вноски/ е 6078,97лв. Върху лизингова вноска с падеж 05.09.2008г. с посочен по исковата молба размер от 740,74лв. не се дължи неустойка , тъй като въведният от ищеца с исковата молба период за претендирана неустойка е с краен момент падежа на тази вноска – 05.09.2008г. А и както вече бе отбелязно по-горе в мотивите твърдението на ищеца за размера на вноска с падеж 05.09.2008г. не отговаря на уговорения по погасителен план.

    Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

    Налице е валидно сключен договор за лизинг с поето по него задължение на лизингополучателя «М Т»ЕООД за заплащане на лизингови вноски на лизингодателя СНЦ«А И Б И». Валидно е уговорена и клауза за неустойка при забава в изплащане на лизинговите вноски в размер на 0,5 % на ден за периода на забавата с начало падежа на съответната вноска.

    Доказва се заместването в дълг със съгласие на кредитора по чл.102 ЗЗД по този лизингов договор на лизингополучателя «М Т»ЕООД от настоящата въззиваема страна – «Б»ЕООД. Както и подписването на погасителен план съвпадащ с наведените по исковата молба обстоятелства относно размер и падеж на лизинговите вноски за периода 05.11.2008г.-05.08.2008г. Констатира се несъответствие в размера на вноската с падеж 05.09.2008г.

    Налице е и валидно и противопоставимо на длъжника «Б»ЕООД цедиране на всички вземания на СНЦ«А И Б И» спрямо «Б»ЕООД на цесионера „М И Д”ЕАД.

    Ответникът «Б»ЕООД не доказва извършване на каквито и да е плащания по претендираните лизингови вноски. Следователно дължи заплащане на уговорената неустойка за забава. Която като размер следва да се уважи за процесния период до сумата от 6078,97лв. , а за разликата над този размер до претенидрания от 68 709,17лв. искът по чл.92 ЗЗД следва да се отхвърли.

    Обжалваното първоинстанционно решение следва да се измени в изложения смисъл.

И двете страни са поискали присъждане на разноски. Въззивникът е доказал извършени разноски само за заплащане на държавна такса пред ДОС и ВнАС общо в размер на 4122,55 лв. Съобразно уважената част от иска, респ. въззивната жалба следва да му се присъдят разноски в размер на 364,73лв. за двете инстанции. Неоснователно е искането по въззивната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, тъй като не се доказва в хода на процеса  ищецът , сега въззивник, да е бил защитаван от юрисконсулт. Исковата молба , въззивната жалба и останалите книжа са подавани от ЕАД чрез законните му представители – изп.директор и член на съвета на директорите.В с.з. не се е явявал представител. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за настоящето производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, а именно в размер на 2361,76 лв.,на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 26/13.02.20104г. по т.д. № 285/13г. на ДОС  в частта , с която е отхвърлен искът на „М И Д”ЕАД срещу „Б” ЕООД, гр.Т за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.13,ал.2 от договор за лизинг №1/06.07.2004г. и договор за цесия от 15.02.2011г., сключен между „М И Д”ЕАД  и СНЦ «А И Б И»,сумата от 6078,97лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на лизингови вноски , дължима за периода 05.11.2007г.-05.09.2008г.,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА «Б»ЕООД , ЕИК 124619791,  сед. и адрес на управление : гр.Т, обл.Добрич, ул. «Св.Св.Кирил и Методий» № 2, представлявано от управителя Боньо Иванов да заплати на «М И Д»ЕАД,ЕИК 201390740, сед.и адрес на управление : гр.София ,ул. Стефан Караджа № 10, сумата от  6078,97лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на лизингови вноски, дължима за периода 05.11.2007г.-05.09.2008г. по договор за лизинг № 1 от 06.07.2004г., което вземане е цедирано на ищеца със споразумение от 15.02.2011г., на осн. чл.99,ал.2 вр. чл.92,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на завеждане на иска – 27.11.2013г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/13.02.20104г. по т.д. № 285/13г. на ДОС  в останалата част.

ОСЪЖДА «Б»ЕООД , ЕИК 124619791,  сед. и адрес на управление : гр.Т, обл.Добрич, ул. «Св.Св.Кирил и Методий» № 2, представлявано от управителя Боньо Иванов да заплати на «М И Д»ЕАД,ЕИК 201390740, сед.и адрес на управление : гр.София ,ул. Стефан Караджа № 10, сумата от 364,73лв.- представляващи сторените от последното дружество съдебно-деловодни разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА «М И Д»ЕАД,ЕИК 201390740, сед.и адрес на управление : гр.София ,ул. Стефан Караджа № 10, да заплати на «Б»ЕООД , ЕИК 124619791,  сед. и адрес на управление : гр.Т, обл.Добрич, ул. «Св.Св.Кирил и Методий» № 2, представлявано от управителя Боньо Иванов, сумата от 2361,76 лв., представляващи сторените от последното дружество съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: