Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №157

 

Гр.Варна, 05.07.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шести юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

 

           При участието на секретаря Ели Тодорова   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 212 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Б.И.К. *** срещу решение № 45 от 18.01.2018г. по търг.дело № 400/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което е обявен за недействителен по отношение на С.К.К. ***, внесеният от Б.И.К. апорт в капитала на „Адре“ АД със седалище гр.Варна до размера на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 35.36 на ет.7, с площ от 382 кв.м., находящ се в гр.Варна, бул. ХХХХХХ № ХХХс идентификатор 10135.2558.134.1.35, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на основание чл.135 от ЗЗД и е осъден да заплати на ищеца разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Оспорва извода на съда, че апортирането на недвижим имот затруднява удовлетворяването на кредитора, поради това че длъжникът се лишава от ликвиден актив в своето имущество, а придобива акции, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на дружеството и неговата търговска дейност и двете представляват динамична величина, както и че принудителното изпълнение върху акции е по-трудно осъществимо.

Твърди че не е налице увреждане на кредитора чрез процесния апорт. Излага че е апортирал имущество, оценено на 163 000лв., срещу което е получил акции на същата стойност. Сочи че акциите са актив, който е по-бързо ликвиден  и кредиторът може да се удовлетвори много по бързо от тях. Сочи че предвид финансовото състояние на дружеството, видно от публикуваните в търговския регистър финансови отчети, стойността на придобитите акции е много по-голямо от задължението към ищеца. Сочи също така, че той притежава и акции в други дружество, поради което и твърди че не е доказано увреждането на кредитора.

Оспорва извода на съда относно неговото възражение че решението за апортиране е взето, преди придобиване на ищеца на качеството на кредитор. Излага, че видно от представения акт за назначаване на вещи лица и оценителска експертиза, решението за апортиране на имота е взето, преди сключването на договор за продажба на дружествени дялове от 22.08.2014г., неизпълнението по който легитимира ищеца като кредитор. Твърди че видно от представените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист той е направил плащания по договора за продажба на дружествени дялове, започнал е да изпълнява задълженията си и към момента на извършването на апорта не е знаел, че в по-късен етап ще бъде в невъзможност да изпълнява задълженията си. Поради което и твърди че апортната вноска в капитала на „Адре“ АД е нямала за цел да увреди кредитора, както е нито той, нито третото лице са знаели за твърдяното от ищеца увреждане.

Оспорва извода на съда относно направеното от него възражение за несеквестируемост на имота, предмет на апорта. Твърди че кредиторът не би могъл да насочи принудително изпълнение върху имота, тъй като същият е несеквестируем на основание чл.444 ал.7 от ГПК., тъй като той и членовете на неговото семейство не притежават друго жилище. Твърди че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е допуснал доказателства за установяване че ответникът К. и неговото семейство живеят постоянно в имота и същият е негов постоянен адрес.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на първоинстанциония съд.

Конституираният на основание чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник необжалвал необходим другар – „Адре“ АД със седалище гр.Варна, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по подадената от неговия другар въззивна жалба.

Въззиваемата страни С.К.К. ***, в депозирани в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд, претендират направените пред въззивна инстанция разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от С.К.К. срещу Б.И.К. и „Адре“ АД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца К. на апортна вноска на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 35.36 на ет.7, с площ от 382 кв.м., находящ се в гр.Варна, бул. ХХХХХХ № ХХХс идентификатор 10135.2558.134.1.35, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, в капитала на „Адре“ АД на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява съгласно чл.135 ал.1 от ЗЗД. Или ако вземането на кредитора е възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява съгласно чл.135 ал.3 от ЗЗД.

Не е спорно между страните пред въззивната инстанция извършването на апортната вноска на недвижим имот, собственост на въззивника К. и неговата съпруга в капитала на „Адре“ АД със седалище гр.Варна. Към датата на предприемане на действията по извършване и вписване на апорта „Адре“ АД  е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала Б.И.К.. К. е и единствен представляващ дружеството. Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „Адре“ АД действията по апорта са извършени в следната последователност: на 21.08.2014г. от К. в лично качество и в качеството му на представляващ „Адре“ АД и от съпругата му е направено искане за назначаване на вещи лица за оценка на апортна вноска на недвижим имот, собственост на съпрузите за увеличение на капитала на „Адре“ АД, на 25.08.2014г. оценката по чл.72 ал.2 от ТЗ е представена в търговския регистър. Писменото съгласие на вносителите на апортната вноска е с нотариална заверка на подписите от 16.09.2014г. Заявлението за увеличаване на капитала чрез апортна вноска е подадено на 16.09.2014г., а вписването в търговския регистър е извършено на 23.09.2014г. Вписването по чл.73 ал.5 от ТЗ в службата по вписванията е извършено на 25.09.2014г. Промяната от еднолично акционерно дружество е извършена с вписването на увеличение на капитала на 23.09.214г., а К. е заличен като представляващ с вписване от 14.07.2015г.

Не е спорно между страните, че въззиваемият К. е кредитор на Б.И.К. с вземане в размер на 60 000 евро по договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Електрически системи“ ООД с нотариална заверка на подписите от 22.08.2014г. и с падеж на задължението 31.12.2015г. За вземането си К. се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417г. от ГПК и не е спорно че към момента дългът не е погасен.

Въззивният съд намира, че вземането на въззиваемия К. е възникнало преди извършването на апортната вноска от страна на К..

Апортирането на недвижим имот в акционерно дружество е сложен фактически състав. Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота съобразно нормата на чл.73 ал.1 от ТЗ се обективира в два акта – в устава и в писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Предхождащите действия по оценка на апартната вноска по реда на чл.72 ал.2 от ТЗ са подготвителни и само те не водят до целения транслативен ефект.

Вземането на кредитора възниква с поемането на задължението в случая със сключването на договора с нотариална заверка на подписите от 22.08.2014г. За действителността на вземането на кредитора не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или да установено с влязло в сила съдебно решение.

С оглед на така изложеното въззивният съд приема, че волеизявлението на въззивника К. по чл.73 ал.1 от ТЗ е извършено на 16.09.2014г. след поемане на задължението към К..

Спорни пред въззивна инстанция са предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД: наличието на знание у двете страни по сделката за увреждането, и увреждащият характер на атакуваната сделка.

По увреждащия характер на сделката:

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.

Възражението на въззивника че срещу стойността на имота е получил акции, с които кредиторът му да бъде удовлетворен, съдът намира за неоснователно. Упражняването на правото по чл.135 от ГПК е вид обезпечение на кредитора. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. При апортиране на недвижим имот в дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора на длъжника, поради това че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции от търговско дружество, стойността на които е динамична величина, зависи изцяло от имущественото състояние на търговското дружество и принудителното изпълнение върху акции е по-трудно осъществимо.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че имотът, предмет на апортната вноска е несеквестируем и спрямо него не би могло да се насочи принудително изпълнение. Практиката на ВКС по въпроса е уеднаквена с решение № 456 от 25.06.2010г. по гр.дело № 1294/09г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и съобразно което сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като впоследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилището не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което и несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката.

По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането:

Апортът има възмезден характер, тъй като при него има разместване в имуществената сфера на вносителя – срещу апортната вноска той придобива дялове или акции, поради което и за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо знание за увреждането у двете страни.

Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането, когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. 

Знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника за увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжника уврежда кредитора си. В настоящия случай към датата на волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота съобразно нормата на чл.73 ал.1 от ТЗ, обективирано – в устава и в писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му 16.09.2014г. едноличен собственик на капитала и представляващ третото лице е самият длъжник – Б.И.К.. Обстоятелството че физическото лице, едноличен собственик на капитала на дружеството и негов представляващ е длъжникът е достатъчно на съда да приеме че е налице знание у третото лице, че с извършената апортна вноска кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира предявения иск за обявяване на относителна недействителност на сделка за разпореждане с право на собственост от длъжника на трето лице, за доказан и основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спор в полза на въззиваемия К. следва да бъдат присадени направените пред въззивна инстанция разноски по делото в размер на сумата 2 000лв., представляващи адвокатско възнаграждение, своевременно заявени в представен от страната списък на разноските и с представени доказателства за извършването им..

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 18.01.2018г. по търг.дело № 400/17г. по описа на Варненски ОС.

ОСЪЖДА Б.И.К. ***, ЕГН **********, да заплати на С.К.К. ***, ЕГН **********, сумата 2 000лв. /две хиляди лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: