ОПРЕДЕЛЕНИЕ№247

 

Гр.Варна, ……16.04.… 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на петнадесети април през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА    

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 212 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на И.Д. *** срещу определение № 784 от 01.03.2019г. по в.търг.дело № 1237/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което молбата и за изменение на решение № 53 от 15.01.2019г. в частта му за разноските е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетото от съда, че може на общо основание да се произнася по размера на претендирания адвокатски хонорар, както и че допълнително уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по договор от 14.12.2018г. касае броя на проведените по делото съдебни заседания съгласно разпоредбата на чл.7ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде присъждано с оглед проведеното само едно съдебно заседание.

Твърди че окръжният съд неоснователно е приел, че разполага с правомощие служебно да редуцира размера на договореното адвокатско възнаграждение при липса на направено от насрещната страна възражение за неговата прекомерност. Твърди че нормата на чл.78 ал.5 от ГПК регламентира намаление на договореното възнаграждение от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото само и единствено при направено възражение от насрещната страна.

На следващо място твърди че адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 14.12.2018г. в размер на 300лв. е договорено между страните, но не на основание чл.7 ал.8 от Наредбата. Твърди че няма пречка възнаграждението да се договаря между страните няколко пъти в хода на производството и да бъде представян съответният нов договор за правна защита и съдействие. Адвокатското възнаграждение е договорено в съответствие с принципа на свобода на договаряне.

Сочи че по делото за проведени три съдебни заседания, макар и ход на производството да е даден само в едно. За всяко от трите заседания процесуалният представител на Д. се е явявал и изразявал становище.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да и присъди пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение. Претендира разноските в настоящето производство.

Насрещната страна по частната жалба Т.Г. ***, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по в.търг.дело № 1237/187г. по описа на ВОС ТОС е образувано по въззивна жалба на Т.Г.Г. срещу решение по гр.д. № 1212/17г. по описа на РС – Провадия, приключило с постановяване на решение № 53 от 15.01.2019г. С решението, съдът е присъдил в полза на въззиваемата страна – И.Д., направените за въззивна инстанция разноски в размер на сумата 1 200лв. По молба на Д. съдът е постановил обжалваното определение, с което е отхвърлил искането и за изменение на решението в частта му за разноските и присъждане на още 300лв. по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018г.

Пред окръжния съд в срока по чл.80 от ГПК от процесуалния представител на въззиваемата Д. е представен списък на разноските, в който се претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 1 500лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Представени са два договора за правна защита и съдействие от 24.07.2018г. с договорено в него възнаграждение за подаване на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в размер на 1 200лв. и от 14.12.2018г. с договорено в него допълнително възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300лв.

От въззивника Г. няма направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В чл.78 ал.5 от ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението съдът няма. Основанието по чл.78 ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото и ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Чл.36 от ЗА регламентира, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. В настоящия случай страните по договора за правна защита и съдействие в хода на производството пред въззивния съд са предоговорили размера на адвокатското възнаграждение. Забрана за предоговаряне на вече уговорен размер на адвокатското възнаграждение няма. И в двата договора липса договорено допълнително възнаграждение по реда на чл.7 ал.8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно броя на съдебните заседания. Възнаграждението е уговорено в абсолютна сума, първоначално в размер на 1 200лв., а с втория договор размерът му е увеличен с още 300лв., или общо 1 500лв.

Представените по делото договори съдържат в себе си и разписка за получаване на договореното възнаграждение.

При липса на възражение от насрещната страна за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, съдът намира молбата на въззиваемата Д. за възлагане на насрещната страна на пълния размер на заплатеното от нея договорено адвокатско възнаграждение за основателна. Поради което и молбата и за изменение на решенето в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното определение следва да бъде отменено.

С оглед основателността на частната жалба следва да бъде уважено и искането на жалбоподателката Д. за присъждане на разноски за настоящето производство в размер на сумата 215лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение № 784 от 01.03.2019г. по в.търг.дело № 1237/18г. по описа на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 53 от 15.01.2019г. по в.търг.дело № 1237/18г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му за разноските, като

ОСЪЖДА Т.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на И.Д. ***, ЕГН ********** допълнително и сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: