Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   164/ 09.06.2015г.,   гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     дванадесети май                                            Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                      А.Братанова

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  212  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:        

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Т.И.С., в качеството му на синдик на „Виктори” ЕООД / н./, ЕИК 835024830, с адрес за призоваване гр.Търговище, ул.”Ген.Столетов” № 6, ап.2 срещу решение № 190/19.11.2014г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2013г., в частта, с която е отхвърлен  предявения иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Счита решението в обжалваната му част за необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и с вписванията в Търговския регистър. Прилага за улеснение Списък на предявените и приети вземания на обявеното в несъстоятелност дружество и определение на съда за одобряването му.

          Въззиваемите  С.М.С. и К.С.М. – ответници по иска релевират доводи за неоснователност на жалбата и  искат от съда да потвърди решението в атакуваната част като обосновано и законосъобразно.

          В писмен отговор от „Виктори” ЕООД / н./, чрез особен представител, назначен на осн.чл.29 ал.4 ГПК, се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна в случай, че приеме същата за допустима. Претендират се разноски.

          Постъпила е и въззивна жалба от С.М.С. и К.С.М. срещу същото решение, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. По съображения за недопустимост, а по същество – за неправилност молят за обезсилването му, респ. – за отмяната му с отхвърляне на исковата претенция поради  неоснователност и недоказаност.

Срещу жалбата е подадена писмена молба – отговор от „ВикториЕООД / н./, в която се излагат доводи за нейната основателност, както и писмен отговор от синдика на дружеството Т.И.С., в който се излагат доводи за нейната неоснователност.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Виктори” ЕООД /н./, чрез назначения по реда на чл.29 ал.4 ГПК особен представител, срещу решението в частта, с която е обявена недействителност  по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прехвърлянето на 4 950 дружествени дяла на „Виктори” ООД, както и в осъдителната му част за разноски спрямо „Виктори” ЕООД / н./. Изложени са съображения за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се същото да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен  като неоснователен и недоказан.

В писмен отговор на жалбата от синдика Т.С. са изложени съображения за нейната неоснователност и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Предмет на настоящото производство е и частната жалба на синдика на „Виктори” ЕООД /н./ Т.С. срещу определение № 46/30.01.2015г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2013г., с което съдът се е произнесъл по разноските в производство по чл.248 ГПК.

Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор от С.М.С. и К.С.М., както и писмено становище от особения представител на „Виктори” ЕООД /н./, в които се изразяват становища за нейната неоснователност.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери, че въззивните жалби, насрещната въззивна жалба и частната жалба са подадени от оправомощени за това лица с правен интерес от обжалване и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което подлежат на разглеждане по същество. Отговорите срещу така подадените жалби са подадени в срок, предвид на което релевираните в тях доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от въззивната инстанция.

За да се произнесе по съществото на въззива, съдът съобрази следното :

Предявени са в условията на кумулативност  искове  с  правно основание   чл.647 ал.1  т.3 ТЗ  и чл.647 ал.1 т.6 ТЗ  - за   обявяване   на недействителността  по отношение  на кредиторите на „Виктори” ЕООД / в несъст./  на сключения на 14.04.2010г. договор между „Виктори” ООД като продавач и К.С.М. и С.М.С. като  купувачи за прехвърляне на притежаваните от „Виктори” ЕООД дялове от капитала на „Търговище хляб” ООД, по силата на който „Виктори” ЕООД  продава на К.С.М. собствените си  2 475 дяла по 100 лв всеки за сумата от 2 475лв и на С.М.С.  собствените си 2 475 дяла по 100лв всеки за сумата от 2 475лв, поради това, че даденото значително надхвърля полученото, както и поради това, че договорът е сключен между свързани лица и уврежда кредиторите.

Безспорно установено по делото е, че въз основа на подадена от кредитори на осн.чл.625 ТЗ молба от 08.12.2011г., с решение № 75/23.03.2012г. по т.д. № 399/2011г. на ДОС е открито производство по несъстоятелност на „Виктори” ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността – 06.04.2010г. С протокол от 14.04.2010г. на ОСС на „Виктори” ООД  е взето решение за продажба на дяловете, които дружеството притежава в „Търговище хляб” ООД. Сделката е изповядана на 14.04.2010г.  – С.М.С., в качеството си на управител на „Търговище хляб” ООД  продава на себе си и на К.С.М.  притежаваните от „Виктори” ООД дялове – по 2 475 дяла на всеки на цена от 2 475лв, като посоченото обстоятелство е вписано в ТР.

Предявените искове са допустими, като подадени в едногодишния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност – 23.03.2012г. /датата на решението по чл.630 ал.1  ТЗ/ и в съответните срокове, посочени в чл.647 ал.1 т.3 и т.6 ТЗ.  Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че последващите уточнения на исковата претенция не съставляват предявяване на нов иск, тъй като не се основават на различна фактическа обстановка и различен петитум : въз основа на твърдения, че всеки дял от капитала на „Виктори” ЕООД съответства на 30,40лв по отчета за собствения капитал и че е продаден за 1лв, както и че страните по сделката са свързани лица по смисъла на пар.1 ал.1 т.3, 4 , 5 и 7 от ДР на ТЗ, се иска от съда да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на  „Виктори” ЕООД / в несъст./ сделката от 14.04.2010г. между дружеството от една страна   и К.С.М. и С.М.С. от друга. Колебанията на ищеца досежно правната квалификация на исковете, която е изцяло в прерогатив на съда, са преодолени с постановеното от въззивната инстанция  определение № 486/18.07.2013г. по в.ч.т.д. № 426/2013г. При това положение възражението на въззивниците С.М.С. и К.С.М. за недопустимост на предявения иск, като преклудиран, тъй като с депозираната на 21.03.2013г. искова молба е предявен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ /ред. ДВ бр.20 от 2013г./, а с последващи „уточнения” е предявен нов иск след срока по чл.649 ал.1 ТЗ, който е изтекъл на 23.03.2013г., се явява неоснователно.

По силата на чл.269 ГПК съдът е длъжен служебно да се произнесе и по допустимостта на решението в обжалваната му част. В случая това задължение има за предмет и начина за съединяване на предявените искове, доколкото ищецът изрично е изразил воля това съединяване да бъде осъществено в условията на кумулативност.  На настоящия състав е известна задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, в решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г., І т.о., съгласно която при предявени искове за обявяване на нищожност на правна сделка на няколко основания, съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин на съединяване на исковете, а следва да го прецени сам, като съобрази правните последици за страните с оглед на всяко едно въведено основание. В този смисъл кумулативно обективно съединяване на искове за обявяване  нищожност на сделката на няколко различни основания е допустимо, само ако  нищожността ще има различни правни последици за страните с оглед на всяко отделно  основание. Ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността, са  идентични, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване, независимо от поддържано от ищеца кумулативно такова, като съобрази естеството на твърдяния порок според релевираните основания за нищожност. В този случай специалното основание за нищожност изключва общото. В този смисъл са и дадените разрешения в определение № 244/16.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 2572/2013г., ІV г.о., което не  е задължителна практика на ВКС.

Практиката е постановена при предявени на друго правно основание искове – чл.26 ЗЗД, но изведените принципни положения съдът съотнася и към процесния случай, тъй като дават отговор на идентични правни въпроси. Дадените в посочената задължителна практика разрешения не са  в противоречие и с цитираното от първоинстанционния съд  опр.№ 587/26.06.2014г. на ВКС, ТК по  т.д. № 398/2014г., І т.о.

И тъй като  с уважаването и на двата иска ще бъде постигнат един и същи правен резултат – обявяване относителната недействителност на атакуваната сделка от 14.04.2010г. по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник, съдът намира, че следва да разгледа исковете в условията на евентуалност, като започне от специалния състав  по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. В случай, че този иск бъде уважен, искът с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ следва да бъде оставен без разглеждане. Ето защо като го е разгледал и уважил, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт в тази му част, който подлежи на обезсилване.

По съществото на претенцията  с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ :

Установени са елементите от фактическия състав на недействителността на сделката  : страна по нея са свързани с длъжника лица, същата е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и уврежда кредиторите на несъстоятелността.

След служебна справка в Търговския регистър се установява, че към 14.04.2010г. съдружници във „Виктори” ООД са били К.С.М. и С.М.С., последният и управител. Същите лица, заедно с „Виктори” ООД са съдружници в „Търговище хляб” ООД. На 23.04.2010г. в резултат на прехвърлителната сделка от 14.04.2010г., съдружникът „Виктори” ООД е заличен, като изкупилите дружествените му дялове К.С.М. и С.М.С. са и управители на дружеството. От удостоверението за родствени връзки е видно, че К.С.М. е син на С.М.С..  Т.е. – към момента на сключване на сделката от 14.04.2010г. двамата ответника са съдружници и във „Виктори” ООД, и в „Търговище хляб” ООД, двамата са управители на „Търговище хляб” ООД, а С.М.С. е управител и на „Виктори” ООД. Тази фактическа установеност съдът субсумира под нормата на пар.1 ал.1 т. 1, 3, 4, 5 и т.7 от ДР на ТЗ – страните по сделката са свързани лица по смисъла на ТЗ.  Посочените форми на свързаност са заявени и с исковата молба. Сделката е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност / 14.04.2010г., а молбата по чл.625 ТЗ е подадена на 08.12.2011г./.

Основният спорен въпрос е за наличието на третия елемент от ФС на недействителността – увреждащия кредиторите на несъстоятелността нейн характер. На посоченото в тази насока основание в исковата молба – отчуждаване на имущество, което съгласно чл.133 ЗЗД служи за цялостно обезпечение на кредиторите, ответниците противопоставят възражението, че след закупуване на дружествените дялове на „Виктори” ООД, те са сключили Договор за поръчителство от 20.05.2010г., по силата на който К.М. е заплатил  задължението на „Виктори” ООД към ОББ, АД в размер на 40 938лв. Възражението е неоснователно, тъй като изплатилия дълга на длъжника поръчител има право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и да предяви вземането си към длъжника. Точно за реализирането на тази правна възможност пред настоящата инстанция са представени доказателства за предявено и прието вземане на К.М. срещу несъстоятелния длъжник в размер на 41 211,07лв – пореден № 5 в списъка на приетите вземания, одобрен с определение на съда по несъстоятелността № 392/19.07.2012г. по т.д. № 399/2011г. на ДОС. Представянето на доказателствата не е извършено въз основа на преклудирана за това процесуална възможност, тъй като тези доказателства съставляват извлечения от партидата на търговеца в ТР и отразяват вписани в регистъра обстоятелства. При това съгласно разпоредбата на чл.621а ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност съдът може по свой почин да установява факти и събира доказателства от значение за делото. Освен това не е твърдяна и доказана връзка между атакуваната сделка и изплащането на дълга на длъжника от поръчителя. С прехвърлянето на дяловете на „Виктори” ООД в „Търговище хляб” ООД имуществото на несъстоятелния длъжник е намалено, което само по себе си индицира увреждащия кредиторите му характер на сделката.

По изложените съображения искът е основателен и следва да бъде уважен, а обжалваното решение в частта, в която искът с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е уважен, следва да бъде обезсилено, като постановено по евентуално предявен иск / по изложени по –горе съображения/, при уважен първоначално заявен такъв.

По разноските  в първата инстанция : С първоинстанционното решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 950лв разноски / 800лв – възнаграждение за особен представител съгласно определение № 273/19.06.2014г. и 150лв. депозит за в.лице/, както и по сметката на ДОС сумата от 198лв държавна такса. С молба от 10.12.2014г. ответниците са инициирали производство по чл.248  ал.1 ГПК с искане за присъждане на всеки един от тях сумата от по 1 500лв съразмерно отхвърления иск, както и да бъдат намалени наполовина присъдените в полза на „Виктори” ЕООД / в несъст./ разноски от 950лв на 475лв и присъдената в полза на ДОС държавна такса от 198лв на 99лв. С определение № 46/30.01.2015г. по т.д. № 71/2013г. искането е частично уважено, като решението в частта за разноските е изменено и допълнено – С.М. и К.М. са осъдени да заплатят на „Виктори” ЕООД / в несъст./ сумата от 475лв разноски, а дружеството е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността на двамата ответници по 1 500лв адв.хонорар. Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът, който го обжалва с частна жалба. Позовавайки се на решение № 97/08.02.2013г. на ВКС по т.д.  196/2011г., І т.о., счита, че след като искът по делото е уважен и е обявена недействителността на договорите за прехвърляне на дялове, отговорността за разноските е в тежест на ответниците, независимо от това, че съдът е приел, че едно от основанията не е налице. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Съдът не споделя тезата, изразена в частната жалба :  Предявените от ищеца искове е следвало да бъдат разгледани в условията на евентуалност. При това обективно съединяване на исковете, след като е уважил първия иск,  първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане евентуално съединения иск.   А неразглеждането на евентуалния иск, поради уважаване на главния иск, заличава с обратна сила последиците от предявяването му, /както е приел в задължителната си практика ВКС – опр. 89/22.01.2010г. по ч.т.д. № 752/2009г., І т.о. – по реда на чл.274 ал.3 ГПК/, и има същото правно значение като прекратяване на  исковото производство, т.е.  – отпадане с обратна сила последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. В този случай съгласно нормата на чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски – той е организирал защитата си и е осъществил всички процесуални действия, следващи от нея. Ето защо като е уважил молбата на ответниците в тази насока, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, частната жалба срещу който следва да бъде оставена без уважение.

Разноски за настоящата инстанция са поискали и двете страни по спора.

Държавната такса за въззивно обжалване  по всеки иск е в размер на 99лв. – чл.72 ал.3 ГПК. По уважения иск съгласно чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.649 ал.6 ТЗ тя се събира от ответниците. Държавната  такса по иска, който е оставен без разглеждане, се събира от ищеца, т.е. – от масата на несъстоятелността.

По иска, който е оставен без разглеждане, ответникът К.М.  има право на половината от направените от него разноски, т.е. – на 500лв.

С определение № 273/19.06.2014г. по т.д. № 71/2013г. Добричкият окръжен съд е определил възнаграждение на особения представител на дружеството адв.Л.В. от ДАК за процесуално представителство пред всички инстанции, поради което съдът не определя такова за настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

                             Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ  решение № 190/19.11.2014г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2013г. в частта, с която е отхвърлен  предявения иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, като   вместо него

  П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А   :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО  по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Виктори” ЕООД / в несъст./, гр.Добрич по иска на постоянния синдик на дружеството  Т.И.С., извършеното на 14.04.2010г. прехвърляне на 2 475 дяла от капитала на „Търговище хляб” ООД – от „Виктори” ООД, понастоящем „Виктори” ЕООД / в несъст./ , на С.М.С., ЕГН ********** за сумата от 2 475лв и прехвърлянето на 2 475 дяла от капитала на „Търговище хляб” ООД – от „Виктори” ООД, понастоящем „Виктори” ЕООД / в несъст./ , на К.С.М., ЕГН ********** за сумата от 2 475лв, на осн.чл.647 ал.1 т.6 ТЗ.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.

ОСЪЖДА ответниците С.М.С., ЕГН ********** и Констаантин С.М., ЕГН **********,*** да заплатят държавна такса в размер на 99лв по сметката на ВнАпС по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ.

ОСЪЖДА „Виктори” ЕООД /в несъст./ да заплати държавна такса в размер на 99лв по сметката на ВнАпС по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ.

ОСЪЖДА „Виктори” ЕООД / в несъст./ да заплати на К.С.М. сумата от 500лв – разноски за водене на делото в  настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на Т.И.С. ***, синдик на „Виктори” ЕООД / в несъст./ срещу определение № 46/30.01.2015г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2013г. по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Решението в тази му част може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :